Решение № 20279 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20279 гр. С., 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110119360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. Н. , ЕГН ********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********.

Ищцата твърди, че на 16.09.2021 г. (съгласно уточнение от 06.11.2023 г.) е сключила договор за паричен заем № 4261223 с „И.А.М.“ АД, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 300 лв., видът на вноската да бъде месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Посочва, че съгласно чл. 4 от процесния договор страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че на датата на сключване на договора между „И.А.М.“ АД, ищцата и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4261223, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „И.А.М.“ АД задълженията на ищцата по договора за заем.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се задължила да заплати на ответното дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Посочва, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични думи на „И.А.М.“ АД, което от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Ф.Б.“ ЕООД да събира сумите по процесния договор. Сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, а „И.А.М.“ АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищцата твърди, че изцяло е погасила процесния кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит, обезпечен с договор за поръчителство, е нищожен, което води до нищожност и на договора за поръчителство. Твърди, че договорът за 1 поръчителство не следвало да се сключва между поръчителя и главния длъжник, както е в настоящия случай, а между кредитора и поръчителя. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен - лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД, доколкото с „Ф.Б.“ ЕООД са свързани дружества, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на посочените основания, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 154,60 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 29.11.2023 г.) , представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че отношенията между „И.А.М.“ АД и ищцата са неотносими по спор а.

Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за поръчителство, доколкото въз основа на договора ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред кредитната институция, като при неизпълнение кредитната институция имала право да заведе иск срещу него. Твърди, че е налице договор между него и „И.А.М.“ АД, който урежда отношенията между кредитор и поръчител. Оспорва договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са нееквивалентни. С оглед на това моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „И.А.М.“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото договор за паричен заем № 4261223, се установява, че на 16.09.2021 г. В. П. Н. и „И.А.М.“ АД са сключили договор за паричен заем, въз основа на който на ищцата е предоставен заем в размер на 300 лв., със срок на погасяване 4 месеца, брой вноски – 4, едномесечни, последната с падеж на 17.01.2022 г., с размер на месечната погасителна вноска 81,35 лв., с уговорена годишна лихва - 40 %, ГПР - 46,70 % и общо задължение 325,40 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора, за което е приет и погасителен план.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните 2 обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4261223 се установява, че на 16.09.2021 г. между ищца та в качеството й на потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен договор, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4261223, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 300 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 154,60 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 38,65 лв., с падеж на последната на 17.01.2022 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

От страна на ответника в отговора на исковата молба е инкорпорирана справка за платени суми по договора за предоставяне на гаранция, видно от която по същия е заплатена сумата от 154,60 лв.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, според което изплатената сума от ищцата по Договор за паричен заем № 4261223 от 16.09.2021 г. и осигурено поръчителство от „Ф.Б.“ ЕООД е в общ размер 3 на 480 лв., от които – 300 лв. – главница, 25,40 лв. – договорна лихва, 154,60 лв. – възнаграждение по договор за гаранция. С включено възнаграждение за гарант (съобразно погасителен план) ГПР е в размер на 240,66 %, а съобразно последна дата на плащане – 122,35 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 2, ев. пр. 3, ев. чл. 26, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4261223, сключен между страните, както и за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 154,60 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска в открито съдебно заседание на 29.11.2023 г.) , представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4261223 от 16.09.2021 г. , сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е реливирал възражение за недопустимост на предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция при кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор, както и че е недопустимо в настоящото производство съдът да разглежда възражения за нищожност на договор за кредит, по който ответникът не е страна. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респ. се разглеждат доводите за нищожност на договора, са по принцип верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогасляване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор, съответно и производството по делото не е недопустимо. Исковата молба е редовна, а към нея е представено пълномощно за подалия я адвокат, поради което и тези доводи на ответното дружество са неоснователни.

По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 16.09.2021 г. между страните е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4261223; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че с договора, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 16.09.2021 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е лишен от основание, както и/или че накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските 4 взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.