Решение № 2673 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110109522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. П. срещу Р. С. П. и С. Д. Д., с която са предявени субективно съединени искове с предмет твърдяното потестативно материално право на изправната страна да развали договора за гледане и издръжка, въз основа на който е прехвърлено вещно право на собственост върху вилно място, находящо се в адрес съставляващо УПИ XXI-125, ИМОТ ведно с построената в имота еднофамилна сграда, който обект е подробно описан в Нотариален акт № 196, том 58, дело № 12540/1992 г. на нотариус С. П..

Ищецът твърди, че на 07.08.1992 г. заедно с покойния си съпруг са прехвърлили в полза на тяхната дъщеря и настоящ ответник по делото - Р. С. П., правото на собственост върху недвижим имот, представляващо вилно място, няходящо се в АДРЕС с площ от 700 /седемстотин/ кв. метра, съставляващо УПИ XXI-125 /двадесет и първи за пл. номер сто двадесет и пети/ от кв. 16 /шестнадесети/ по пл. на в.з. АДРЕС, със застроена площ от 62,00 /шестдесет идва/ кв. метра, състояща се от: пърив етаж – хол, кухня, клозет и входно антре, а полуетажът се състои от три стаи и баня-клозет, подробно описани в нот. акт № 196, том 58, дело № 12540/1992 г. на нотариус С. П., в изпълнение на облигационното задължение по сключения договор за гледане и издръжка между ищцата по делото и нейния съпруг – С. Н.

П. в качеството си на праводатели, и Р. Г. П., в качеството си на приобретател. Твърди, че по силата на процесния договор задължението на приобретателят се изразява в осигуряване на необходимите грижи и издържа на праводателите до края на живота им, която престация следва да се осъществи лично или чрез трети лица. Въвеждат се доводи, че е учредено пожизнено право на ползване върху недвижимия имот в тяхна полза. Твърди, че на 16.01.2016 г. е починал единият от праводателите на вещното право на собственост на 1 недвижимите имоти - С. Н. П. който същевременно е и кредитор по силата на договора за гледане и издръжка. Твърди се неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на двамата ответници.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде постановено развалянето на договора за гледане и издръжка по отношение на ½ ид. ч. от недвижимия имот.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразяват за липса на активна процесуална легитимация, доколкото положеният подпис върху исковата претенция не бил на ищцата. Оспорват пасивната процесуална и материална легитимация на единия от ответниците по делото - С. Д. Д., доколкото не е възникнала съпружеска имуществена общност върху правото на собственост спрямо процесните имоти. Релевира се възражение за нищожност на договора за гледане и издръжка, доколкото същият се явявал привиден и прикривал друга правна сделка – дарение. Оспорват се твърденията на ищцата касаещи неизпълнението на поетите с договора задължения за издръжка и гледане, като в тази връзка е направено доказателствено искане за допускане на двама свидетели в режим на довеждане, с които да се установи че са изпълнявани поетите с договора задължения. Въвеждат доводи за недееспособност на ищцата, като молят да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение дали ищцата страда от някакво дементно разстройство и дали е в съС.ие да действа разумно, дали може да разбира смисъла на предявения иск, да ръководи действията си, и да се грижи за интересите си и дали е податлива на влияние, както и да се даде заключение относно дееспособността на ищцата за периода от месец май 2023 и до момента до настоящия момент. С молба от 20.12.2024 г . (след изтичане на срока за отговор на исковата молба) са изложени твърдения, че между ищцата и И. П.( сестра на ответника) е налице облигационна връзка по договор за издръжка и гледане, поради което последната е полага грижи за нея, което възпрепятствало ответницата да осигури изпълнение на своето задължение.

Съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба спрямо С. Д. Д., поради липса на пасивна процесуална легитимация с влязло в сила Определение № 486/06.01.2025 г.

На основание чл. 129, ал. 3 ГПК са върнати предявените в условията на евентуалност искове от ответника – Определение № 13055/19.03.2025 г.

На основание чл. 227 ГПК, поради настъпила смърт на ищеца в хода на процеса – 27.01.2025 г., съдът е конституирал наследници по закон - Ива П. и Р. П.. Поради сливане на качеството кредитор и длъжник по процесното материално право, тъй като Р. П. се явява наследник на своята майка – първоначалния ищец, съдът е прекратил производството по отношение на ½ идеална част от твърдяното потестативно право – Определение № 9941/28.02.2025 г. Следователно предмет на делото е твърдяното потестативно материално право на изправната страна да развали договора за гледане и издръжка, въз основа на който е прехвърлено вещно право на собственост върху процесния имот, но в обем на ¼ идеална част.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото 2 доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното потестативно материално право на изправната страна да развали договора за гледане и издръжка, въз основа на който е прехвърлено вещно право на собственост върху процесния имот. Исковата претенция е с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е предявена в обем на 1/4 идеална част от потестативното право да се иска разваляне на договора.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва наличие; 1) наличието на валидно възникнало облигационно задължение; 2) въз основа на което ищецът е престирал своето задължение съгласно уговорено, т.е. прехвърлил е правото на собственост върху процесния недвижим имот; 3) виновно неизпълнение на насрещното задължение за полагане на ежедневна грижа и осигуряване на издръжка в натура, съгласно уговорения между страните обем и начин на изпълнение.

В тежест на ищеца по главния иск е да установи пълно и главно предпоставките за разваляне на договора, т.е. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение и изправност – изпълнение на своето насрещно задължение за прехвърляне на вещното право върху процесния имот.

В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка по процесния договор в пълен обем.

Ответникът следва пълно и главно да докаже фактите, обуславящи основателността на възражението за нищожност на процесния договор за гледане и издръжка, т.е. че същият се явявал привидно съглашение, прикриващо договор за дарение.

Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между Ц. Г. П. (първоначален ищец и майка на ответника) и Р. С. П. е било налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор за прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 196, том 2, дело 12540/92 г.

При договора за гледане и издръжка задълженията на длъжника са 1) да полага грижи (непарична престация) ежедневно и константно с оглед конкретните нужди на кредитора; 2) да предоставя издръжка в натура, чрез закупуването на хранителни продукти и лекарства, включително всички необходими действия, които биха гарантирали и осигурили спокойното ежедневие на кредитора и нормалния начин на живот. Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора – в този смисъл Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., ГК.

От анализа на съдържанието на приложения нотариалния акт за сключване на алеаторния договор, ответникът е дължал грижи, гледане и издръжка, т. е. множество действия, свързани с непосредственото ежедневно битие на прехвърлителя, като 3 равностойна насрещна престация на дадения от него имот. Очевидно установените единични прояви на такива действия или полагането на грижи през определен сезон, не могат да са квалифицират като системни грижи и гледане, а още по-малко като даване на издръжка – в този смисъл Решение № 41 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 93/2009 г., IV г. о., ГК.

След анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав на съда приема за установено, че С. Н . П. (баща на страните по делото) и Ц. Г. П. (майка) са прехвърлили с два отделни договора правото на собственост върху индивидуално обособени недвижими вещи в полза на на дъщерите си, срещу самостоятелното задължение на всяка една от тях да полага грижи и да осигурява необходимата издръжка. Следователно всяка една от дъщерите е поела самостоятелно задължение да предоставя пълния обем от грижи и издръжка на своите родителите.

От приложените писмените доказателства по делото, а именно епикризи, свидетелстващи здравословното съС.ие на Ц. П. за периода 2018 г. - 2024 г, Декларации за кръводаряване от 29.01.2023 г., се установява, че същата е страдала от хронични хематологични, офталмологични и онкологични заболявания, които, наред с нейната напреднала възраст, са налагали необходимостта от полагането на засилени ежедневни грижи за нейното здраве и благосъС.ие. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на Л. К. и Л. М., според които Ц. П. е имала трудности във връзка с придвижването, имала е нужда от поставянето на инжекции и кръвопреливания, както и от чести медицински прегледи. Същите факти се подкрепят и от приобщените в хода на съдебното дирене по реда на чл. 176 ГПК обяснения на ответника.

Съобразно последователната практика на Върховния касационен съд, престацията на длъжника при сключен договор за издръжка и гледане е с продължителен характер, което предполага системно осъществяване на необходимите действия, осигуряващи тези битови условия на живот, за които страните са постигнали съгласие. Това, от своя страна, означава ежедневно и непрекъснато предоставяне на грижи, изразяващи се в закупуване на храна и дрехи, покриване режийни разноски, включително и за лекарства и медицински услуги, както и полагането на други усилия, свързани с поддържането на физическото съС.ие на гледания по време на целия период от договора. Конкретното съдържание на задължението се преценява с оглед изрична конкретизация в договора, а ако ограничения в договора не са поставени, длъжникът следва да осъществи цялата грижа и издръжка, с оглед конкретните нужди на кредитора, които се преценяват през целия период на договора. В този смисъл и Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 169 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 261 от 10.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 758/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 174 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г. о., ГК.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните гласни доказателствени средства, че Ц. П. е получавала грижи (непаричната престация) от Р. П. (ответник) през 4 летните месеци на годината, а през останалото време е живяла при другата си дъщеря – И.

П. (настоящ ищец по делото). В тази връзка са непротиворечиви свидетелските показания на К. Е. и Б. К., които косвено се подкрепят от показанията на свидетеля К. в частта относно пребиваването на Ц. П. в процесния имот.

Настоящият състав приема, че в условията на пълно и главно доказване се установява, че след 05.2022 г. ответникът е преустановил своето изпълнение по договора за издръжка и гледане, т.е. не е осигурявал необходимата издръжка в натура и не е полагал грижа за кредитора (своята майка). Този факт се установява от свидетелските показания на К. Е., която споделя, че не е виждала Ц. от две години, а обикновено я вижда лятото, тъй като живее в съседство до процесния имот. Съдът кредитира показанията на К. в частта, с която свидетелства възникналия скандал между ответника и първоначалния ищец, вследствие на който страните са преустановили своите близки отношения. Същият факт е изрично признат от ответника, при даването на обяснения по реда на чл. 176 ГПК. Поради което на основание чл. 175 ГПК и след анализ на приобщеният по делото доказателствен материал, настоящият състав на съда приема за установено, че след 05.2022 г. Р. П. е преустановила изпълнението на своето задължение за осигуряване на необходимите грижи и издръжка на своята майка.