Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 30.03.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 76/2026
Вид
Определение № 303
Подписан
30.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Галина Димитрова Жечева, Станимир Тодоров Ангелов, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. гр. Добрич, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20263200500076 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК. О бразувано е по частната жалба вх. №160/16.01.2026 г. на Община Генерал Тошево, представлявана от кмета В. Д., срещу определение № 22/13.01.2026 г. по гр. дело № 117/2025 г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което е оставена без уважение молбата на частният жалбоподател за изменение постановеното по същото дело решение в частта на присъдените в полза на ищеца разноски.

В жалбата е изложено становище, че независимо от изложените в хода на производството по делото аргументи и тези, изтъкнати в молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК, районният съд е постановил обжалваното определение в противоречие със законовите правила. Настоява се да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност, като обжалваното определение бъде отменено, съобразявайки аргументите на Община Генерал Тошево, изложени в отговора на исковата молба и депозираната молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Насрещните страни, посредством процесуален представител, са изразили становище за неоснователност на жалбата, която намират за нередовно подадена, тъй като положения подпис не бил на посоченото за автор на същата лице - кмета на общината. Оспорва се да са налице обстоятелства, освобождаващи жалбоподателя-ответник в производството от отговорността за разноски, тъй като се касае за поземлен имот , който към момента на кооперирането се е намирал в урбанизирана територия и не е имал характер на земеделска земя, погрешно включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, в административно производство, без участие на собствениците, на два пъти е актуван от Общината като частна общинска собственост, които актове съставлявали конкуриращ титул за собственост. Изтъква се, че въпреки 1 признанието на иска общината да дължи разноски по делото, тъй като не е налице първата предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. дело № 117/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е образувано по искова молба с вх. № 779/24.03.2025 г. на А.

Й. К. с ЕГН **********, Д. Й. Н. с ЕГН **********, В. Г. В. с ЕГН **********, Н. В. Г., ********** с Г. В. И., ЕГН ********** и Д. И. В. с ЕГН **********, и шестимата чрез адвокат Д. Ч. от АК – Бургас, с която срещу Община Генерал Тошево, с административен адрес: гр. Генерал Тошево, ул.

„Васил Априлов“ № 5, представлявана от кмета В. Д., са предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за правото на собственост върху дворно място с площ от 2 700 кв.м, съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., одобрени със Заповед № РД-18- 881/08.12.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 16 869 кв.м, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, с номер по предходен план ***, разположена в северозападната част от имота с граница на изток - реална част от поземлен имот с идентификатор *** - собственост на наследници на М. В. Г., граница на юг - реална част от поземлен имот с идентификатор *** собственост на наследници на Д. В. Г., запад ПИ с идентификатор ***, север - реална част от ПИ с идентификатор *** с неустановена собственост, на основание давностно владение и наследство от И. В. Г., б.ж. на гр. Г. Т., обл. Д., поч. ***г., за периода от 1936г. до настоящия момент, при квоти: А. Й. К. с ЕГН - ********** - 3/18 ид. части, Д. Й. Н. с ЕГН ********** - 3/18 ид. части, В. Г. В. с ЕГН - ********** - 2/18 ид. части, Н. В.

Г. с ЕГН - ********** - 2/18 ид. части, Г. В. И. с ЕГН - ********** - 2/18 ид. части и Д. И. В. с ЕГН - ********** - 6/18 ид. части.

С писмен отговор с вх. рег. № 840/31.03.2025 г. в срока и по реда на чл.

131 от ответникът Община Генерал Тошево твърди, че признава правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот и никога не е считала себе си за собственик на имота, никога не го е владяла, не е извършвала действия по управление и разпореждане с правото му на собственост, в това число не е провеждала процедури за отдаването му под наем или продажба.

Ответната община не е съставила акт за общинска собственост върху процесния недвижим имот, а придобиването на статут на имота като земя но чл. 19 от ЗСПЗЗ е следствие от бездействието на ищците, респективно техните наследодатели да заявят своите собственически, реституционни претенции по административен или съдебен ред при действието на чл. 12 от ЗСПЗЗ /отм./.

Придобиването на статут на имота на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предаването му за стопанисване на Община Генерал Тошево е възникнало по силата на административен акт на трето лице - поземления орган и по силата на законова разпоредба, а не по искане и инициатива на Община Генерал Тошево.

Ищците не са отправяли до Община Генерал Тошево искане за доброволно 2 уреждане на собствеността по административен ред. Ответната община твърди, че липсва спор, който да бъде разрешен от съда, както и че не е станала причина за завеждане на делото, поради което не следва да понася отговорността за заплащане на разноски в производството.

С постановеното при условията на чл.237 от ГПК решение №75/15.10.2025г. РС-Ген.Тошево е уважил исковите претенции. Със същото решение е осъдил ответната община да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на общо 2 741,19лева, от които държавна такса – 51,19 лв.; държавна такса за вписване на искова молба в имотен регистър – 10 лв.; разноски за геодезист по изработване на проект за изменение на КККР за ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Л. – 280 лв.; възнаграждение за адвокат – 2 400 лв./. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 04.11.2025 г.

С молба с вх. № 2898/21.10.2025 г. ответната Община Генерал Тошево е поискала изменение на решението в частта на разноските като бъде отменено осъждането й за заплащането им, обосновано с липсата на основание да носи отговорност за тях по съображения, идентични на изложените в отговора на исковата молба.

С обжалваното определение № 22/13.01.2026 г. по гр. дело № 117/2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата като неоснователна.

Генералтошевският районен съд е приел, че няма основание за преразглеждане на въпроса за отговорността за разноските на ищците, който е разгледал с решението в светлината на чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, с начало 14.01.2025 г., когато е връчен препис от обжалваното определение на жалбоподателя, придружена с документ за внесена държавна такса, носи подпис на подателя – кмета на Общината, като неин законен представител, чиито правомощия няма данни да са прекратени. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В случаят не се оспорва размера на присъдените разноски, а начина на разпределяне на отговорността за тях като несъответен на правилата за това.

По принцип частта от решението, с която съдът възлага отговорността за разноските по делото върху една от страните в зависимост от изхода на делото, има характера на определение. При положение, че съдът не се е произнесъл по искането за разноски, или решението в частта за разноските е неправилно, той може по реда на чл. 248 от ГПК да допълни или да измени постановеният акт в частта му за разноските, като се произнесе с определение. Отговорността за разноските е облигационна и безвиновна, за да бъдат присъдени обаче, разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени.

В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

3

Отговорността за разноските е правото на едната страна да иска и съответно задължение на другата страна да заплати направените разноски от този, в чиято полза е решено делото, като съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Тази отговорност създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и е уредено от него - чл. 78 от ГПК. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда, обхваща неоснователно предизвикан съдебен спор с другата страна.

Вина за предизвикване на този съдебен спор не е необходима. Уредената в чл.

78 от ГПК отговорност за разноски почива на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала повод за предявяване на иска – ответника съобразно уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска /чл. 78, ал. 2 от ГПК/ и ищецът за неоснователната част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.

Правото на разноски на ответника в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК – при прекратяване на делото – също възниква само доколкото ответникът не е станал причина за образуване на делото.

Според изложените в исковата молба твърдения, които не са оспорени от ответника, ищците са наследници по закон на И. В. Г., б.ж. на гр. Г. Т., обл.

Д., поч. ***г. С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 27.09.1947г., вписан в Добричкия областен съд със Записка № 96, том IV, вх.рег.№ 917 от 29.09.1947г. на нотариус при Добрички областен съд, И. В. Г., М. В. Г., Д. В. Г., П. В. Г. и Т. В. Г., в качеството на наследници на В. Г. П., б.ж. на с. Л., Д. околия, поч. ***г. поделили оставения им в наследство имот дворно място, находящо се в с. Л., Д. околия, с площ от 12 дка, при съседи: П.

Д. П., С. Д. П. Й. Н. Й. и излаз на път, ведно с построените в описаното дворно място: жилищна сграда и хамбар, както следва: И. В. Г. получава в дял 2 700 кв.м от гореописаното дворното място, при съседи: П. Д. П., път, Д. В. Г. и М.

В. Г.; Д. В. Г. получава в дял 2 700 кв.м от описаното дворно място, при съседи: път, Й. Н. Й., М. В. Г. и И. В. Г.; М. В. Г. получава в дял 6 400 кв.м от дворното място, ведно с построената в имота жилищна сграда и хамбар, при съседи: път, излаз, С. Д. П., П. Д. П., И. В. Г. и Д. В. Г.. Останалите наследници - страни по договора за доброволка делба: П. В. Г. и Т. В. Г. не получили реален дял, а получили парично уравнение на дела си от останалите съделители и право на пожизнено ползване върху части от жилищната сграда в имота. Със същия договор за доброволна делба съделителите И. В. Г., Д. В.

Г. и М. В. Г. се уговорили, че между дяловете на И. В. Г. и Д. В. Г., от една страна, и дела на М. В. Г. се оставя една ивица от свободна земя, широка 3 метра и дълга по цялото продължение на дворното място, от юг на север, която ще служи за общо ползване на тримата братя - съделители.

Наследодателят на ищците И. В. Г. получил своето дворно място от 2700 кв.м, в северозападната част на имота, Д. Г. получил своето дворно място от 2700 кв.м в югозападната част на имота, а М. Г. получил своето дворно място от 6400 кв.м в източната част от имота, като между имотите на И. и Д. била оставена за общо ползване и площ по протежението на имота, до границата с 4 имота на М. Г., за общо ползване на тримата братя, като така поделен, имотът се владял дългогодишно от тримата братя, а след смъртта им, от техните наследници. Предвид възникнали намерения за продажба на дворното място от 2700 кв.м, ищците, в качеството на наследници по закон на И. В. Г., предприели постъпки за снабдяване със скица и удостоверение за данъчна оценка за имота. С оглед влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Л., община Г. Т. - неурбанизирапа територия, след направена справка установили, че тяхното дворно място не е обособено в самостоятелен имот със съответен идентификатор, а съставлява реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л., общ. Г. Т., приети със Заповед № РД-18-881/08-12-29017 г. на изп.директор на АГКК, с номер по предходен план ***, целият с площ от 16869 кв.м, с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване друг вид нива, III категория. В кадастралните регистри е налице вписване на ответника Община Генерал Тошево като собственик на имота. След извършено сравнение между поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л. и план на с. Л., изработен през 1995 г. по програма ФАР - не влязъл в сила и комбиниране на двата плана за посочения имот, се установява, че същият е образуван от имота на молителите - наследници на И. В. Г., имотът на наследниците на М. Г., имотът на наследниците на Д. Г. с общ номер № *** по плана по Програма ФАР, на площ от 10497,92 кв.м (с вписан като собственик единия от наследниците на общия наследодател – низходящ на Д. В. Г., а последният е съделител по доброволната делба), и от имота на трето лице - Г. П. П. с № *** по плана по Програма ФАР, на площ от 6336,67 кв.м. Общата площ на имот № *** и № *** е 16834,59 кв.м и съответства по граници и площ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.