Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260514 от 17.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1133/2020
Вид
Решение № 260514
Подписан
17.02.2021
В сила
08.09.2021
Състав
МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.70, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции

Р Е Ш Е Н И Е

№260514/17.2.2021г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1133 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „А.С.В.“ ЕАД ЕИК **********със седалище и адрес на управление ***, бел. П.Д. №28, офис – сграда „Л.“, ет.2, офис №4 срещу З. З. М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от

5539,20 лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева – главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода 20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01 лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г, сумата от 1822,11 лева възнаградителна договорна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски, за периода

21.07.2018г.-20.01.2020г., сумата от 121,34 лева мораторна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски по договор за потребителски кредит, за периода 21.08.2018г.-27.01.2020г., сумата от

1411,20 лева по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която сумата от 604,80 лева - главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева предсрочно изискуема главница по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., както и сумата от 44,61 лева мораторна лихва върху падежиралите погасителни вноски по договора за застраховка, ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че кредиторът „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева, за което между страните бил сключен и договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г. Бил сключен и договор за застраховка „Защита на плащанията“, който бил обективиран в полица по сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г. Определената застрахователна премия била уговорена в размер на 1612,80 лева,като заплащането й било разсрочено на 48 бр. погасителни вноски, които съответстват на погасителните вноски на кредита. Общата сума, която кредитополучателя следвало да изплати на кредитора възлизала на 11469,60 лева. Съобразно уговорения погасителен план ответникът следвало да заплаща по 238,95 лева на месец, като падежа на последната от общо 48-те погасителни вноски бил уговорен на 20.01.2022г. Първите 6 бр. погасителни вноски по договора за кредит били погасени, като по отношение на 7-ма погасителна вноска постъпило частично плащане в размер на 110 лева, което било отнесено от кредитора за погасяване на част от договорната лихва дължима по седма погасителна вноска.

С приложение №1/12.02.2019г. към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г., вземането на кредитора било придобито от ищеца, като същия в качеството му пълномощник на предишния кредитор уведомил ответника за осъществената цесия. Излагат се твърдения, като се сочи, че за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали погасителни вноски по договора за кредит от №7 до №24 в общ размер на 1764,19 лева, съответно за остатъка от задължението за заплащане на главница в размер на 3775,01 лева ищеца се позовава на настъпила на осн. чл.5 от договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението.

Претендира договорна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски по договора за кредит, както и обезщетение за забава за периода от настъпване падежа на съответната погасителна вноска (първа от която на 21.08.2018г.) до сезиране на съда -27.01.2020г.

Твърди, че по договора за застраховка за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали погасителни вноски по договора за кредит от №7 до №24 в общ размер на 604,80 лева, съответно за остатъка от задължението за заплащане на главница в размер на 806,40 лева ищецът се позовава на настъпила по договора за застраховка предсрочна изискуемост на задължението.

В условията на евентуалност се позовава на съобщаване на договора за цесия и обявената предсрочна изискуемост на задължението с връчване препис от исковата молба на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват.

Излагат се възражения, като се сочи, че цесията не е съобщена на ответника, поради което тя не е произвела своето действие. Възразява ответникът да е бил уведомен за отнасяне на вземането от страна на кредитора като предсрочно изискуемо.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., по силата на който „Б.Н.П.П.П.Ф.

„ ЕАД е отпуснала на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева.

Уговорена е застрахователна премия в размер на 1612,80 лева, като задължението за връщане на отпуснатия кредит и дължимата застрахователна премия е разсрочено на 48 бр. месечни вноски в размер на 238,95 лева, като последната дължима погасителна вноска е с падеж на 20.01.22г. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 33,46%, съответно лихвен процент от 27,03%.

Представени по делото са Общи условия към договора за потребителски паричен кредит.

Представен е сертификат за застраховка № PLUS-15671625, от която се установява, че между „К.Ж>, Клон България“ чрез „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ и ответника е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ във връзка с отпуснатия на страната паричен кредит.

Сключен е договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД и ищеца, като с Приложени №1 от 12.02.2019г. към договора е индивидуализирано прехвърлянето на вземането срещу ответника по договор № PLUS-15671625 в общ размер от 8937,72 лева, от които остатък от незаплатена главница в размер на 5630,80 лева, остатък от договорна лихва в размер на 3085,50 лева и лихва за забава в размер на 221,42 лева.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД упълномощава ищеца да осъществи уведомяване на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжниците във връзка със сключения рамков договор за цесия от 27.07.2017г.

Представено по делото е уведомително писмо от „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД чрез пълномощникът си „А.С.В.“ ЕАД, адресирано до ответника, с което се осъществява уведомление за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.

Прието по делото е заключението на в.л. Р.С. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, в което се сочи, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 6000 лева, от които 5790 лева са преведени на 23.01.2018г. по сметка на страната, след удръжка на такса ангажимент. Общо платената по договора сума от длъжника възлиза на 1543,70 лева. Задължението на ответника за дължима главница към момента на депозиране на исковата молба в съда възлиза на 5539,20 лева, редовната договорна лихва в размер на 3085,50 лева, застраховка по кредит в размер на 91,60 лева, съответно сумата от 123,03 лева лихва за забава върху падежиралите вноски. Според заключението на в.л. ГПР възлиза на 46,79 %.Не се установяват плащания от страна на длъжника след депозиране на исковата молба в съда.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, че заетата сума е предадена на заемополучателя, че вземането по договора е придобито от ищеца по силата на договор за цесия с първоначалният кредитор, както и че цесия е съобщена на длъжника.

От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на 23.01.2018г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.

„ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 6000 лева. По повод предоставения на ответника потребителски кредит е сключена и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователното дружество „К.Ж>, Клон България“ при уговорена в договорът за потребителски кредит застрахователна премия в размер на 1612,80 лева. Страните по договора са постигнали съгласие задължението под формата на дължима главница, застрахователна премия и договорна лихва за бъде разсрочено на 48 бр. равни месечни вноски, последната от които с уговорен падеж на 20.01.2022г. Общата стойност на дължимите от кредитополучателя суми за погасяване на задължението са определени на 11469,60 лева, при ГПР от 33,46 %.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. С., което се кредитира като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че общото заплатените по договора от ответника суми за погасяване на задължението му възлизат на 1543,70 лева, като последното установено частично плащане е с падеж 14.12.2018г. От така заплатената обща погасителна сума, сумата от 460,80 лева е послужила за погасяване на задължението за главница, 771,30 лева за погасяване на договорната лихва и 311,60 лева за дължимата застрахователна премия.

По силата на Приложение

№1/12.02.2019г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017г. ищецът е придобил от „Б.Н.П.П.П.Ф. „ ЕАД вземане срещу ответника на обща стойност 8937,72 лева. С приложените към договора за цесия се индивидуализира предмета на сделката, като приложението, което по своята същност представлява допълнителен анекс към договора за цесия следва момента, в който между кредитира и длъжника е възникнало валидно облигационно правоотношение. Цедедентът е упълномощил цесионера с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. (л.33) да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, във връзка с така осъществена цесия. Въз основа на делегираната му представителна власт ищцовото дружество с писмо №УПЦ/УПИ –С-БНП/

PLUS-15671625 е отправило уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответника на адрес съвпадащ с неговия постоянен и настоящ такъв, съобразно наличната по делото справка от НБД „Население“. По делото няма данни така отправеното съобщение да е получена от ответната страна.

В исковата си молба ищецът релевира изявление за връчване на съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответника, с получаване на препис от същата от страната. В тази насока са и възраженията на ответника, чрез адв. Г., в качеството му на назначен от съда особен представител на страната. Така при липсата на доказателства за връчване на съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД преди сезиране на съда, следва да бъде поставен въпроса дали уведомлението за осъществената цесия може да бъде извършено в хода на съдебното производство, с връчване на приложените доказателства ведно с препис от исковата молба на ответника, като бъде отчетена и хипотезата, че последният в съдебното производство се представлява от назначен от съда особен представител.

В предявената на 30.01.2020г. искова молба, ищецът в качеството му на цесионер прави изявление за съобщаване на цесията с приемане препис от исковата молба от ответника. Към исковата молба, като писмено доказателство е приложено и пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. (л.33), от което произтича надлежно възникналата за него представителна власт. На 21.08.2020г. на ответника, чрез назначеният от съда особен представител са връчени препис от исковата молба, ведно с писмените доказателства към нея.