Решение № 260000 от 14.08.2020, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 128/2020
- Вид
- Решение № 260000
- Подписан
- 14.08.2020
- В сила
- 23.09.2020
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7 ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 12, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.08.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав на двадесети юли 2020 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева разгледа докладваното от Председателя
В. гр. дело № 128 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 15 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 868/2019 г. по описа на РС-Търговище, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т. представлявана от кмета д-р Д.Д., че В. Д. В., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощник адв. Н.С. ***, със съдебен адрес:*** е собственик, въз основа на давностно владение на следните недвижими имоти: 1. Земеделска земя, находяща се в землището на гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 425 кв.м. и с проектоидентификатор № ***, част от ПИ № ***, целия с площ от 568 кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ № ***, ПИ № *** и
ПИ с проектоидентификатор № *** и 2. Земеделска земя, находяща се в землището на гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 205 кв.м. и с проектоидентификатор № ***, част от ПИ № ***, целия с площ от
157 701 кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ с проектоидентификатор № *** и ПИ № ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като неразделна част от решението са скици-проект (л. 15, л. 17), изготвени от „Иванов” ЕООД гр.Търговище и заключението на съдебно-техническата експертиза, подписани от съда, присъдени са разноски в размер на 610лв. , в полза на ищеца.
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на О.Т. срещу горецитираното решение, в ЧАСТТА МУ, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т. че В. Д. В. *** е собственик, въз основа на давностно владение на недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на гр.Търговище, м.Юкя, с площ от 205 кв.м. и с проектоидентификатор № ***, част от ПИ № ***, целия с площ от 157 701 кв. м. по КК на гр.Търговище, при граници и съседи на имота, съгласно заключението на вещото лице и проекто-скица: ПИ с проектоидентификатор № *** и ПИ № ***, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност по подробно изложени доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на решението в обгжалваната част и уважаване на предявения иск, претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор от насрещната страна, депозиран чрез пълномощника й адв. Н.С. - ТАК, е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли решението, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
В о.с.з. страните, чрез процесуалните си представители, поддържат в.жалба/съответно отговора по нея. Претендират разноски.
При извършената проверка по реда на чл.262 и сл. от ГПК, въззивната инстанция намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
В хода на производството, след постановяване на решението на районния съд, ищцата е починала, и като страна в процеса са конституирани нейните законни наследници – И.Х.Х. и К.Х.Х., представлявани по пълномощие от адв. Н. С. ***.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция е обоснована с обстоятелството, че ищцата притежава поземлен имот- лозе, с площ от 400 кв.м., находящ се в землището на гр.Търговище, м.“Юкя“, закупен през 1982 г., при подписване на договора за който кпродавачът й е предал документ, удостоверяващ собствеността на предходния собственик, обосноваващ твърдението, че имотът винаги е бил частна собственост, който от придобиването, т.е. повече от 36 години тя владее и ползва явно, необезпокоявано, без някой да й оспорва правата върху същия, но при опит да се снабди с нотариален акт за правото си на собственост установила, че имотът е заснет по кадастралната карта, като имот № ***, целият с площ от 589 кв.м., записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника, както и че е на лице явна фактическа грешка при заснемането и отразяване на имота в КК на гр.Търговище, обуславуящо предявяване на настоящия установителен иск за собственост, позовавайки се и на извършеното заснемане на имота от лицензиран геодезист, при което е установено, че площта му е 425 кв.м.- част от имот с идентификатор № ***, а друга част- от имота с площ от 205 кв.м. попада в имот с идентификатор № ***, целия с площ от 157701 кв.м., също отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Предявеният установителен иск е с петитум на бъде призната за собственик на част от поземлен имот с площ от 425 кв., с идентификатор № ***, целия с площ от 568 кв.м. и на част от поземлен имот с площ от 205 кв.м., с идентификатор № ***, целия с площ от 157 701 кв.м., находящи се в землището на гр.Търговище, м.“Юкя“, на основание давностно владение.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът е взел становище, че искът е допустим, по основателността на иска, е изложил следното: ищцата претендира, че е собственик на имот с площ по-голям от този, описан в договора от 1982 г., от който черпи права, като при представени от нея доказателства би могло да се приеме, че е придобила собствеността върху имот с площ от 425 кв.м., попадащи в имот с идентификатор № *** (с проекто идентификатор №
***), поради което оспорва иска относно имот с площ от 205 кв.м., част от имот с идентификатор № *** - попадащ в регулационните граници на гр.Търговище, в урбанизирана територия, няма характер на земеделска земя, за който е съставен акт за публична общинска собстевност № 74/12.12.2012г.
Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗОС земите от ОПФ не могат да се придобиват по давност, собстевонстта се доказва само с писмени доказателства (аргумент от чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ)Дъвноста за придобиване на частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. (§ 1 от ЗД на ЗС 1 обн.ДДВ бр.7/2018 г.). Не са подавани документи за придобиване на собственост по реда на І 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в тази част иска счита за неоснователен. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.
Предмет на въззивното производство е решението в частта му касателно отвърления иск за имот с площ от 205 кв.м., част от имот с идентификатор № ***., в останалата част – относно имот площ от 425 кв.м., попадащи в имот с идентификатор № *** (с проекто идентификатор № ***). като необжалвано, решението е влязло в сила.
След като се запозна с представените и приети пред първоинстанционния съд писмени доказателства, както и приетите основна и допълнителна СТЕ, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция съобрази следното:
Представените писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на ищцата по делото относно процесния имот са: писмен договор от 1982 г., нот.акт от 1943 г.
Видно от приложения към исковата молба проект за изменение на КК на гр.
Търговище, изготвен от лицензирано лице, процесният имот е заснет в два ПИ, като част от него с площ от 425 кв.м., попада в ПИ с идентификатор № ***, а другата част с площ от 205 кв.м. попада в ПИ с идентификатор № ***, като съгласно проекта процесният имот следва да се отрази като ПИ с проектоидентификатор № ***, с площ от 425 кв.м. и ПИ с проектоидентификатор № ***, с площ от 205 кв.м. Изготвеният проект е одобрен от АГКК, видно то приложеното удостоверение, но не е отразена промяната в КК, поради спор за материално право, тъй като имотите, в които попада имота на ищцата, са отразени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, се установява, че имотът, закупен отищцата 1982 г., е идентичен с имот с проектоидентификатор № *** и имот с ***, които съответно са части от ПИ *** и ПИ ***; има трайно установени граници, с поставени огради от 4 страни, вкючващи цялата владяна площ от 630 кв.м. От заключението се УСТАНОВЯВА още, че частта от процесния имот с площ от 425 кв.м., с проектоидентификатор № ***, попадащ в ПИ***, по предназначание винаги е била земеделска земя, както по отменените планове на м.“Юкя“, така и по сега действащата КК. Относно частта от имота с площ от 205 кв.м., с проектоиденитификатор ***, попадаща в ПИ *** – същата попада в урбанизирана територия; за който имоте съставен Акт за публична общинска собственост, отреден за парк „Юкя“. Имотът с проектоидентификатор *** с площ от 205 кв.м., попада в регулацията на гр. Търговище- в УПИ ІІІ на кв.
67, отреден за „парк Юкя“ по плана на града, одобрен със Заповед № 336/09.07.1996 г. От направените от вещото лице справки и съпоставяне с отмените и действащи планове на гр-. Търговище, вещото лице е становило, че не е имало промяна в предназначението на имота, или части от него. Процесните имоти не са били отразени в регулационните планове на гр. Търговище, а само в кадастралния план на м. „Юкя“ от 1978 г. като земеделска земя. В ОС“Земеделие“ Търговище на името на ищцата, както и на продавача по договора от 1982 г., няма подавано заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ – такова няма подавано изобщо. В о.с.з. в обяснения си в.лице е допълнило, че имотът в регулация, част от кой е частта с площ 205 кв.м.- с проектоидентификатор ***, е много голям и е отреден за парк „Юкя“, а самата част от 205 кв.м. винаги е била в регулация, и преди , и сегано не е обособена като самостоятелен имот. В заключение в.лице е добавило, че за посочило, че „за проектоидентификатор
*** изглежда има явна фактическа грешка и регулацията е изместена, защото покрай западната граница на имот 1029 има път. Имотът е цял, не е разделен, ползва се общо, съседните имоти също граничат с него и тази чупка на място я няма. Това изместване се касае и за съседните два-три имота“ Съгласно заключението на назначената пред въззивната инстанция допълнителна СТЕ, се установява, че процесният имот за първи път е отразен в кадастралния план на м.“Юкя“ през 1978 г., като земеделска земя. В регулационните планове не е отразяван. В кадастралната карта имотът е отразен с идентификатор нетификатор ***, с площ 598 кв.м. В отменения регулационния план на гр.Търговище, действал от 1967 г. до 1987 г., кадастралния план от 1978г. за местността „Юкя“ не е нанесен. По регулационен план на гр. Търговище, действал от 1987 г. до 1996 г., процесните имоти също не са отразени, защото са извън регулацията и са земеделски земи. Имот с проектоидентификатор *** с площ 205 кв.м. попада в регулацията на гр. Търговище по плана, одобрен със Заповед №336/09.07.1996 г. Процесният имот попада в УПИ III на кв.67, отреден „за парк „Юкя“. Мероприятието не е изпълнено около и в имот с проектоидентификатор ***.
След повторен оглед на място и проверка по кадастралните и регулационни планове, вещото лице е установило, че теренът на имота с наклон на запад, имотът е ограден от всички страни с мрежа на бетонови колове. В имота има стопанска сграда и стари овощни дървета (описани), в северозападния ъгъл- 1 стар орех. Входът за имота е от запад, където процесният имот граничи с полски път (без идентификатор), който върви и покрай съседните имоти и граничи с тях.
Пътят представлява черен полски път с различна ширина. След полския път от запад има затревена ивица, а след нея има скат.
На извадка от кадастралния план за местността „Юкя” от 1978г. (изчертан в черно на приложената комбинирана скица), в.л. е нанесло в синьо имотите от кадастралната карта и с червено регулацията на града; имотите от геодезичедското заснемане – в зелено. Имот с проектен идентификатор *** с площ 425 кв.м., който е извън регулацията, е изчертан с плътна зелена линия, а този с проектен идентификатор *** с площ 205 кв.м., който е в урбанизираната територия е изчертан със зелен пунктир и е защрихован в зелено. В кадастралния план за м.„Юкя” от 1978 г. като граница на имотите от запад има полски път, оцветен на скицата в жълто. От направените оглед и замервания вещото лице е установило, че този път и сега съществува на място, без съществени изменения във времето. Ската по протежението на полския път е топографски елемент, който е нанесен в кадастралния план от 1978 г. и съществува на терена и днес. Съвместявайки кадастралния план от 1978 г., кадастралната карта на града и геодезическото заснемане се оказва, че имот с проектен идентификатор *** с площ 205 кв.м. попада върху полския път, което не отговаря с фактическото положение на местността. На терена полският път граничи с имота на ищцата и не се засяга от него. Същото се отнася и за съседните имоти, граничещи с този полски път.