Решение № 94 от 09.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Б****, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б****, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ Административно наказателно дело № 20212120205071 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е******“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.А****, община П*****, област Б****, улица „И****“ № **, представлявано от Д....К...А....

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №К21_55F589052/23.03.2021 г., издадено от Е....Д....К... – директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Б****, оправомощена със заповед №ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 250.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН. Отправя се искане за присъждане на разноски.

1

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 12.10.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 12.10.2021 г. с вх.№ИТ-00-8143/12.10.2021 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с извършване на проверка на дейността на дружествотожалбоподател, св.В.К. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Б****, изискал редица документи от търговеца. При проверка на документите тя установила, че дружеството е издало фактура № 2/01.10.2020 г. с данъчна основа 37 823.28 лева и дължим ДДС в размер на 7 564.66 лева, но не я е включило в дневника за продажбите за данъчен период месец октомври 2020 г. Установила също така, че фактурата е била включена в следващия данъчен период, т.е. за месец ноември 2020 г.

На това основание св.К. преценила, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредба на чл.124, ал.2 ЗДДС, поради което на 11.02.2021 г. съставила срещу него АУАН с № F589052. АУАН бил предявен на управителя на дружеството на 11.02.2021 г., който го подписал и получил препис от него, без да прави възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Б****, с което за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС била наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 891.16 лева.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

С нормите на чл.42, т.3, предл.1 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.

Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл.3 ЗАНН. В АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отразят в дневника за покупки посочените фактури. Вписано е, че фактурата следвало да се отрази в дневника за продажбите за месец октомври 2020 г., но това по мнение на състава не е достатъчно ясно посочване на датата на извършване на нарушението. Датата е елемент от обективната страна на нарушението и не следва същата да се извлича по тълкувателен път, тъй като по този начин се ограничава правото на соченото за нарушител лице да разбере фактическите рамки на обвинението.

Налице е и още едно нарушение.

Прието е, че неотразяването на фактурата в отчетните регистри за данъчен период месец октомври 2020 г. представлява нарушение задължението по чл.124, ал.2 ЗДДС. Така извършеното деяние е подведено под хипотезата на чл.182, ал.2 ЗДДС (без да се направи задължителната привръзка с ал.1), като според АНО, неотразяването на издадената фактура в 3 дневника за продажби за съответния данъчен период, води до определяне на данъка в по-малък размер от дължимия, т.е. налице е второто предложение на чл.182, ал.1 ЗДДС, но понеже фактурата е била включена в следващия данъчен период, то и санкцията следва да е в намален размер. Нарушението по този текст е резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер.

В конкретния случай в АУАН и НП въобще не е посочено, че невключването на фактурата в съответния дневник за продажбите е довело до определяне на данъка в по-малък размер – т.е. липсват твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак да е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си.

Следва да се отбележи също така и че невинаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри води до определяне на данък в помалък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл.182, ал.1, предл.второ ЗДДС вредоносен резултат (напр. възможно е резултатът за периода да е данък за възстановяване съгласно чл.88, ал.3 ЗДДС и при вземане предвид невключените в отчетните регистри фактури).

При така очерталия се изход от делото, искането за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател е основателно. Същите са в размер на 300.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде отменено изцяло.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 ЗАНН, 22. Наказателен състав на Районен съд – Б****

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №К21_55F589052/23.03.2021 г., издадено от Е....Д....К... – директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Б****, оправомощена със заповед №ЗЦУ4 1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП;

ОСЪЖДА ТД на НАП – Б**** да заплати на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е******“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.А****, община П*****, област Б****, улица „И****“ № **, представлявано от Д....К...А....сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б**** на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при _______________________

Районен Вярно с оригинала! съд – М.Д.

Б****:

5