Решение № 34 от 22.12.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Брезник, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ

Административно наказателно дело № 20231710200111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № 275 от 02.08.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил /упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните/, на О. О. С., ЕГН: **********, адрес: гр. **********, на основание чл. 257 ал. 1 т. 3 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 108 ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.

Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред БрРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да отмени последното.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, вместо него се явил процесуалният му представител адв. И. М. от ПАК.

Въззиваемата страна – Директор на РДГ Кюстендил, редовно призован е изпратил представител в лицето на гл. ю.к Й. Х.. В съдебно заседание се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

АУАН, бланков № 000714 от 05.06.2023г., е съставен от А. Й. А. (горски инспектор при РДГ - Кюстендил, в присъствието на св. Р. Д. Д., въз основа на протокол от 25.04.2023г.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП 1 е прието, че О. О. С. в качеството си на лицензиран лесовъд на фирма „Граово Транс Лес“ ЕООД, в периода от 04.01.2023 г. до 25.04.2023 г., на територията на РДГ Кюстендил, ТП ДГС Брезник, общ. Брезник, землище с Долна Секирна, отдел 100, подотдел „01“, в качеството му на лицензиран лесовъд, който е получил позволително за сеч № 0700449/04.01.2023г не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконна дейност в горите, като е допуснал направата на извозен път с дължина 70 м. и широчина 3м., който не е отразен в технологичния план.

Констатираното бездействие било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.

3 от ЗГ и чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.11 г. за сечите в горите.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя на 05.06.2023г., и връчен на същата дата.

Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № 275 от 02.08.2023 г. на директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/Кюстендил. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл.

257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300. 00 лева. НП е получено от нарушителя на 07.08.2023г. и обжалвано в срок пред БрРС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред БрРС с писмо № РдГ07-5645/11.09.2023 г. на РДГ-Кюстендил), така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя – А. Й. А., и св. по акта Р. Д. Д., както и свидетелите Д. Г. Х. и Н. С. П., (свидетелите са установили нарушението и издатели на КП от 25.04.2023г.). В показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно констатираното наличие на терена на изграден извозен път, описан в издадените актове, който не бил нанесен в издадения технологичен план. При това свидетелят Д.

Х., заявява, че на място е минала някаква машина и е подравнила и направила път.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав.

Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

От материалноправна страна съдът констатира, че законосъобразно и правилно е реализиранана административнонаказателна отговорност на О. О. С. за извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ , наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска 2 практика, не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията.

В нормата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай О. О. С.), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ , след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, е предвидено, че в технологичния план се определя схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Видно от приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч № 0700449 от 04.01.2023г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва да се правят извозни пътища, които не са отразени в изготвения технологичен план. Задължение, което към момента на констатиране на нарушението (на 25.04.2023 г.) не е било изпълнено. Този извод се обективира от показанията на свидетелите Д.

Г. Х. и Н. С. П., както и от съдържанието на изготвения технологичен план на обекта от които се установява наличието в сечището на съществуващ извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план.

Установеният по делото факт, за наличие в процесния имот на съществуващ път за извозване на добита дървесина, който не е бил отразен в издадения технологичен план, сочи на допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ , респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за сечта лице.

Персонализацията на лицето, което направило процесния път е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с не упражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, или по направа на пътища, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни 3 правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват.

Жалбоподателят е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива и всички дейности свързани с него, за който има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска направата на извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план, което в процесния случай не е изпълнено.

Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на технологичния план при добива на дървесина, жалбоподателят е следвало да посещава регулярно сечището и да разясни на работниците, извършващи добива, както и на тези, извозващи дървесината, че същата следва да се извозва само по съществуващия в технологичния план извозен път и да забрани прокарването на други и то през цялата площ на подотдела.

Съдът намира че при съставяне на акта и издаване на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, че описанието на нарушението е ясно, което не ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил.

Нарушението е описано точно и ясно със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му.

На следващо място обстоятелството, че жалбоподателят не е присъствал при извършването на проверката, не може да предпостави извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Въззивникът е бил поканен и е присъствал при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, когато е имал възможност да се запознае с всички доказателства, събрани от контролните органи и да направи съответните възражения.

За извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3, от Закона за горите, е предвидено административно наказание - глоба от 300 до 5000 лв. С обжалваното НП на О. О. С. е наложено наказание - глоба в размер от 300 лв. Така определено по размер наказание е към предвидения в закона минимален размер, което мотивира съда да приеме, че същото е законосъобразно и правилно определено, и съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН .

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските.

При този изход на спора и заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по жалбата, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 275 от 02.08.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което на О. О. С., ЕГН: **********, адрес: гр. **********, на основание чл. 257 ал. 1 т. 3 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 108 ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал.

4

1, т. 6 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.