Решение № 1613 от 29.07.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1613 Година 2021, 29.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 07.07.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1474 по описа за 2021 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от П.С.К. с посочен адрес ***, чрез адв. Г.Г., срещу Решение №2153-15-168/19.05.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане №151-00-19414-1 от 20.11.

2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в представено по делото писмено становище. Претендира сторените разноски.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П. намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че със Заявление вх.№605-01-628/06.10.

2020г./рег.№151-00-19414/06.10.2020г./ К. поискал отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че последната заетост на лицето е в Чехия за периода 01.01.2017г. – 21.09.2020г. при работодател GRAY L. CHEH REPUBLIC S.R.O. и желае служебно удостоверяване на осигурителния период и/или доход за този период при този осигурител/л.109/.

Във връзка с така подаденото заявление до К. е изпратено Уведомително писмо изх.№У-151-00-19414-1/15.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изискано представянето на копия на документи от Чехия, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, както и Декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент/ЕО/ №883/2004/л.107/.

В отговор на 04.11.2020г. жалбоподателят е представил Заявление за удостоверяване на осигурителни от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, ведно с други документи и формуляри, описващи упражняваната трудова дейност в Чехия и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент/ЕО/ №883/2004г./л.93 и сл./.

След извършен преглед на представените към заявлението доказателства е констатирано, че съгласно представената декларация за определяне на пребиваването, последният период на заетост на К. е в Чехия, съпругата и децата му живеят в Чехия, а преобладаващата част от роднините му са в Република България. Установено е също така, че лицето е посочило, че по-голяма част от социалните му контакти са в Чехия и не притежава собствено жилище в Република България, но възнамерява да се установи в Република България. В тази връзка е прието, че на практика по време на последната си трудова заетост в Чехия, К. не е имал пряка връзка с Република България и в този смисъл, не в Република България се е намирал центърът на жизнените му интереси по смисъла на европейските регламенти, поради което и компетентна в случая е Чехия, доколкото там е упражнявана последната трудова заетост, а и държавата по пребиваване по смисъла на чл.11 от Регламент/ЕО/ 987/2009г. не се явява Република България, тъй като лицето не изпълнява нито един от критериите, заложени в посочената разпоредба на регламента. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.65 от Регламент/ЕО/ 883/2004г. в този случай спрямо К. е счетено, че следва да се приложи законодателството на Чехия, което означава, че преценката на правото на ПОБ трябва да се извърши от компетентната институция на държавата-членка по последната заетост, тъй като изключението на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ 883/2004г. е неприложим.

При тези данни е издадено процесното Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г., с което на основание чл.54ж ал. КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ 883/2004г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от К. заявление/л.89/.

Недоволен,

К. е оспорил отказа пред горестоящия в йерархията административен орган, като към жалбата си с вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. е приложил Удостоверение за настоящ адрес изх.№226/05.10.2020г., от което се установява, че към датата на депозиране на заявлението си има заявен последен настоящ адрес ***; Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004; Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.; Справка за приети документи от 16.10.2020г.; Регистрационна карта от Агенция по заетостта от 06.10.2020г.; оспореното разпореждане; копие на Трудов договор №34/07.10.2020г., сключен между „АЛМОНД-Г 2018“ЕООД и С.Х.К.– съпруга на жалбоподателя; копие на заглавна страница на Ученическа книжка и лична ученическа карта на М.П.К. – син на жалбоподателя, удостоверяващи, че за учебната 2020/2021г. същият е ученик в Средно училище „Иван Вазов“ в гр. Сопот; копие на лична карта на жалбоподателя/л.69 и сл./.

На

14.01.2021г. с писмо до Директор на ОД на МВР – Пловдив от административния орган е изискана справка за датите на излизане и влизане в България през ГКПП на П.К., съпругата му С.К.и синът М. К.. Изпратено е и запитване с формуляр Н005 – Искане за информация за пребиваване, изпратено чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС/ESSI/ на Чехия за изясняване на данните относно пребиваването на лицето в съответствие с чл.11 §1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г./л.67-68/.

В тази връзка и с Решение №1040-15-7/21.01.2021г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив е спряно образуваното производство по жалбата на К. против разпореждането за отказ за отпускане на ПОБ, като е прието, че е налице образувано друго административно производство, резултатът от което ще е от значение за издаването на административния акт/л.64-66/.

По жалба на лицето срещу така постановеното решение с влязло в сила на 14.04.2021г. Определение №502/31.03.2021г., постановено по адм. дело №614/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменено Решение №1040-15-7/21.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство по жалба вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. на П.С.К. против Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на информация от компетентната институция на Чехия във връзка с пребиваването на лицето и е изпратено делото като преписка на Директора на ТП на НОИ - Пловдив за продължаване на административното производство по жалба вх.№Ц1012-15-417/30.12.2020г. на П.С.К. против Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Препис от съдебния акт е входиран в ТП на НОИ – Пловдив на 19.04.2021г./л.31-35/.

Междувременно на 21.01.2021г. е входиран отговор от ОД на МВР – Пловдив с приложена към него справка за задграничните пътувания на П.К., С.К.и М. К., от която се установява, че по отношение на трите лица на 02.10.2020г. е регистрирано влизане в Република България, като няма данни към настоящия момент същите да са напускали пределите на страната/л.61-63/.

На

15.04.2021г. от жалбоподателя са входирани препис на съдебното определение, копия от удостоверение от банкова сметка, ***шки на български език с искане за възобновяване на спряното производство/л.39-60/.

А на

19.04.2021г. е постъпил от Чехия СЕД Н006/л.36-38/.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно определение и въз основа на събраните в хода на административното обжалване доказателства, с Решение №2153-15-168/19.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на К. и е потвърдил Разпореждане №151-00-19414-1/20.11.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив /л.26-29/.

За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел, че от получено писмо УРИ 104600-591, екз.№2 от 19.01.2021г. /вх.№ Ц1012-15-417#2/21.01.2021г./ на Началник сектор „БДС“ при ОД на МВР – Пловдив се установява, че през периода на заетост в Чехия жалбоподателят осъществява краткосрочни пътувания до Република България, с период на престой под един месец. Посочено е също така, че на 19.04.2021г. в ТП на НОИ – Пловдив, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС/ESSI/, от КИ на Чехия е получен официален отговор от компетентната институция на Чехия, изразен в СЕД Н006 с вх.№3206-15-95/19.04.2021г., в който КИ на държавата-членка е потвърдила, че на К. е разрешен временен престой от 17.01.2007г. до 31.12.2011г. На основание разрешение за постоянно пребиваване, считано от 22.01.2015г., Чехия се явява държава по пребиваване по отношение на К..

В СЕД Н006 е посочен адрес на постоянно пребиваване: undefined Praha, 19800, Bourilova 1109, като не е посочена крайна дата на пребиваване. При това положение е счетено, че към датата на получаване на СЕД Н006 от компетентната институция на Чехия удостоверяват, че К. е с валиден статус „постоянно пребиваване“ в Чехия.

Мотивирано е, че по отношение определяне на пребиваването на К. и след оценка на всички релевантни факти и обстоятелства в тази насока, може да се даде следното заключение: лицето е живяло дълъг период на територията на Чехия; с К. са били съпругата и детето му; имал е стабилна работа и обичайно е осъществявал своята икономическа дейност в тази държава; регистрира се на адрес и премества центъра на интересите си, в т.ч. и семейството си в Чехия; през периода на заетост осъществява кратки пътувания до Република България; с информацията, потвърдена чрез СЕД Н006 не е налице несъгласие между компетентните институции на Чехия и Република България по въпроса, напротив в получения Н006, КИ на Чехия недвусмислено посочва, че именно тя се явява страна по пребиваване по отношение на К..

В тази връзка е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат.

Цитирана е разпоредбата на чл.5 т.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, съгласно която документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

При това положение и при наличие на валиден документ по смисъла на чл.5 ал.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ по безспорен начин пребиваването на П.С.К., посочените в жалбата факти и обстоятелства, включително произтичащите такива от приложените доказателства към нея, а именно: удостоверение за настоящ адрес изх.№226/05.10.2020г., ученическа книжка на М.П.К. за учебната 2020/2021 година, трудов договор №34/07.10. 2020г. между „АЛМОНД-Г 2018“ЕООД и С.Х.К.и справка за приети документи от 16.10.2020г. за доказване намерението за установяване, е прието, че са ирелевантни и същите няма как да доведат до промяна в преценката по отношение на пребиваването на лицето.