Решение № 260072 от 15.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260072 гр. Пловдив, 15.12.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РА.

ДЕНИЦА СТОЙНОВА при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВНАХД № 524/2020г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по жалба, саморъчно изготвена от подсъдимия П.С.И., в която се излага несъгласието му с присъда № 260002/26.08.2020г., постановена по НОХД №1226/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С нея подсъдимият П.С.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.11.2018г. в с.*, обл.* и в гр.*, при условията на продължавано престъпление, с 21 отделни деяния, е използвал платежни инструменти и данни от платежни инструменти - дебитна карта № 488000******3362, издадена от „*“ АД - *на лицето Т.Ч.Д., дебитна карта № 516976******9186, издадена от „*“ АД - *на лицето С.И.Д., без съгласието на титулярите, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1, вр.чл.

54, ал. 1 от НК му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 7 200 /седем хиляди и двеста/ лева. На основание чл. 57 ал.1 т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановен първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, които е постановил да останат приложени по делото.

От изложеното в жалбата, макар и пестеливо описано и без правни аргументи, което е резонно, с оглед липсата на правна грамотност у подсъдимия, става ясно от какво И. се оплаква.

Той счита, че не е извършил престъплението, в извършването на което е бил обвинен и за което е осъден с атакуваната присъда, както и че наказанието е несправедливо и незаконосъобразно е било определено само с оглед съдебното му минало. Иска присъдата да бъде подложена на внимателен и пълноценен въззивен контрол.

В съдебна зала, правно консултиран и подпомогнат от служебния си защитник, в последната си дума подс.

И. заявява, че иска наказанието му да се намали и това е в действителност неговата претенция. Адвокат Р. сочи, че признанието на изложените в обвинителния акт факти и доказателствата по делото наистина говорят за съпричастност на подзащитния му към деянието, но пренебрегнато е от съда това, че то е извършено под въздействието на жената, с която подс.

И. е живеел на съпружески начала – А.А., която му е предоставила платежните инструменти, взела е и е разходила придобитите в резултат на престъплението парични средства. А посоченото е формирало у подс. И. виждането, че той не е виновен, както и че наложеното му с първоинстанционната присъда наказание е несправедливо. На тази база, и от свое име адв. Р. моли присъдата на окръжния съд да се измени, с намаляване на наложеното с нея наказание.

Представителят на Апелативна Прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и направените с нея оплаквания и предлага да не се уважава.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като прецени направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, в предмета и пределите на въззивната проверка, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, в контекста и на очертаната в нея аргументация, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 – направено от подсъдимия П.С.И. признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, с изрично изразено съгласие за същите да не се събират нови доказателства, а събраните в хода на разследването да се ползват при постановяване на съдебния акт.

И, за да постанови атакуваната присъда,

Окръжният съд е ползвал направеното от подс. И. признание на фактите, ведно с подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическа обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

Семейство Т.Д. и С.Д. живеели в гр.*, обл.*, на ул. “*“ № 42. Свидетелката Т.Д. имала банкова сметка *** „*“ с №*, за обслужването на която банката издала на титуляря Д. платежен инструмент - дебитна карта № 488000******3362. Съпругът й св.С.Д. също бил клиент на банка „*“, където имал открита банкова сметка № *. Банката издала на титуляря С.Д. платежен инструмент - дебитна карта № 516976******9186, с която обслужвал сметката си. По стар български обичай семейният бюджет се управлявал от жената и затова св. Д., със съгласието на съпруга си, държала и двете карти в портмонето си заедно с листче, на което били написани номерата на пин-кодовете на картите. Т.Д. работела през 2018 г. като помощник готвач в детска градина „*“ в гр.*, обл.*, и на 16.11.2018 г. отишла на работа в 05.30 часа. Смяната й продължавала до 14.00 часа.

Свидетелката се преоблякла в съблекалнята, където оставила и дамската си чанта, в която се намирало портмонето, съдържащо дебитните карти, листчето с номерата на пин-кодовете и сумата от 45 лв.

Подсъдимият П.С.И. през 2018г. съжителствал на семейни начала с А.Г.А.. На 15.11.2018г. от гр.*П.И. закупил от св.М.Ж.Ж.лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег.№ *, като документално собствеността на автомобила била прехвърлена на името на А.А.. С горепосочения автомобил подс.

П.И., А.А. и детето й се придвижвали из страната. На

16.11.2018г. около 10ч. сутринта подсъдимият и А.пристигнали в гр.*, като автомобилът бил управляван от И.. Последният спрял на една бензиностанция в града, а А.А. и синът й слезли от автомобила и се отдалечили в неизвестна посока. Не след дълго се озовали пред детска градина „*“ и А.А. влязла през незаключената входна врата. В съблекалнята видяла чантата на св. Д.. Възползвайки се от ситуацията, че в момента персонала на детската градина бил ангажиран със служебните си задължения, необезпокоявана пребъркала чантата на свидетелката и взела отвътре портмонето й, съдържащо дебитните карти, листчето с пин-кодовете, сумата от 45 лв. и излязла от сградата /за тази й деятелност са разделени материали в отделно досъдебно производство, които са изпратени по компетентност на Районна прокуратура гр.*, тъй като в хода на разследването местонахождението на А.А. не е било установено и същата е била обявена за общодържавно издирване с телеграма№ 37471/31.12.2018 г. на ГДНП/. А.се върнала при подсъдимия П.И., като му разказала какво е направила и му предала двете дебитни карти, както и листчето с написаните пин-кодове. Двамата се качили в автомобила, като И. го привел в движение в посока с.*, обл.*.

Малко по-късно същия ден пристигнали в с.*, където видели банкомат на ул.“В.Л.“ № *, ATM-устройство с № *на Банка „*“. Подсъдимият И. слязъл от автомобила и се приближил към банкомата. В 10.38 часа поставил в устройството платежния инструмент - дебитна карта № 488000******3362, издадена от „*“АД - * на титуляря Т.Ч.Д. и набрал произволно единия от пин-кодовете, изписани на листчето. Апаратът отчел грешен код. Повторил операцията отново в 10.38 часа, като въвел данните на другия пин-код, изписан на листчето и направил справка „салдо“. След като установил наличност на парични средства по сметката на Д., която била обслужвана от горепосочената дебитна карта, в 10.39 часа отново използвал платежния инструмент, като въвел пин-кода и успял да извърши успешна транзакция и да изтегли сумата от 400 лв. В 10.40 ч. чрез дебитната карта с №488000******3362 и въвеждането на данни за платежния инструмент - пин-код, изтеглил още веднъж сумата от 400 лв. Последвала нова транзакция в 10.41 ч. наредена от подсъдимия със същия платежен инструмент и данните за него - пин-кода, като отново изтеглил 400 лв. По същия механизъм в часовете 10.42, 10.43, 10.44, 10.45 и 10.47 часа в с.* от същия банкомат, чрез използване на платежния инструмент - дебитна карта № 488000******3362 на титуляря Т.Ч.Д. и чрез въвеждането на данни за платежен инструмент - пин-код, И. изтеглил още 5 пъти по 400 лв. Тези действия на И., както и движението на лекия автомобил, управляван от него, са били запечатани на запис на охранителна камера, монтирана на читалището в с.*, обл.*. След като се запасил със солидна сума пари подс.И. се качил в автомобила, привел го в движение и се насочил в посока гр.*. Около 11.00 часа влязъл в границите на града, като се придвижвал по бул.“*“. В близост до хотел „*“на бул.“*“ в платното за движение в посока гр.*, паркирал автомобила и пеша пресякъл от другата страна и отишъл до сградата на хотел „*“. В близост до клуб „*“, който се намирал на партера на хотел „*“бил монтиран банкомат - ATM-устройство № * на „*", към което подсъдимият се насочил. Поставил платежния инструмент - дебитна карта № 516976******9186, издадена от „*“АД - *с титуляр С.И.Д., въвел данните за платежния инструмент - пин-кода, написан на листчето и в 11.14 часа успешно успял да изтегли сумата от 400 лв. По същия механизъм, използвайки платежния инструмент на Д. и данните за същия - пин-кода, успял да извърши още 9 успешни транзакции по 400 лв. всяка в часовете 11.15, 11.16, 11.17, 11.17, 11.18, 11.19, 11.20, 11.20 и 11.21 ч. На фасадата на клуб „*“, находящ се в непосредствена близост до банкомата, имало монтирана охранителна камера, която фиксирала действията на подс.И.. Върнал се по обратния път до автомобила, привел го в движение и го насочил в посока гр.* по бул.“*“. Няколко минути по-късно спрял на бензиностанция „*“ (срещу *), находяща се на същия булевард в гр.*. Към търговския обект бил монтиран банкомат - АТМ- устройство № * на „*“ АД - *, който бил обект на интерес от страна на подсъдимия. Насочил се към същия, отново използвал платежния инструмент - дебитна карта № 516976******9186, издадена от „*“ АД - *с титуляр С.И.Д., въвел данните за дебитната карта - пин-кода и в 11.26 ч. опитал да изтегли поредната сума пари от сметката на Д.. Апаратът изписал на екрана „надвишен дневен лимит“. След като се уверил, че няма налични средства по сметката, подсъдимият се върнал в автомобила и напуснал гр.*. Тези му действия са били документирани от охранителна камера, монтирана на бензиностанция „*“.

Междувременно настъпил края на работния ден на св.Т.Д. и същата, след като се преоблякла, установила липсата на портмонето от чантата й. Незабавно отишла в РУ на МВР гр.*, където подала молба за извършената кражба. Посетила и най-близкия офис на „*“, за да блокира дебитните карти, но банковия инспектор, който извършил проверка за наличностите по сметките, констатирал, че същия ден от нейната сметка са били изтеглени 3 200 лв., а от сметката на съпруга й са били изтеглени 4 000 лв.

В хода на разследването като веществени доказателства са били приобщени 1 бр. цифров носител - DVD+R „Sony“, съдържащ видеозапис от охранителна камера, монтирана пред клуб „*“ гр.*, бул.“*“ № 97; флаш-памет с надпис

„Nolipel bi-forte“, съдържаща видеозапис от охранителна камера, находяща се на бензиностанция „*“ - гр.*, ЖК „*“ - 6ул.“*“; флаш-памет ,,SP Silicon Power“, съдържаща видеозапис от охранителна камера, монтирана на читалището в с.*, обл.*. Извършени са били огледи на веществените доказателства, като в протоколите е обективирана фиксираната от камерите инкриминирана деятелност на П.С.И. на 16.11.2018 г. в с.* и в гр.* /л. 13-15, л.26, л.37/. Изготвени са фотоалбуми. Приобщена е била и информация, представляваща банкова тайна след даване на съгласие по реда на чл.65 ал.2 от ЗКИ от Т.Д. и С.Д.. Приложена е и справка от ОДМВР гр.*, сектор „*“, съдържаща информация за трафика на движение на МПС на дата 16.11.2018 г.

/л.66-68/.

Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия въззивен състав. Тя съответства на направеното от подсъдимия П.И. признание по реда на чл.371 т.2 от НПК, което от своя страна кореспондира с подкрепящите го доказателства, изведени от годни доказателствени източници, приобщени по делото по надлежния процесуален ред, които подробно, коректно и изчерпателно са изброени в мотивите към присъдата и преповтарянето им е процесуално ненужно.