Определение № 3051 от 25.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3051 гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20248002900918 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Е. Д. И. чрез адв. В. В. обжалва решение № 46 от 04.01.2024 г. по в.гр.д.

11 723/22 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II ГО, с което е потвърдено решение № 8274 от 19.07.2022 г. по гр.д. 61 342/21 г., СРС, 40 състав, с което исковете на касатора срещу „Юробанк България“ АД, с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено , че клаузите на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот,сключен между страните, са нищожни като неравноправни, както и е отхвърлен иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 11 355,43 лв, представляваща разлика от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищеца вноски след увеличение на лихвения процент и увеличаване на анюитетните вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.09.2007 г. и допълнителни споразумения към него за периода 10.09.2007 г. – 27.10.2021 г., 549,02 лв, представляваща надплатени годишни такси за управление на кредита за периода 2016 г. – 2020 г. и 16 867,84 лв, представляваща капитализирани лихви по договора за кредит за периода 10.09.2007 г. – 27.10.2021 г., е отхвърлен.

Излага съображения относно необосноваността на съдебното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281 т. 3, пр. 3 от ГПК, подчертавайки, че 1 касаторът не е бил търговец към момента на сключване на договора, нито като регистриран едноличен търговец, нито с притежаване на дялове. Освен това не следвало да се кредитират допълнителните споразумения, сключени между страните.

Излага съображения за нарушения на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно на директива 93/13 ЕИО и чл. 143, чл. 145 и чл. 147 от ЗПП. Също така твърди нарушение на чл. 10, ал.

3 от ЗЗД. Твърди нищожност на сключените споразумения, на основание нищожен договор.

Подчертава, че няма как към момента на сключване на договора за кредит да не е действала като потребител, доколкото към този момент, 10.09.2007 г. не е учредено търговското дружество, в което притежава изцяло капитала. Регистрирането му на по-късен етап, не променя качеството й на потребител към датата на сключване на договора.

Излага подробни съображения за неравноправността на клаузите и нищожността на допълнителните споразумения, основани на неравноправни клаузи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси

1.Относно качеството „потребител“ по смисъла на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори?

2.Има ли качество на потребител физическо лице, което е сключило договор за банков кредит с цел закупуване на недвижим имот при положение, че към датата на сключването му същото не е имало регистрирано търговско дружество и не е упражнявало търговска дейност?

3.Към кой момент следва да се преценява качеството „потребител“ – към датата на сключване на договора или на по-късен етап от договорните отношения?

По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: дело С-105/2017 на СЕС; дело С-110/2014 г. на СЕС и ; решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д. № 2754/2015 г. на ВКС, I т.о. , с което счита, че обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

2

4. Разрешено ли е капитализиране на лихви, дори и такава възможност да е уговорена между страните по договор, когато едната или двете договарящи страни не са търговци? По този въпрос се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 275 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 3783/2013 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 147 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 627/2011 г. на ВКС, I I I гр.о.; решение № 706 от 19.07.2004 г. по гр.д. № 1922/2003 г. на ВКС, II т.о.; решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018/ г. на ВКС, II т.о.

Посочено е и основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Освен посочените основания за допускане на касационно обжалване се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение.

Иска да бъде отправено преюдициално запитване, на основание чл. 267 от ДФЕС по правния въпрос дали физическо лице, което е сключило договор за банков кредит с цел закупуване на недвижим имот има качество на потребител при положение, че към датата на сключването му същото не е имало регистрирано търговско дружество и не е упражнявало търговска дейност.

1. Има ли качество на потребител физическо лице, което е сключило договор за банков кредит с цел закупуване на недвижим имот, при положение, че към датата на сключването му същото не е имало регистрирано търговско дружество и не е упражнявало търговска дейност?

2. Към кой момент следва да се преценява качеството „потребител“, към датата на сключване на договора или на по-късен етап от договорните отношения?

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок.

За да потвърди решението за отхвърляне на исковете за нищожност и и иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Е. И. срещу 3

„Юробанк България“ АД, въззивният съд е приел, че липсва основание да бъде определено, че при сключване на процесния договор касаторът е действал в качеството си на потребител. Съдът е приел, че с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26610 от 10.09.2007 г. банката била предоставила на ищцата кредит в размер на 115 000 лв, за покупка на недвижим имот, представляващ магазин № 6, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, на партерния етаж, на кота 0, в секция В, на жилищна сграда със застроена площ от 60, 35 кв.м. Установено е, че Е. И. била придобила недвижимия имот, на стойност 28 100 лв. Установено е, че е учредена ипотека върху магазина в полза на банката, като обезпечение на отпуснатия кредит със сключения договор от 10.09.2007 г.

Освен това е прието за установено, че на 20.09.2007 г. Е. И. била учредила еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност, фризьорски услуги, козметични услуги, маникюр, педикюр.

Прието е, че кредитът е усвоен и че посочените в предмета на дейност на едноличното търговско дружество, дейности са осъществявани в закупения магазин. Впоследствие, кредитополучателят е декларирал пред банката, че предмет на дейност на учреденото от нея дружество е студио за красота и осъществява дейност на адрес ж.к. Люлин № 50 вх. В. Работела е като козметик към това дружество, в посочения магазин, като е посочила във въпросник, изискван от банката по време на изпълнение на договора, че осъществява дейност в собствен обект. В молба е посочено, че имотът, служещ като обезпечение ще се използва с инвестиционна цел – магазин. От извадка от интернет страница е установено, че дейността на дружеството, чийто собственик на капитала е Е. И., „Пустинна роза“ ЕООД е осъществявано именно на адреса на магазина, гр. София, ул. „400“ № 50, магазин 6.

С оглед представените доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че въззивникът Е. И., не е имала качеството потребител към момента на сключване на договора за банков кредит. Този извод е обусловен като е обследвано поведението на ищцата в неговата съвкупност и последователност, преценена е дейността, която е възнамерявала към момента на сключване на договора да извършва и е извършвала след сключване на договора. Преценено е намерението й към момента на сключване на договора, обективирано в извършваните действия, закупуване на търговски обект, чрез 4 ползвания кредит, което само по себе си изключва качеството потребител, както и обективираното намерение, почти непосредствено след закупуването да извършва професионална дейност в този търговски обект лично, както и създаването на търговско дружество с предмет на дейност, осъществяван в търговския обект.

Въззивният съд е тълкувал разпоредбата на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като е приел, че потребители не могат да бъдат такива физически лица, които извършват търговска и професионална дейност. Кредитополучателят И. макар и физическо лице е прието, че към момента на сключване на договора е имала намерение да осъществява търговска и професионална дейност и кредитът е предоставен именно за осъществяване на тези нейни цели. Прието е, че с оглед вида на дейността е налице и липса на анатоцизъм в нарушение на чл.

10, ал. 3 от ЗЗД.

Вследствие на това е прието, че разликата между уговорените и заплатените вноски не може да се явява недължимо платена. Не е установено, че клаузите на договора и допълнителните споразумения са неравноправни.

Плащането на увеличените вноски е прието, че не е без основание.

Изложените съображения са мотивирали съда да приеме, че в хода на процеса не е установена начална липса на основание и право на вземане на Е. И., на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД по отношение на иска за заплащане на 11 355,43 лв, както и по отношение на дължимите такси за управление еднократно и за всяка следваща година.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на обжалваното в настоящето производство въззивно съдебно решение, не се разкрива соченото основание - чл. 280,ал. 2, пр. 3 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване, очевидна неправилност не е равносилно на основанието, неправилност на въззивното съдебно решение, съгласно предвидените основания – чл. 281, т. 3 от ГПК. За да е обосновано посоченото основание, касаторът следва да е посочил и съдът може да установи, наличието на посоченото нарушение от въззивния съд само от мотивите на 5 въззивния акт. Наличието на посоченото основание не е идентично с наличието на основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, касаторът следва да е обосновал такова нарушение на приложението на материалния закон, при което е приложена норма, която не съществува или е приложена в обратен на действителния й смисъл, или извън закона. По отношение на основанието очевидна неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът следва да е обосновал нарушение на съдопроизводствените правила, което е видно от мотивите на въззивното решение, е нарушило правилата за разкриване на обективната истина, зачитане равенството на страните и е допуснато нарушение на основополагащи правни гаранции за безпристрастно разглеждане на спора. Явната необоснованост на решението поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика или противоречие в мотивите, са включени в посоченото основание. Извън посоченото основание, допуснатите нарушения на материалния закон, съществените нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосноваността на съдебното решение, съставляват нарушения, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, чието основание се установява по реда на чл. 290 от ГПК, с призоваване на страните в открито съдебно заседание, изслушване на становищата им. В разглеждания случай не се разкрива наличието на соченото основание. Въззивният съд е приложил нормите на директива 93/13, за да прецени дали е налице качеството потребител за кредитополучателя и дали се ползва от предвидената в тази директива защита. Не може да се извърши преценка на правилността на изводите на съда в настоящето производство, но не са налице изводи за наличие на приложение на несъществуваща норма или норма в противен на действителния й смисъл. Не се установяват допуснати такива съществени процесуални нарушения, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Мотивите са непротиворечиви и последователни. Поради това не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.