Решение № 7156 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7156 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110139380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от В. Б. П. срещу /фирма/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 23 вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 183,67 евро (359,21 лева), представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем № 349166/06.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена сума в размер на 1000 лева, като в договора е предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение, която фактически увеличава общата дължима сума и не е включена в годишния процент на разходите. Поддържа, че договорът е недействителен поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, включително поради неправилно определен и посочен ГПР, както и поради наличие на неравноправни клаузи. Твърди, че е заплатил на ответника общо 1359,21 лева, поради което претендира връщане на сумата над получената главница.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че договорът е валиден, клаузите са индивидуално уговорени и съобразени със закона, а неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява последица от неизпълнение. Признава извършеното плащане в общ размер на 1359,21 лева, но счита, че същото е дължимо.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, както и че в изпълнение на този договор той е заплатил на ответника сумата от 1359,21 лева. Тези обстоятелства са обявени за безспорни между страните.

Спорно между страните е дали договорът за кредит е действителен и дали платената от ищеца сума над получената главница е дължима.

От правна страна съдът намира, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит, поради което спрямо него намират приложение императивните разпоредби на този закон, включително изискванията относно съдържанието на договора и начина на формиране на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа точен и ясен годишен процент на разходите, изчислен по установения в закона начин, като в него следва да бъдат включени всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати във връзка с договора.

В случая по делото е безспорно, че в договора е предвидена неустойка в значителен размер при непредставяне на обезпечение, която не е включена в изчисляването на ГПР. Съдът приема, че тази неустойка по своята икономическа същност представлява разход по кредита, тъй като е пряко свързана с предоставянето му и с условията, при които той се отпуска, като е предвидима и обективно включена в общата цена на кредита за потребителя.

Непосочването на този разход при формиране на ГПР води до невярно и подвеждащо представяне на реалната цена на кредита и представлява нарушение на императивните разпоредби на закона. Това нарушение следва да се приравни на липса на посочване на ГПР, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора.

При недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено връщане на получената главница, без лихви и други разходи.

В конкретния случай ищецът е получил сумата от 1000 лева, но е заплатил общо 1359,21 лева, поради което сумата над главницата, а именно 183,67 евро (359,21 лева), се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските съдът съобразява, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 51,13 евро (100,00 лева), видно от представеното платежно нареждане.

От представения договор за правна защита се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, което съответства на 391,17 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, като съдът намира, че претендираното 2 адвокатско възнаграждение не е прекомерно, съобразно предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършената работа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА /фирма/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, да заплати на В. Б. П., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, сумата в размер на 183,67 евро (359,21 лева), представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем № 349166/06.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.07.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на В. Б. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 251,13 евро (491,17 лева), представляваща сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3