Решение № 1212 от 24.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1212 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110122797 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу Л. Г. И. и К. А. И., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48825/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:

1. за Л. Г. И.: сумата от 94,34 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г.; сумата от 23,40 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.;

2. за К. А. И.: сумата от 94,34 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************, с абонатен № *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на 1 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 07.08.2023 г.; сумата от 23,40 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 5,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците К. А. И. в качеството на собстветник и Л. Г. И. в качеството на ползвател на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. А. И. е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва предявените срещу него искове, но посочва, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Г. И. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48825/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

2

По основателността:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** Т. ***, дело № ***/1992 г. се установява, че на 16.01.1992 г. А. А. И. и Л. Г. И. са продали на своя син и ответник по настоящото дело К. А. И. процесния имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ****************, като продавачите са запазили правото си на ползване върху западната стая до кухнята, докато са живи. При учредено ограничено вещно право на ползване собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на ползвателя (в този смисъл Решение № 14/20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г. о.) Ето защо в тази хипотеза цената на доставената топлинна енергия за битови нужди се дължи от вещния ползвател, доколкото последният е носител на правото да ползва вещта по предназначение и същият по арг. от чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да 3 плаща разноските, свързани с ползването на вещта, а и законът не предвижда солидарна отговорност на собственика и ползвателя. От приложения нотариален акт се установява, че третото за спора лице – А. А. И., и ответникът по делото Л. Г. И. са запазили правото си на ползване върху една стая от имота, т. е., за тази 1/3 част от имота именно тези лица в качеството си на вещни ползватели са в облигационно правоотношение с ищеца, а върху останалите 2/3 части от имота ответникът К. А. И. е упражнявал правото на ползване в качеството си на собственик, което обстоятелство не се оспорва по делото. Доколкото в настоящото производство ищецът не е ангажирал доказателства, от които да следва, че третото за спора лице – А. А. И., е починало, вследствие на което неговото вещно право на ползване се е погасило, то съдът приема, че ответникът Л. Г. И. е в облигационно правоотношение с ищеца не за 1/3 част от имота, а за половината от нея - 1/6 част, съответно отговаря за задълженията към топлопреносното предприятие до 1/6 част от техния размер. При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът К. А. И. като собственик и ответникът Л. Г. И. като ползвател на процесния топлоснабден имот се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат заплащане на цената на доставените услуги при посочените квоти – 2/3 за К.

А. И. и 1/6 за Л. Г. И..

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „***********“ ЕАД и двамата ответници, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за 4 исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства - протокол от проведено на 20.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.

************, в която се намира процесният имот, ведно със списък на присъстващите етажни собственици, договор от 01.10.2002 г. между „*****“ АД /с предишно фирмено наименование „***** *****“ ООД/ и процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „*****“ АД.