Определение № 1868 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20238002103721 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик /РДГ/ и на П. Б. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №228/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Б. срещу РДГ искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „главен специалист „Контрол по опазване на горските територии и защита от пожари“, извършено със заповед от 7.02.22 г. на зам. директора на РДГ, на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът – отв. по иска РДГ обжалва въззивното решение по трите иска. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по три материалноправни и един процесуалноправен въпрос от предмета на спора.

Намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е материалноправният въпрос: Установява ли наличие на заболяване, посочено в Наредба №5/87 г., епикриза от хирургичното отделение на посочената болница, издадена през м.11.2017 г., в която е отразено само като придружаващо заболяване съмнение за захарен диабет, без да е основна диагноза и са дадени единствено указания за консултация със съответен медицински специалист, без данни да е проведено съответно изследване и без наличие на други медицински документи, доказващи, че ищецът страда от захарна болест?

Според касатора по въпроса няма съдебна практика и това обосновава допълнителната предпоставка на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

В противоречие с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №502/16 г. на ВКС, трето г.о., са 1 решени от въззивния съд материалноправните въпроси от предмета на спора: Налице ли е закрила по чл.333, ал.1 КТ, ако няма доказателства, че към момента на връчване на акта за уволнение служителят е страдал от заболяване по Наредба №5/87 г. и е представен медицински документ, издаден значителен период от време преди уволнението, който само предполага наличието на такова заболяване? След като работодателят е оспорил заболяването и съдържащите се по делото медицински документи са недостатъчни и противоречиви, а съдебно-медицинската експертиза сочи, че за периода преди 7.02.22 г. липсват убедителни медицински критерии за поставяне на диагноза „захарен диабет“, ползва ли лицето закрилата по чл.333, ал.1 КТ?

В противоречие с ТР №1/9.02.13 г. ОСГТК според касатора е решен от въззивния съд процесуалният въпрос: Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства – да назначи експертиза за изясняване на делото от фактическа страна, при наведено във въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи, на които е основано първоинст. решение – противоречивите данни в медицинските документи, оспореното заболяване на ищеца, чиято е доказателствената тежест да установи безспорно, че е страдал от заболяване по Наредба №5/87 г. към момента на уволнението, неустановен вид на твърдяното от ищеца заболяване „захарен диабет“, наличие на съмнение за преддиабетно състояние, което не е правнорелевантно за закрилата по чл.333, ал.1 КТ?

Касаторът – ищец П. Б. обжалва въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ, като сочи, че въззивният съд го е възстановил на длъжност, която не е заемал / „главен специалист“, при искане в исковата молба и по делото да бъде възстановен на длъжност „заместник директор“/ и му е присъдено занижено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за длъжността, на която е възстановен.

Поставя като разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът, с оглед на задължението му по чл.183, ал.1,изр.2 ГПК да изключи от доказателствата по делото оспорени по реда на чл.193 ГПК частни документи по см. на чл.180 ГПК, неподписани и непредставени от оспорващия, чийто оригинал е поискан за представяне, но не е представен по делото? 2. Процесуално допустимо ли е съдът да разглежда, обсъжда и прави фактически и правни изводи относно факти и обстоятелства, които се съдържат в частни документи, които не носят подписа на оспорващата ги страна и са представени в копия, но са оспорени по реда на чл.193 ГПК и са искани оригинали по чл.183, ал.1 ГПК? 3. Получаването срещу подпис само на писмопредложение от работодателя за промяна на тр. правоотношение по взаимно съгласие, без същото да съдържа всички реквизити/ елементи по чл.66, ал.1, т.1-8 КТ и без да е подписан изричен и формален акт с тези реквизити, вкл. и длъжностна характеристика, представлява ли писмено съгласие / допълнително споразумение/ по см. на чл.119, вр. с чл.62, ал.1 и чл.66 КТ за промяна на тр. правоотношение?

Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, защото не са обсъждани възражения, факти, обстоятелства, доказателства и доказателствени средства при формиране на извода на съда, че ищецът се е съгласил за изменение на тр. му правоотношение от длъжност „зам. директор“ в „главен специалист“, което е обусловило 2 възстановяването му на длъжност, която не е заемал.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

По жалбата на касатора – отв. по иска: За да уважи иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ въззивният съд е приел, че в изброените в чл. 333 от КТ случаи на уволнение, в които попада и процесният, уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнение. Тя е относителна, когато може да бъде преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния орган и абсолютна, когато не може да бъде преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение. Връчването на заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се осъществява закрилата по чл. 333 КТ. Тогава упражненото право от работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигане на изявлението до адресата. Това е правно релевантният момент, към който следва да се прецени законността на изявлението - дали съществува потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено, включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.

Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за страдащите от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ е засилена в сравнение с останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ - тя изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните органи, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални причини за разлика от останалите случаи по ал. 1.

В процесния казус преди уволнението ищецът е поканен да заяви дали страда от заболяване, попадащо под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в резултат на което той е подал две декларации, попълнени от него съответно на 03.02.2022 г. и на 07.02.2022 г. И в двете декларации ищецът е посочил, че страда от захарна болест /диабет/. От внимателния прочит на втората декларация се установява, че в нейното съдържание е зачертано "не съм трудоустроен, боледувам/не". След зачеркването следва: боледувам от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. При тези данни следва да се приеме, че и във втората декларация ищецът е заявил, че боледува от болест, определена в Наредба № 5 от 1987 г., поради което свидетелските показания на свидетелите Тафраджиева и В. в частта, в която твърдят, че ищецът е подал декларация, с която е заявил, че не боледува от болест, определена в Наредба № 5/1987 г., не следва да бъдат ценени, тъй като те противоречат на представени по делото писмени доказателства, от които се установява противоположния факт. Освен това самата свидетелка Тафраджиева е заявила, че е знаела отпреди, че ищецът боледува от диабет, тъй като този факт е бил разискван по друго дело между страните. В подкрепа на това изявление в кориците на делото се намират решение № 239/26.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 343/2019 г. по описа на ПОС и решение № 413/28.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1840/2018 г. по описа на ПРС, с които съдът е уважил жалба/ иск/ на ищеца против предходно уволнение само поради факта, че е бил уволнен без да е взето мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението, защото страда от болест, ползваща се със закрила по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ – захарен диабет.

3

В настоящия случай по делото са налице данни, че работодателят е изпратил запитване до ТЕЛК, но отговор не е бил получен към момента на уволнението, поради което следва да се приеме, че процедурата по чл. 333, ал. 2 от КТ не е спазена и това е достатъчно основание, за да се приеме, че уволнението е незаконно.

От съдържанието на постъпилото след уволнението на ищеца писмо от ТЕЛК се установява, че ищецът П. Б. няма подадени медицински документи и издадено експертно решение за заболяването, което сочи- "захарен диабет". Комисията е заявила, че без подадени документи и без издадено експертно решение не може да се произнесе за защитата по Наредба № 5/1987 г.

Съгласно чл. 4. (1) от същата Наредба обаче, трудово- експертната лекарска комисия изготвя мнението си в експертно решение въз основа на представената медицинска документация, но ако за изясняване здравословното състояние на работника се налагат допълнителни медицински изследвания и преглед, ТЕЛК взема решение в седемдневен срок след тяхното извършване. В настоящия случай ТЕЛК не е предприела никакви действия да извърши преглед на ищеца и едва тогава да вземе решение по случая, с който е сезирана.

Бездействието на ТЕЛК не може да се вмени във вина на работника, поради което извършеното уволнение без мнението на ТЕЛК се явява незаконосъобразно.

Сочените от касатора-отв.по иска основания за допускане на обжалването не се установяват.

Поставеният в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос е фактически, предполага разглеждане на спора по същество с преценка на доказателства и затова не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.

Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените в контекста му два правни въпроса: При формиране на извода за неспазена закрила по чл.333, ал.1 КТ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. приетото по предходно дело между същите страни наличие на заболяване на ищеца по Наредба №5/87 г. и данните от СМЕ по настоящото, която е допуснала, че ищецът е страдал от това заболяване към момента на уволнението, но за установяването му не са направени изискуемите допълнителни изследвания. В.л. е посочило, че захарният диабет е хронично заболяване с разгънат период на развитие, чийто патогенетичен механизъм е различен при различните пациенти; като хронично заболяване се характеризира с бавна прогресия и може да е клинично изявен с някакво късно усложнение. Въззивният съд се е позовал и на процедурни нарушения – липса на мнение на ТЕЛК към момента на уволнението и неспазени от комисията задължения по чл.4 от Наредбата да вземе решение след извършване на допълнителни изследвания. Поради изложеното не се установява противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС – р. по гр.д. №502/16 г. на трето г.о. и ТР №1/13 г. ОСГТК и касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ и обусловените искове по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ / правни въпроси от чийто предмет не са поставени/ не следва да се допуска по жалбата на касатора – отв. по иска.

По касационната жалба на ищеца П.Б. срещу решението на въззивния съд по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.