Решение № 700 от 24.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500809 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 16621/28.02.2024г. по регистратурата на ВРС, подадена от И. В. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 492/16.02.2024г. постановено по гр.д. № 13289/2022г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.79, вр.чл.82 и чл.52 от ЗЗД за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК 831094393 да му заплати сумата от 5250 лева, частичен иск от 10500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и нарушен сън в резултат на неизпълнение от страна на „Първа инвестиционна банка" АД, на чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, сключен между страните, довели до невъзможността И. В. Л. през периода 22.09.2022г. - 28.09.2022г. да разполага със собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.09.2022г. – деня на неизпълнение на договорно задължение до окончателното изплащане на задължението и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД сумата от 150 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

1

Въззивникът И. Л., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа заявените твърдения, че банката ответник не е изпълнила задължението си по чл.2 от сключения с него договор за опазване на паричните му средства по откритата при ответника разплащателна сметка, което счита за установено от ангажираните доказателства. Счита, че е налице причинно следствена връзка между претърпените от него неимуществени вреди – притеснения и безсъние в следствие на допуснатата от банката незаконна транзакция и изтеглената сума от сметката му и неизпълнението на договорното задължение на банката да съхранява средствата му. На това основание намира крайния извод на съда за неоснователност на исковата му претенция за неправилен и моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира и за присъждане на съдебноделоводните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – “Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния й представител. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Оспорва да е налице неизпълнение на договорно задължение на банката по договора за разплащателната сметка сключен с ищеца във връзка с наредената на 22.09.2022г. транзакция, тъй като макар да са използвани данни на дебитната карта на ищеца, непосредствено след уведомяване на банката от потребителя картата е била блокирана и това е възпрепятствало използването на авоарите на клиента. В рамките на срока за осчетоводяване на транзакцията от страна на търговеца, сумата е била възстановена по разплащателната сметка на клиента. Посочва, че неразрешената от ищеца транзакция не е резултат от избор на ненадежден софтуерен продукт, нито по непредприемане на мерки за усъвършенстване на системата за сигурност на банката, а се касае за неправомерно ползване на данни налични върху лицевата и задната част на пластиката, които следва да са известни само на титуляра на същата и който следва да полага дължимата грижа за запазването им от трети лица. На това основание счита, че не е налице основание за ангажиране отговорността на банката за евентуално претърпени от ищеца негативни преживявания доколкото не е налице твърдяното договорно неизпълнение.

Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено и да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.

В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища и правят искания за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.79, вр.чл.82 от ЗЗД от ищеца И. В. Л. за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" 2

АД да му заплати сумата от 5250 лева, частичен иск от 10500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и нарушен сън в резултат на неизпълнение от страна на ответника на чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, довели до невъзможността през периода 22.09.2022г. - 28.09.2022г. ищецът да разполага със собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно задължение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточняващите я молби ищецът излага, че е в договорно правоотношение с ответника „Първа инвестиционна банка" АД по силата на договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, във връзка с който му е издадена дебитна карта с № ***. Посочва, че на 22.09.2022г. е получил съобщение, че с дебитната му карта е била извършена транзакция и е изтеглена сумата от 655,41 лева. Излага, че е уведомил незабавно служител на банката за незаконната транзакция, който му указал съдействие за блокирането й. При справка в офис на банката на следващия ден бил уведомен, че наредената сума към търговеца е блокирана, но следва да измине период от 10 дни, в който да стане ясно дали сумата все пак е изтеглена и ако е така – да подаде жалба за оспорване на транзакция. Твърди, че на 25.09.2022г. е получил нови две съобщения, че от сметката, по която е издадена картата му се правят плащания, които обаче са били отказани, поради блокирането й. Твърди, че на 28.09.2022г. сумата от 655,41 лева е била възстановена по сметката му.

Излага, че в следствие неизпълнение на договорното задължение на банката по чл.2 от договора от 27.06.2022г. да обезпечава сигурността на вложените от клиентите и средства и невъзможността на ищеца да ползва и разполага със собствените си парични средства в размер на 655,41 лева в периода от 22.09.2022г. - 28.09.2022г. е изпитал безпокойство да не бъдат изтеглени и други суми от дебитната му карта, емоционален дискомфорт и несигурност, които предизвикали и безсъние. Във връзка с това претендира за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" АД да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 5250 лева - частичен иск от 10500 лева, ведно със законната лихва считано от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно задължение до окончателното изплащане на задължението.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника „Първа инвестиционна банка" АД, чрез процесуалния му представител, който оспорва предявения иск както досежно допустимостта му, така и относно основателността му. Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги при действието на общи условия, въз основа на който считано от 01.07.2022г. на ищеца е предоставена пластика на банкова карта.

Не е спорно също, че на 22.09.2022г. е имало наредена неразрешена транзакция, за която са били използвани данни от дебитната карта на ищеца и за потвърждаването, на която не е било необходимо използването на динамичната или статична парола, ПИН код или 3 биометрични данни. След полученото уведомление от ищеца за нерегламентираното използване на данните от дебитната му карта, същата е била блокирана, което е възпрепятствало последващото и ползване, без обаче това да се е отразило на възможността на ищеца да ползва авоарите по нея. В рамките на срока за осчетоводяване на транзакцията от страна на външния търговец, сумата е била възстановена по разплащателната сметка на клиента от търговеца. Посочва също, че сключвайки договора за предоставяне на платежните услуги ищецът се е съгласил да поеме отговорност и за вредите от личното си небрежно използване на дебитната карта, което евентуално е позволило данните по нея – имена, код, ПИН и парола да станат достояние на трети лица. Твърди се, че банката е изпълнила коректно ангажимента си към клиента относно съхранение и подсигуряване сигурността на средствата по разплащателната му сметка, поради което претенцията за ангажиране на отговорността й за претърпените от ищеца неимуществени вреди е неоснователна.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за ползване на банкови продукти и услуги включени в пакет „Моят Избор Онлайн“ от 27.06.2022г., както и Договор № *** от същата дата сключени между „Първа инвестиционна банка" АД и И. В. Л., по силата на който банката приема да предоставя на клиента посочените в договорите услуги като на клиента се открива разплащателна сметка с IBAN ***.

За ползване на сумите по разплащателната сметка, на И. Л. е издадена Debit MasterCard № ***, получена от него на 01.07.2022г., видно от издаденото удостоверение от „Първа инвестиционна банка" АД.

Видно от представено извлечение от движение по посочената сметка /л.15/ е, че на 22.09.2022г. с дебитна карта № *** е извършена транзакция на стойност 93,79 лева, а след това, на 23.09.2022г. в 00:25:56 часа със същата карта е заявено плащане на стойност 655,41 лева, за която е посочено, че сметката е заключена /Accound locks/.

От представеният отчет по разплащателната сметка № *** на ищеца е видно, че на 22.09.2022г. същата е дебитирана със сумата от 654,78 лева – плащане на ПОС към “SP ANNMS SHOP EDMONTON CAN”. Със същата сума на 28.09.2022г. е кредитирана същата сметка с посочено основание получаване на сума по карта “SP ANNMS SHOP EDMONTON CAN”.

На 28.09.2022г. И. Л. е получил новоиздадената дебитна карта „Debit Mastercardпакет Моят избор № *** /л.46/.

Ищецът е уведомен със съобщение за транзакцията в размер на 438,63 CAD на 22.09.2022г. в 23:22 часа. Видно от данните за авторизация с карта /л.13/, без данни за дата, ищецът е уведомен със съобщения за отказани плащания на ПОС с карта № *** наредени от САЩ поради това, че същата е блокирана.

4

От показанията на свидетеля Т. Х. П. се установява, че познава ищеца и знае за проблема от 22.09.2022г., който се състоял в това, че от банковата сметка на И. Л. била изтеглена неправомерно парична сума, която след 6 дни била възстановена. Тъй като били съквартиранти по това време, ищецът му споделил, че във връзка с изтеглянето на парите не може да спи, има главоболие и взема хапчета за нерви. Това безпокойство продължавало и до днес, тъй като И. имал опасения, че може да се случи отново някой да се опита да изтегли парите му от банката.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД от ищеца И. Л. с искане за осъждане на ответника „Първа инвестиционна банка" АД да му заплати обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и нарушен сън в резултат на неизпълнение от страна на банката на задължение по чл.2 от Договор № *** от 27.06.2022г. за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги, сключен между страните, довело до невъзможността в периода от 22.09.2022г. - 28.09.2022г. ищецът да разполага със собствените си парични средства в размер на 655,41 лева, ведно със законната лихва считано от 22.09.2022г. – денят на неизпълнение на договорно задължение до окончателното изплащане на сумата.