Решение № 1133 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330207016 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Н. И., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8-678/05.10.2022 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ гр. София, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, наложена на същото основание.

Жалбоподателят Б. И., моли да бъде отменено НП. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се представлява и от представител, не претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, „АПИ“ Национално тол управление, намира наказателното постановление за законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази 1 следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG10042022/5800/P8-678, съставен на 10.04.2022 г. е ангажирана административната отговорност на Б. Н. И. затова, че при извършена от страна на контролните органи проверка на 10.04.2022 г., в 12:48 часа на ГКПП Кулата, на пътно превозно средство ИВЕКО СТРАИЛС АС 440 С 45 ТП, с рег. №****, с обща техническа допустима максимална маса над 12т., управлявано от Б. И. било установено, че на 06.04.2022 г. горепосочено пътно превозно средство с peг. № **** попада в категорията ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата.

Цитираното превозно средство било засечено на 06.04.2022 г., в 13: 00 часа, на път Цалапица А-1, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата.

С оглед на установеното, била ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. И., на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съставен бил АУАН от датата на проверката. Бил връчен на водача, същият отбелязал, че доброволно избрал съставянето на акта пред заплащането на по-ниската компенсаторна такса.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ издал срещу Б. И. обжалваното наказателно постановление за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което му наложил глоба в размер на 1 800 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следват: гласни - показанията на свидетелката А. А. М.; писмени - създаден доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП; оправомощителни заповеди и др., и веществени генерираният снимков материал.

Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място, процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка за законосъобразност Съдът констатира допуснато процесуално нарушение нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, според които АУАН, респ. НП следва да съдържат законните разпоредби, които са нарушени. Видно е, че и в двата акта като 2 нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи:

„Водач, който управлява ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.„. Видно е, че цитираната норма е санкционна и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект. Доколкото в разпоредбата чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Последната гласи: „Водачът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Цитираната законна разпоредба не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП, което води до извод за неизпълнение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, и за непълна правна квалификация на административното нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Наред с това, като второ самостоятелно основание за отмяната на НП, настоящият съдебен състав прие, че от обективна страна не се доказа именно жалбоподателят да е лицето, което на инкриминираните с АУАН и НП време и място да е управлявал процесното ППС. Това е така, доколкото въз основа показанията на свид. А. М. се изясни, че тя не е свидетел на самото нарушение, а го е установила въз основа данните, обективирани в електронната система за събиране на пътни такси. Обстоятелството, че жалбоподателят е съдействал при съставяне на АУАН и е получил копие от същият не означава, че той се е съгласил да е извършил вмененото му нарушение. Напротив, декларираният отказ за заплащате на по-ниската компенсаторна такса, навежда на друг извод.

Обстоятелството, кой е бил действителният водач на превозното средсто е следвало да се установи от административнонаказващия орган в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина. По отношение установената самоличност на нарушителя е още по категорична разпоредбата на чл. 53, ал.

3

2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изпълнението на задълженията за изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на административнонаказателното производството, което не е сторено от директора в НТУ към АПИ София. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.

По изложените съображения, приемайки, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че не е доказано авторството на нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

С оглед изхода от спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита е неоснователна, а доколкото жалбоподателят не е предявил искане за разноски и липсват доказателства за направени такива, то съдът не следва да присъжда разноски по делото.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG10042022/5800/P8678/05.10.2022 г. на Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към АПИ гр. София, с което на Б. Н. И., ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закон за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4