Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7868 от 30.06.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1506/2026
Вид
Решение № 7868
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Владимир Вълчев, Любомира Несторова, Петър Касабов

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 107, т. 2, б. "а" · Закон за обществените поръчки
  • чл. 70, ал. 7, т. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7868

Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ канд № 20267180701506 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. Ц., заместник - кмет на Община Карлово, подадена чрез процесуален представител адв. Т. З., срещу Решение № 23 от 30.03.2026 г., постановено по АНД № 13/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово. С обжалваното решение е потвърдено Предупреждение № ЗОП-63#5 от 08.12.2025 г., издадено от Председателя на Сметната палата на Република България, с което касационният жалбоподател на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН е предупреден за извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като маловажен случай на основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Поддържа се, че решението е немотивирано, тъй като районният съд не е изложил собствени правни изводи, а е възпроизвел мотивите на административнонаказващия орган. Твърди се, че съдът не е обсъдил възраженията на защитата и е игнорирал относима практика на Върховния административен съд. Оспорва се и изводът за незаконосъобразност на методиката за оценка, като се поддържа, че тя съответства на изискванията на ЗОП. Иска се отмяна на обжалваното решение и на издаденото предупреждение. Претендират се разноски, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Председател на Сметна палата, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не дава становище по основателността на жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призовата, не встъпва в процеса.

Административен съд - Пловдив, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.07.2022 г. касаторът, в качеството си на оправомощено лице по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Благоустрояване на междублоково пространство в УПИ I-жилищен комплекс в кв. 7 с подходи от прилежащи улици и зони за паркиране в [населено място]. Процедурата е открита с Решение № F257808 от 28.07.2022 г., публикувано в Регистъра на обществените поръчки, като прогнозната стойност на поръчката е била 325 000 лв. без ДДС.

Съдът е установил, че в одобрената документация е заложен критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“, състоящ се от показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ (ТПИС) с тежест 60% и показател „Цена“ с тежест 40%. Методиката за оценка по показател ТПИС е предвиждала четиристепенна скала за оценяване – 20, 40, 60 и 100 точки.

Районният съд е констатирал, че присъждането на 20, 40 или 60 точки е обвързано с наличието на обстоятелства, които по същество представляват несъответствие с минималните изисквания на възложителя. Като такива са посочени случаи, в които организацията на работа удовлетворява само минималните изисквания и не показва запознатост с нормативната уредба; предложената последователност на дейностите не гарантира навременно и качествено изпълнение; представените идеи за разпределение на ресурсите не създават увереност в постигането на резултатите или липсва предложена организация при непредвидени ситуации.

Установил е, на следващо място, че за получаване на максимален брой от 100 точки методиката е изисквала кумулативното наличие на четири надграждащи обстоятелства, които въззивният съд е приел за формулирани общо и абстрактно, без да са заложени обективни критерии за преценка. Такива са изискванията участникът да е напълно запознат с нормативната уредба и да разбира в цялост поставените задачи; предложената организация да спомага за навременното и качествено постигане на резултатите и да гарантира това, като са представени конкретни аргументи.

От фактическа страна е установено още, че в процедурата е подадена само една оферта от „Геновстрой ИАА“ ООД, която е оценена със 100 точки и с която е сключен договор.

Въз основа на установената фактическа обстановка, Районен съд – Карлово е извел в мотивите си, че одобрената методика за оценка е съставена в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като не дава възможност за обективно сравнение и оценка на техническите предложения.

Съдът е приел, че основният порок на методиката се състои в създадената неяснота дали участник, чието предложение не отговаря на минималните изисквания на възложителя, следва да бъде оценен с нисък брой точки (20, 40 или 60), или да бъде отстранен от процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Тази конструкция според първоинстанционния съд незаконосъобразно допуска до оценка предложения, които е следвало да бъдат отстранени, което само по себе си нарушава императивното изискване за обективност на критериите.

Решението е правилно.

Според настоящия съдебен състав, въз основа на правилно изведената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел законосъобразни правни изводи.

Неоснователно е възражението на кацасионния жалбоподател за липса на самостоятелни мотиви на РС – Карлово. Първоинстанционният съд е изложил собствени правни изводи, като е извършил самостоятелен и детайлен анализ на одобрената методика за оценка, съпоставил е възприетите критерии в одобрената документация, а именно тези за оптимално съотношение между качество и цена, състоящи се от показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ (ТПИС) с тежест 60% и показател „Цена“ с тежест 40%. Съдът е изложил ясни съображения защо счита, че формулировките за ниските нива на оценка създават неяснота и субективизъм, както и защо критериите за максимална оценка са абстрактни. С други думи, спазено е изискването на чл. 305, ал. 3 НПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 84 ЗАНН. Районният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на собствена самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност.

Районният съд е посочил в мотивите си, че всяка методика за оценка следва да се цени с оглед предмета на конкретната обществената поръчка, който е строго индивидуален във всеки случай, поради което и съдебни решения, касаещи методиката за оценка по други обществени поръчки са неотносими към настоящия случай. Макар и лаконично, районният съд е изложил своите правни съображения относно спецификата на всяка отделна процедура, обосновавайки невъзможността за съотнасяне на методика на оценка, въведена по отношение на една обществена поръчка спрямо други такива. В тази връзка, РС – Карлово е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК за произнасяне по доводите на страните. Не се касае за съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните или да е направило невъзможно извършването на касационната проверка.

Спорът се концентрира в това дали одобрената методика за оценка по показател „Техническо предложение за изпълнение на строителството“ (ТПИС) съответства на изискването на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, а именно - начинът на оценяване да дава възможност за обективно сравнение на офертите. Касационният състав споделя изцяло извода на районния съд за незаконосъобразност на методиката. Съгласно чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП В документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. А съгласно чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на редварително обявените условия за изпълнение на поръчката. В случая, предвиждането на точки (20, 40 или 60) за предложения, които удовлетворяват само минималните изисквания или не създават увереност в качественото изпълнение, е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, цитирана по-горе в решението. Законът е категоричен – оферта, която не отговаря на предварително обявените условия, подлежи на отстраняване, а не на оценяване с нисък брой точки. Допускането на подобна възможност в методиката опорочава процеса на подбор, като създава неяснота дали участникът трябва да бъде оценен или отстранен.

Относно „надграждащите обстоятелства“ за 100 точки, правилно е прието, че термини като „напълно запознат“ и „разбира в цялост“ са субективни. Те не представляват обективен измерител на качеството, а дават неограничена свобода на преценка на комисията, което е в разрез с трайната практика на ВАС. (така Решение № 4469 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 10301/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, Решение № 6997 от 10.06.2021 г. по адм. д. № 10975/2020 г. по описа на ВАС, Седмо отделение).

Правилно районният съд е приел като приложима в конкретния случай разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. д. № 1/2007 г. на ВКС, преценката за маловажност е въпрос на законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Критериите за маловажност се извеждат от § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, който гласи, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай е установено, че в процедурата е участвал само един кандидат. При липса на реална конкуренция, формалното нарушение при одобрението на методиката не е довело до увреждане на обществените интереси или до неравно третиране на участници. Това обстоятелство намалява степента на обществена опасност на деянието, което обосновава замяната на административното наказание с предупреждение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Обжалваното решение на Районен съд – Карлово като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/30.03.2026 г., постановено по АНД № 13/2026 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�