Решение № 772 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100503478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20097/07.11.2024 г., постановено по гр. дело № 17142/2022 г. по описа на СРС, 70 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от „Георесурс“ ЕООД, ЕИК 811161735 срещу Министерство на младежта и спорта осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. (като част от общо вземане в размер на 43 155,18 лв.), представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи поради неизпълнение на договор за инженеринг № 23-00-102/11.12.2020 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 420079/27.12.2024 г. на ищеца „Георесурс“ ЕООД с изложени доводи за неговата неправилност поради необоснованост. Въззивникът оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод за недължимост на претендираното обезщетение, тъй като министерството не е неизправна страна по процесния договор за инженеринг № 23-00102/11.12.2020 г., както и поради недоказване по делото на сигурното настъпване на вредите.

Поддържа, че за приключване на процедурата по издаване на виза за проектиране и извършване на съгласувателните процедури с електроразпределителното дружество и В и К – гр. Петрич е уведомен едва на 16.04.2021 г., т. е. повече от 5 месеца след сключване на договора и след началото на срока по него. Посочва още, че възложителят не е изпълнил задължението си за осигуряване на строителен надзор на обекта, тъй като договор с такъв 1 предмет е сключен едва на 25.11.2021 г. Счита, че единствената причина за неговото неизпълнение чрез извършване на строителните дейности се дължи на бездействието на възложителя да му представи съответните строителни книжа за обекта и да ангажира строителен надзор, поставяйки го по този начин в обективна невъзможност да извърши строителството за по-малко от 1 месец преди изтичане на срока по чл. 2, ал. 2 от същия.

Позовава се на разпоредбата на чл. 157 и сл. ЗУТ, според която откриването на строителната площадка следва да стане в присъствието на ангажирания от възложителя строителен надзор, поради което най-ранният възможен момент на започване на строителните дейности е 26.11.2021 г. Допълва, че дяловото участие на дружеството в ДЗЗД „Георесурс-ПГХБ Петрич“ е в размер на 51 %, поради което съответстващата на дела му печалба от изпълнението на договора е в размер на 43 155,18 лв., която обаче той не е получил, вследствие на поведението на ответника – възложител. Позовава се на допуснатата и приета в рамките на първоинстанционното производство съдебно-оценителна експертиза, според която нереализираната печалба от изпълнението на процесния договор възлиза на 31 155,87 лв., но същата не е обсъдена от първоинстанционния съд, приемайки, че реализирането на печалбата не е било сигурно. Счита, че претърпяната вреда в размер на пропусната полза се изразява в осуетяване на възможността за увеличаване на наличното му имущество чрез усвояване на заложената в разчета си печалба в случай на нормално и закономерно развитие на договорните отношения между страните, твърдейки, че при евентуално изпълнение на договора нейното реализиране би било сигурно. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна Министерство на младежта и спорта, с който я оспорва. Поддържа, че изпълнителят не е декларирал никаква готовност за изпълнение на дейностите по процесния договор, а освен това същият е могъл да поиска удължаване на срока му в случай, че е считал, че уговореният такъв не му е достатъчен, без обаче той да е сторил това. Уточнява, че изпълнението на договора се състои от два типа дейности – адаптиране на типов проект на физкултурния салон и изпълнение на строителството, за всеки от които в чл. 2, ал. 1 е предвиден отделен срок, а именно: т. 1 - срокът за адаптиране на проекта е 13 календарни дни и започва да тече от получаване от изпълнителя на виза за проектиране, която в случая му е изпратена по куриер на 23.04.2021 г., след което се съставя приемо-предавателен протокол и т. 2 срокът за изпълнение на строителството е 120 календарни дни и започва да тече от откриване на строителната площадка, т. е. започването на строителните дейности е било обективно невъзможно, без да е налице приет от възложителя адаптиран проект за строежа. Счита, че изпълнителят не е доказал започване на дейностите по адаптиране на проекта, а още по-малко да е представил резултата от работата си пред възложителя, като едва след отправена до него покана за възстановяване на извършеното плащане по договора, с писмо № 11-00-186/1/04.04.2022 г. на един от съдружниците в ДЗЗД-то („Дизайн груп студио“ ООД) за първи път са изложени твърдения за разработване на проект по процесния договор, какъвто обаче отново не е бил представен на възложителя. Посочва, че за 2 изпълнение на етапа по инженеринг/проектиране не е необходимо осигуряване на строителен надзор, какъвто се изисква при откриване на строителната площадка за изпълнение на дейностите по строителството, също позовавайки се на чл. 157 и сл. ЗУТ.

Счита, че сключеният между министерството и „Лайф Енерджи“ ООД договор № 23-00104/25.11.2021 г. за осъществяване на строителен надзор във връзка с изпълнението на строителството по процесния договор, е израз на волята му за неговото изпълнение дори и след изтичане на срока му. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между поведението на възложителя по договора и невъзможността за реализиране на печалбата по него от страна на изпълнителя, позовавайки се на липсата на обичайно, нормално и закономерно развитие на договорните отношения между страните, доколкото липсва каквото и да е изпълнение от страна на претендиращия увреждането, поради което счита, че причината за настъпване на твърдяната вреда под формата на пропусната полза се дължи на собственото му поведение. По изложените се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд следи служебно. Същото е и правилно, като съображенията за това са следните:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. (част от общо вземане в размер на 43 155,18 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие неизпълнение от ответника Министерство на младежта и спорта като възложител на задълженията му по договор № 23-00-102/11.12.2020 г. с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по икономика и туризъм „Проф. Асен Златарев“ – гр. Петрич“, като активната си легитимация „Георесурс“ ЕООД обосновава с твърденията, че е един от съдружниците в ДЗЗД „Георесурс-ПГХБ Петрич“, избрано за 3 изпълнител по договора, притежавайки дялово участие от 51 % в него. Видно е от обстоятелствената част на същата, че ищцовото дружество се позовава на липсата на оказано му от възложителя съдействие при изпълнение на проекта, довело до пълно неизпълнение по договора и невъзможност за реализиране на обекта, тъй като същият не е извършил необходимите действия за издаване и представяне на виза за проектиране на процесния физкултурен салон и ангажиране на лицензиран строителен надзор, лишавайки го по този начин от възможността да започне действията по проектиране и адаптиране, респ. от откриване на строителната площадка и извършване на същинските строителни дейности.

Следователно, основателността на исковата претенция се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните юридически факти: сключването на процесния договор с твърдяното съдържание; изпълнение на задължението си по него; неизпълнение от ответника възложител на поетите с договора задължения, в причинна връзка с което да са настъпили вреди под формата на пропуснатата печалба, която изпълнителят би получил в случай, че предметът на договора беше изпълнен съобразно уговореното. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение на договорните си задължения, респ. погасяване на дълга в случай, че твърди това.

В случая най-напред следва да се отбележи, че създаденото по реда на чл. 357 ЗЗД и сл.

ДЗЗД „Георесурс-ПГХБ Петрич“, избрано за изпълнител и сключило договора от 11.12.2020 г. по реда на чл. 112 ЗОП с ответника Министерство на младежта и спорта няма статут на юридическо лице и не разполага с процесуална правосубектност по смисъла на чл. 27, ал. 1 ГПК. С оглед тези особености в правния режим на гражданското дружество, страна по делото пред съда винаги са участващите в него съдружници – в случая „Георесурс“ ЕООД, който видно е от изложените в исковата молба твърдения, че претендира права в обем, съответстващ на участието му в ДЗЗД-то – 51 %. Ето защо, ищцовото дружество разполага със самостоятелна активна процесуална легитимация да предяви настоящата искова претенция, поради което заявените с отговора на исковата молба оспорвания в този смисъл, останали необсъдени от първоинстанционния съд, са неоснователни.

На следващо място с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, безспорно е по делото, че между ответника Министерство на младежта и спорта като възложител и ДЗЗД „Георесурс-ПГХБ Петрич“ като изпълнител, управляващ съдружник в което е ищецът „Георесурс“ ЕООД с дялово участие от 51 %, е сключен процесният договор № 23-00-102/11.12.2020 г., по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши строително-монтажни работи (СМР) на обект: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по икономика и туризъм „Проф. Асен Златарев“ – гр. Петрич, подробно описани в приложение № 1, неразделна част от договора и съгласно техническа спецификация, утвърдена от възложителя и техническо предложение на изпълнителя, срещу дължимо парично възнаграждение от общо 846 180 лв. с ДДС, което възложителят изцяло е заплатил авансово в полза на изпълнителя. Видно е от клаузата на чл. 2 от договора, че същият влиза в сила от датата на сключването му и е със срок на действие от 133 календарни дни, от които: 13 4 календарни дни – за изпълнение на адаптиране на проекта считано от сключване на договора и 120 календарни дни – за изпълнение на строителството считано от откриване на строителната площадка, но не повече от 12 месеца. Към договора е подписан анекс от 11.12.2020 г., с който се внася изменение на чл. 3, ал. 1 от същия, като е предвидено, че срокът за адаптиране на проекта започва да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране на обекта, а приключването му се удостоверява с приемо-предавателен протокол за изработените части на инвестиционния проект. Уговорено е още, че получаването на визата от изпълнителя се удостоверява с подписване на приемопредавателен протокол, като в случай, че изпълнителят не се яви да подпише протокола и да приеме визата, същата се изпраща от възложителя на изпълнителя, използвайки уредения в чл. 45 от договора ред за комуникация помежду им.