Решение № 179 от 20.10.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Севлиево, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100371 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, срещу А. И. А. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 19 607,94 лв. – главница по договор за банков кредит № 065 LD-R-003800 от 25.01.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от 28.09.2022г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 738,31 лева – непогасена договорна лихва за периода 20.04.2022 г. – 19.09.2022 г.; сумата от 39,89 лв. – обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. – 04.07.2022 г. вкл.;сумата от 81,70 лв. – законна лихва за периода 13.09.2022 г. – 27.09.2022 г.; сумата от 60,00 лв. – разноски за връчване покана от ЧСИ; сумата от 42,10 лв. – дължима премия по застраховка „Спокойствие с Fihealth“, дължима на осн. чл. 20 от Договора; 411,40 - разноски за платена държавна такса в заповедното производство; сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1109/2022 г. по описа на РС Севлиево.

Ищецът твърди, че Между него и А. И. А. ЕГН ********** е бил сключен Договор за банков кредит № 0************************ На основание Договора за кредит, Банката предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева). Предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 25.01.2022 г. по сметка с 1BAN: BG40FINV91501017596239 открита на името на Кредитополучателя в Банката.

Поддържа се, че кредитът бил в просрочие считано от 20.03.2022 г. - общо 192 1 дни към 27.09.2022 г. включително. Сочи се, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 13.09.2022 г., по кредита били просрочени 6 вноски по главница, съгласно погасителен план.

Общият размер на просрочената сума по главница бил: 918,62 лева, а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита – 13.09.2022 г., общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума бил 19 607,94 лева.

Сочи че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 13.09.2022 г., по кредита били просрочени 5 вноски по лихва, като общият размер на просрочената сума за лихва бил 635, 93 лв., а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита – 13.09.2022 г., общият размер на просрочената договорна лихва по погасителния план бил 738,31 лв.

Излагат се съображения, че поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит и с оглед изложеното и на основание Раздел X „Предсрочна изискуемост“, т. 10.1.2, б. „а" от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, Банката чрез ЧСИ-Звезделина В.а, peг. № 734 на КЧСИ. с район на действие Габровски окръжен съд връчила на 11.07.2022 г. лично на Кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора с предоставен 7 дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като Кредитополучателят не платил просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 13.09.2022 г.

Съобразно изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства Договор за банков кредит № 065LD-R-003800/25.01.2022 г.; Погасителен план към договор за кредит № 065LD-R003800/25.01.2022 г.; Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица; се установява, че на 25.01.2022 г. страните са сключили договор за кредит , по силата, на който "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД е предоставила на кредитополучателя ответник банков кредит в размер на 20 000 лева.

Съгласно договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7,1491 пункта.

Съгласно приетия договор, крайният срок за погасяване на кредита е 20.01.2029 г. Съгласно раздел II, т. 15 от договора, плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в 2 неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

На ответника – кредитополучател е представен погасителен план, който е подписан от страните по договора за кредит. Според него първата падежна дата по кредита е от 25.01.2022 г. до 20.02.2022 г. с вноска в размер на 304,89 лева.

Падежните дати са всяко двадесето число от месеца.

По делото са представени Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, които са подписани от ответника.

От предствената по делото и неоспорена Покана от „Първа инвестиционна банка“ АД до ответницата, чрез ЧСИ Звезделина В.а рег. № 734 на КЧСИ при ОС – Габрово се установява, че ответникът е поканен от ищцовото дружество да заплати всички просрочени задължения по кредита, като е посочено, че в противен случай, след изтичането на срока и без повторно уведомление, Банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поканата е връчена лично на ответника на 01.07.2022 г.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя ма 25.01.2022 г. по открита на негово име сметка, като кредитът е в просрочие от 20.03.2022 г., просрочени са 6 вноски по главница, които са били дължими на падежи от 20.03.2022 г. до 20.08.2022 г. Вещото лице е посочило, че дължимите суми по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК са – главница в размер на 19 607, 94 лв. , непогасена договорна лихва за периода 20.04.2022 г. до 12.09.2022 г. в размер на 738, 31 лв., обезщетение за забава за периода 14.11.2020 г. до 04.07.2022 г. в размер на 39,89 лв., законна лихва за периода 13.09.2022 г. до 27.09.2022 г. в размер на 81, 70 лв., разноски за връчване покана от ЧСИ в размер на 60 лв. и дължима премия по застраховка 5 вноски по 8,42 лв. в размер на сумата от 42,10 лв.

Настоящият съдебен състав кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът основава вземанията си на приложения към исковата молба договор за банков кредит. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валиден договор за банков кредит, в тежест на кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума в размер на процесната, както и за заплащане на лихва в претеднираните размери. В тежест на ищеца е да докаже и, че поради неплащане на месечни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, за което надлежно е уведомил ответника.

3

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Първа инвестиционна банка" АД като кредитодател и А. И. А. като като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на кредит в размер от 20 000 лева.

По отношение дължимостта на главницата: съобразно нормата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Както бе посочено и по- горе, не съществува съмнение, че договореният по силата на договора паричен ресурс е усвоен от ответника. Предвид това, то е възникнало корелативното задължение, предоставената сума да бъде върната съобразно уговореното.

По отношение дължимостта на лихвата съобразно разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ и съобразно приетия по делото договор за кредит, за кредитополучателят е възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит.

Съобразно посочения в исковата молба период, искът за възнаградителна лихва е за периода преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. При извършена служебна проверка относно действителността на процесния договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът намира, че при сключването му е спазена изискуемата по чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител и е използван подходящ и четим шрифт, като последното е видно с просто око и не са необходими специални знания за установяването му. Договорът съдържа необходимите реквизити: дата, място на сключване, индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съобразно изложеното, съдът намира, че договорът отговаря на законовите изисквания за действителност.

Досежно предсрочната изискуемост:

С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други 4 обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.