Решение № 4 от 12.01.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№4 гр. В., 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С. Ж. С.

Г.П.Й. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500323 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 614/03.06.2022 г. по гражданско дело № 456 /2021 г. по описа на Районен съд- В. E ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „И.“ АД е ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., , че Г. В. Г., ЕГН ********** и С. Е. Б., ЕГН ********** не дължат на „И.“ АД с ЕИК *, сумата от 6 472,83 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 530,29 лева разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849 / 2012 г. на Районен съд В. и е образувано изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ В.Т., както и за сумите от 100,00 лева разноски по изпълнителното дело и 1 402,40 лева 1 разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като неоснователен.

ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,, че Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., не дължат на „И.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., договорна лихва в размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2011 г. до 05.10.2011 г. и договорена наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 861 - РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 849 / 2012 г. на Районен съд и е образувано изпълнително дело № 20217240400030 на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност, като в останалата част до пълния претендиран размер искът е отхвърлен по отношение на лихвите като неоснователен.

ОСЪДЕН е ответникът „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр,В и С.

Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., , сумата от 138,14 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

ОСЪДЕНИ са Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., и С. Е. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., , да заплатят солидарно на „И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., , сумата от 494,35 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от адв. М. П. от АК В.- процесуален представител на Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр. В. и С. Е. Б. с ЕГН ********** от гр. В., с адрес за прозоваване за призоваване: гр. В., .Поддържа се ,че решението е неправилно , постановено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми поради следните съображения:

Давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало 2 изискуемо, т.е. от момента, в който кредиторът може да си иска дължимото.

Договорът за потребителски кредит и Договорът за поръчителство били подписани на 09.11.2007 г.,като крайният срок за погасяване на кредита бил 09.11.2014 г. т.е. фиксиран бил краен срок за погасяване на сумите спрямо договора за кредит. Издаден бил изпълнителни лист по гражданско дело № 849 на РС - В., на 09.05.2012 г. Въз основа на този изпълнителен лист на 21.02.2013 г. било образувано изпълнително дело №152 от 2013г. на ЧСИ В.Т. рег. №724 с район на действие Окръжен съд В.. С образуването на ИД давността се прекъсвала и започвала да тече нова давност. Съгласно новата практика по ТД № 2 /2013г. на ВКС -ОСГТК давността започвала да тече от датата на възникване на задължението . След образуване на горепосоченото ИД погасителна давност не е текла ,съгласно задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС №3 /18.11.1980 г., която е била в сила към датата на образуване на ИД.

С оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД давностните срокове започвали да текат от датата ,на която вземанията са станали изискуеми т.е. към датата на депозиране на заявлението .По ИД не били налице доказателства за това в хода на изпълнителното производство да са извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. По този въпрос също не било взето отношение по делото.

Оспорва се също така и частта на решението относно дължимите лихви ,посочени в поканата за доброволно изпълнение. Същите попадали в обхвата на периодичните плащания , от което следвало, че сумите за начислени лихви са погасени по давност.

Възразява се и в частта за намаляване размера на адвокатски хонорар поради прекомерност. В адвокатския хонорар било включено и изготвянето на исковата молба , като пълномощното било за пред всички инстанции.

Иска се да бъде постановено решение , с което да се отмени атакуваното Решение на Районен съд- В. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго , с което да се признае за установено ,че Г. Г. и С. Б. не дължат поради погасяване по давност обща сума от 15 776,76 лв.(петнадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) , от които главница в размер на 6 472,83 лв.(шест хиляди четиристотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки),законна лихва в размер на 3

5 873,05 лв.(пет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и пет стотинки) за периода 05.04.2012 г. - 08.03.2021 г., 1332,15 лв.(хиляда триста тридесет и два лева и петнадесет стотинки) неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и др.), 530,29 лв.)петстотин и тридесет лева и двадесет и девет стотинки) присъдени разноски ,100 лв.(сто лева) разноски по изпълнителното дело ,както и такси и разноски в размер на 1402,40 лв.(хиляда четиристотин и два лева и четиридесет стотинки) съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ , по изпълнителен лист, издаден на 09.05.2012г. по гр.д.№ 849 на РС В. .

Претендират се и разноските по делото .

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор на въззивната жалба от „И.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.

С.,, представлявано от С.Р.М. и М.И.С. - Изпълнителни директори, действащи чрез К.Е. – юрисконсулт ,в който отговор се поддържа,че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Обръща се внимание, че от депозираната въззивна жалба се създавало впечатление, че постановеното решение на Районен съд - гр. В. се обжалва в цялост, въпреки че предявеният иск от Г. В. Г. и С. Е. Б. е уважен частично.

Поради това се поддържа,че жалбата следва да касае решението само по отношение на отхвърлената част от претенцията.

Поддържа се ,че са неоснователни твърденията на процесуалния представител на въззивниците, че след образуване на Изпълнително дело № 152/2013 г. на ЧСИ В.Т. не били налице доказателства за извършени валидни действия, годни да прекъснат давностните срокове. Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно.Следвало да се има предвид освен това, че давността не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини .

Сочи се ,че в конкретния случай по делото са събрани доказателства, съгласно които по безспорен начин се установява, че Банката периодично е изисквала от съдебния изпълнител извършване на конкретни изпълнителни 4 действия, довели до прекъсване на давностните срокове. Изразяват се подробни доводи относно приложението на Постановление на Пленума на Върховния съд №3/18.11. 1980 г. /ППВС № 3/18.11.1980 г./ и приложението на законовите норми за давността с оглед на предприетите изпълнителни действия.

Поддържа се ,че е неоснователно и оспорването на решението по отношение на дължимите лихви. В чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвиждало, че от прекъсването на давността започвала да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто е и настоящия случай, тя била винаги пет години.Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение била приравнена от закона на влязло в сила съдебно решение,като се цитира задължителна съдебна практика на ВКС .

Поддържа се ,че като се вземат предвид предприеманите през годините изпълнителни действия, вземанията за лихви не били погасени по давност и твърдението на въззиваемите се явявало неоснователно. По отношение отхвърлената част на вземането за лихви се твърди ,че е депозирана въззивна жалба, в която подробно са изложени възражения.

Сочи се ,че е неоснователно и възражението по отношение намаляването на претендирания адвокатски хонорар. Същият се определял съгласно Тарифа № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, където в чл. 7, ал. 2, т. 4 било посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, какъвто бил и конкретният случай, възнаграждението следвало да бъде в размер на 830,00 лева плюс 3% за горницата над 10 000,00 лева,което при материалния интерес по делото от 15 776,76 лева правело 1 003,30 лв., каквато била и определената от съда сума , след направеното от страна на Банката възражение за прекомерност.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение депозираната от Г. В. Г. и С. Е. Б., чрез процесуалният им представител адв. М. П., въззивна жалба и да се потвърди Решение № 614/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 456/2021 г. в обжалваната му част.

Иска се да бъдат присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на 500,00 лева, представляващи юрисконсултско 5 възнаграждение, дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Подадена е и въззивна жалба от „И.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от С.Р.М. и М.И.С. Изпълнителни директори, действащи чрез К.Е. – юрисконсулт срещу решение № 614/03.06.2022 г., постановено по гр. дело № 456/2021 г.по описа на Районен съд-В. в частта, е която предявеният срещу „И.“ АД иск е уважен и е признато за установено, че Г. В. Г. и С. Е. Б. не дължат договорна лихва в размер на 504,06 лева за периода от 09.01.2021 г. до 05.10.2011 г. и наказателна лихва в размер на 828,92 лева за периода от 09.02.2011 г. до 05.04.2012 г., за които суми са издадени изпълнителен лист от 09.05.2012 г. и Заповед № 861-РЗ/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановени по ч.гр.д. № 849/2012 г. на Районен съд - гр. В., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност.

Поддържа се ,че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано и че същото противоречи на материалноправните норми, поради което следва да бъде отменено.

Сочи се ,че Районният съд правилно приел, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20137240400152 по описа на ЧСИ В.Т.. Поканите за доброволно изпълнение били получени от Г. В. Г. на 14.03.2013 г., а от С. Е.

Б. на 19.03.2013 г. По делото били посочени конкретни способи за принудително изпълнение.Делото било прекратено и въз основа на изпълнителния титул било образувано ново изпълнително дело № 20177240400188 по описа на ЧСИ В.Т.. Последното предприето действие по това дело, прекъснало давността, било от 10.05.2017 г.От тази дата била започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Следващото действие, годно да прекъсне погасителната давност, било извършено е молбата за образуване на новото изпълнително дело № 20217240400030 по описа на ЧСИ В.Т. от 12.02.2021 г.