Решение № 959 от 13.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. гр. Стара Загора,, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530102359 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 103 – 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове е както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **********/****** г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, при евентуалност нищожност на клаузата за „такса разглеждане“ от договора и 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 165,11 евро /след изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **********/****** г., при евентуалност чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 137,09 евро недължимо платена „такса разглеждане“.

Ищецът Ц. С. твърди, че с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД сключили договор за кредит № **********/****** г., по силата на който ищецът получил сумата в размер 1300,00 лева, при ГПР 49,70 %, годишен лихвен процент – 40,97 %. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 268,20 лева. Ищецът погасил договор за кредит № **********/****** като е заплатил сумата от 1 общо 1612,00 лева, от които главница – 1300,00 лева, лихва от 43,80 лева и такса за разглеждане от 268,20 лева.

Счита, че договор за кредит № **********/****** бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса разглеждане“ по договор за кредит № **********/****** била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Сключеният договор за кредит бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок от кредита, или е променлив. Наред с това разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на допълнителни такси. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не било ясно как точно се съдържа и как била изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по допълнителните такси следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса разглеждане“ сочи, че така уговорената допълнителна такса била нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Услугата „такса разглеждане“, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса била нищожна на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Основната цел на така уговорените клаузи бил да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на 2 кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 100% от предоставената главница.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че договор за кредит № **********/****** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да приеме, че „такса разглеждане“ по договор за кредит № **********/****** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Предявява и осъдителен иск за заплащане на сумата от 165,11 евро /след изменение на иска/ недължимо платена по недействителен договор за кредит № **********/****** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност моли за осъждане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, „Вивус.БГ ЕООД да заплати на ищеца, сумата от 137,09 евро недължимо платена такса разглеждане“ по договор за кредит № **********/****** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като е заел позиция за неоснователност на исковете. Признава, че на ****** г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и Ц. Б. С. бил сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 1300 лева/664,68 евро, представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 30 дни с падежна дата 01.11.2024 г. Начислената по кредита договорна лихва била в размер на 43,80 лева/22,39 евро и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 268,20 лева/137,13 евро. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1612 лева/824,20 евро. Заявената и отпусната сума по Договора била преведена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД на Ц. С. на ****** г. по посочената в Специалните условя на Договора банкова сметка. На падежната дата 01.11.2024 г. ищецът е изпаднал в забава и върху задължението е започнала да се начислява наказателна лихва за забава.

Задължението по Договор за кредит № **********/****** г. било погасено на 07.11.2024 г. Ищецът е заплатил сумата в размер на 1622,92 лева /829,79 евро, осчетоводена като пълно погасяване и е разпределена по пера както следва: 1300 лева/664,68 евро главница; 43,80 лева/22,39 евро договорна лихва и 268,20 лева/137,13 евро такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане и наказателна лихва за забава, начислена за периода от падежната дата до окончателното изплащане на задължението в размер на 10,95 лева/5,58 евро. Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора и преди неговото сключване, се предоставя Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/, който съдържа относимата по 3 договора информация - размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, ако такава е била изрично заявена посредством натискане на отделен бутон, ГПР, общ размер на задължението, падежна дата и др. На този етап ищецът е бил задължен внимателно да се запознае със съдържанието на СЕФ, като е имал възможността да откаже ползване на допълнителна услуга и да заяви искането за кредит да бъде разгледано съобразно общата процедура в рамките на до 7 дни или да откаже заявката за кредит. СЕФ е бил изпратен и в електронен вариант, на посочения от ищеца електронен адрес за кореспонденция. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора, ищецът се е възползвал от правото си и е заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. Услугата не била задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Спазено било основното изискване по чл. 11, т. 9 ЗПК в договора да е посочен приложимият в отношенията между страните лихвен процент по кредита - договорната лихва.

В процесния случай, както е видно от текста на Специалните условия по процесния договор, така и в предоставения на ищеца СЕФ, изрично било посочено, че Годишният лихвен процент по кредита е фиксиран и не подлежи на промени. При фиксиран лихвен процент не било необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на методиката за определянето му. Освен това, в т. 9.1. от ОУ информация бил посочен начина на изчисляване на годишния лихвен процент, който е фиксиран и определен на база 365 дни в годината. Така всеки потребител би могъл лесно и еднозначно да определи и лихвения процент на ден, като раздели посоченият в Специалните условия процент /40,99%/ на общия брой дни в годината /365/.

На следващо място, в процесния Договор били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определената в Приложение № 1 формула - т. 7.1 от ОУ, съгласно които ГПР не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. При съобразяване на горното, след като кредиторът изрично е посочил, че единственият разход, който е включен при формиране на посочения в Договора за кредит ГПР, е договорната лихва, то посочените размери на ГПР и ГЛП, при прилагане на законоустановената формула били правилно изчислени спрямо използваните от кредитора разходи.

Елементите на дълга били ясно, точно и константно дефинирани, а процесният Договор не съдържа възможност за промяна на ГПР. Посочването от кредитора на непроменливите параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в Специалните условия, е именно действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало каквото и да е 4 изменение или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изисквало ГПР изобщо да не е посочен, и не може да бъде тълкуван разширително, още повече, че в ЗПК съществува правилото на чл. 19, ал. 5, съгласно който клаузите, с които се надвишава посочения размер на ГПР, са нищожни, но не влекат със себе си нищожност на целия Договор. Изложеното сочело, че е налице индивидуална уговорка за това, че Ц. С. е пожелал да ползва услугата бързо разглеждане, като в подписаното между страните е постигнато съгласие за нейната стойност. Ето защо, услугата е заявена съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, дължима и заплатена на годно правно основание, а исковата претенция е неоснователна и недоказана. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище от 17.08.2026 г. поддържа исковата молба. На основание чл. 214, ал.1 ГПК увеличава предявения осъдителен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД от 159,52 евро на 165,11 евро.