Определение № 3322 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3322 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501335 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е било въззивно и е образувано по жалба от страна на адв. Фотев (ВАК), като процесуален представител на въззивника А. Б. Б. против Определение № 5126 от 02.04.2026 година, по гр.дело № 452/2025 на ВРС, с което е било изменено определение, постановено в о.с.з. и е била осъдена Б. да заплати в полза на С. И. П. сумата от 332.34 евро и сумата от 90.08 евро – държавна такса.

В жалбата се сочи, че определението се явява неправилно и е редно да бъде отменено. Молителката излага множество аргументи, според които претенцията се явява недоказана и необоснована, и не е основание за присъждане на разноски. Развити са подробни доводи относно това какво представлява Договора за послужване и че не са налице доказателства за валидно облигационно отношение. По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено и се присъди сумата от 310 евро в полза на адв.

С. В. В. (ВАК).

В отговор на частната жалба С. И. П., чрез адв. З. намира, че атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски в размер на 400 евро пред настоящия съд.

1

За да се произнесе по молбата ВОС съобрази следното:

Действително правото да иска присъждането на разноски е адекватно на развитието на спора, и най – вече на постановеното решение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.78 от ГПК, още повече, че делото е било решено в полза на С. П.. Също е вярно, че в съответствие с Тълкувателата практика на ВКС при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

От материалите по делото става ясно, че получавайки препис от ИМ, ответницата Б. е напуснала процесното жилище, чието освобождаване е било поискано по съдебен ред. Следователно прекратяването на производството се дължи на поведението на ответната страна, както и неговото образуване впрочем. Т.е. касае се за нарочно исково производство, в които ищцовата страна е направила разноски и стартирането му е било изцяло по вина на Б..

Изцяло неоснователни са възраженията във въззивната жалба, с оглед цялостната практика на ВКС, следователно е редно Б. да поеме финансовата тежест, т.к. прекратяването на образуваното производство е по нейна вина.

По различно е виждането на съда досежно претендираните разноски пред настоящата съдебна инстанция от страна на С. И. П.. По делото са приложени доказателства, че техния размер е 400 евро, но същите следва да бъдат намалени до размера на 100 евро, със следните съображения:

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което 2 разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

3

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на въззиваемия да се присъдят разноски в размер на 100 /сто/ евро.

В този ред на мисли , съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5126 от 02.04.2026 година, по гр.дело № 452/2025 на ВРС, тридесет и трети състав.

ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на С. И.

П., ЕГН ********** сумата от 100 (сто) евро, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатско възнаграждение пред ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4