Решение № 107 от 20.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000230 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ****, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р. Б., чрез юрк.Н. К., против решение № 189/ 03.08.2022 г., постановено по т.д.№ 352/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която в полза на „Ворик фюнеръл сървисиз“ ЕООД е присъдена сумата от 132 137,35 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на плавателни съдове“ за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.2020 година до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че възприетата от решаващия съд правна квалификация на иска е погрешна, като правилната според въззивника е по чл.271 Кодекса на търговското корабоплаване. В резултат на това, не са били разгледани възраженията на страната по този закон, съответно не била разпределена доказателствената тежест относно тях и не били указани подлежащите на доказване обстоятелства. Твърди се, че за моторна лодка „Сийбрийчър Х“ е била сключена застраховка „Каско на плавателен съд“ и се 1 излагат аргументи във връзка с морските застраховки. Сочи се, че КЗ е субсидиарно приложим към КТК, но това не променя по никакъв начин характера на застраховката, както и основанието на правото на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че от застрахователния договор не е покрит риск „пожар, който не е по време на плаване“, а съдът го тълкувал в нарушение на чл.20 ЗЗД. Всички покрити рискове се отнасяли за събития, които настъпват по време на плаване на яхтата в морето и това ограничение отговаряло на типовите клаузи и обичаи в морското застраховане.

Въззивникът сочи, че съгласно чл.249 ал.1 от КТК морската застраховка покрива рисковете, предвидени в договора, като съгласно чл.255 от КТК страните могат да уговорят зони или области, където покриването на рисковете няма сила, или да ограничат действието на застраховката само до рискове, настъпили само в уговорени от тях зони.

Излагат се оплаквания, че поради неправилната правна квалификация не са били разгледани възраженията, направени в отговора на исковата молба, и не бил зачетен материалният ефект от позоваването на изтекла давност на претендираното вземане, на наличието на основание за отказ от изплащане на обезщетение съгласно чл.256, във вр.с чл.257 КТК, за наличие на основание за отказ от изплащане на обезщетение на основание чл.

270 КТК. Бил налице изключен риск – груба небрежност съгласно чл.2.2.9 от приложимите Общи условия и чл.273, ал.1 КТК. Не било разгледано и възражението на въззивника за намаляване на застрахователното обезщетение с поне 90 % на основание чл.395, ал.1 във вр.с ал.3 КЗ, тъй като застрахованият не взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Настоява се от въззивника, че състоянието на склада изключва извод за изпълнено задължение за вземане на мерки за предпазване на имуществото и е станало причина за повишаване на риска от погиване.

Твърди се, че в противоречие с материалния закон, съдът постановил заплащане на обезщетение, представляващо действителната стойност на имуществото с включен ДДС. Според въззивника, последното създава неоснователно обогатяване за ищеца, понеже той е ползвал данъчен кредит за покупката на процесното плавателно средство и данъчният кредит му бил възстановен от Държавата.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на 2 ищцовите претенции изцяло. Претендират се съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от „Ворик фюнеръл сървисиз“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. ****, представлявано от управителя К.К., чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, чрез адв.М. М..

В отговора се поддържа, че окръжният съд правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.405, ал.1 КЗ, а ответникът не е имал възражения относно тази квалификация в първоинстанционното производство. Твърди се, че застрахователния интерес и имуществото, обект на застраховката, не попадат в предмета на КТК, доколкото имуществото не попада в дефиницията на чл.4 във вр.с чл.3, ал.1 КТК и не е пригодено за извършване на риболовна или търговска дейност. Твърди се, че е налице покрит риск, тъй като недвусмислено е посочено в застрахователната полица, че застрахователното покритие обхваща Каско при пълна загуба, Каско частична загуба, отговорност „сблъскване“. Сочи се, че съгласно Общите условия, покрити са два отделни риска – пожар и експлозия, като неправилно във въззивната жалба се поддържа, че това покритие е уговорено само за събития, настъпили по време на плаване на яхтата в морето. Във връзка с доводите за изтекла погасителна давност се заявява, че разпоредбата на чл.9.4 от Общите условия към процесния застрахователен договор е нищожна, доколкото противоречи на чл.113 ЗЗД. Сочи се, че дори и да бъде приет за приложим КТК, нормата на чл.357 ал.1 б.“а“ установява двугодишен срок за упражняване правото на иск от увреденото лице, което отново означава, че правото на иск не е погасено по давност.

Твърди се в отговора, че всички възражения на въззивника са били разгледани от Окръжен съд Бургас. В хода на производството не били ангажирани доказателства, че поведението на застрахования е в причинно – следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие, увеличаването на размера или обхвата на вредите или препятстване на доказването им.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното с нея решение.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е 3 сезиран, взе предвид следното:

Предявен е иск пред Окръжен съд Бургас от „Ворик фюнеръл сървисиз“ ЕООД с предишно наименование „Джетски БГ“ ЕООД против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД за присъждане на сумата от 138 200 лв. като застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на плавателни съдове“. Ищецът е поддържал, че по време на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – покрит риск, а именно на 01.11.2019 год. е възникнал пожар в склад на сушата, където се е съхранявало през есенно-зимния сезон застрахованото имущество – моторна лодка „Сийбрийчър“. Поддържал е, че при настъпване на събитието имуществото е било изцяло унищожено. Позовал се е на отказа на застрахователя да определи и изплати обезщетение, с аргумент, че пожарът е покрит риск само по време на плаване на лодката, но не и при престой.

В приложения отговор срещу исковата молба ответникът е оспорил иска. Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на плавателни съдове“, но е подновил възражението си, че пожарът по време на престой не е покрит риск. Въвел е доводи, че приложим към правоотношението е КТК, а не КЗ и се е позовал на нормите на чл.249 ал.1 и чл.255 от КТК, даващи възможност действието на застраховката да се ограничи само до рискове, настъпили в уговорени зони. Застрахователят се е позовал на правото си по чл.256, вр.чл.257 от КТК и по чл.270 от КТК да откаже изплащане на обезщетение. Заявил е, че е налице изключен риск – груба небрежност по смисъла на чл.2.2.9 от общите условия и чл.273 ал.1 от КТК. Направил е възражение за намаляване на застрахователното обезщетение по чл.395 ал.1 и ал.3 от КЗ, възражение за изтекла погасителна давност по чл.9.4 от ОУ и е възразил за размера на уврежданията.

С обжалваното решение съдът е квалифицирал и разгледал иск по чл.405 от КЗ и е присъдил обезщетение в размер на 132 173,35 лв., а за разликата до предявения размер от 138 200 лв. отхвърлил иска, като в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Счел е за неоснователни всички правоизключващи и правопогасяващи възражения, въведени от застрахователя-ответник. Присъдил е обезщетение за забава, считано от изтичане на 15-дневния срок от датата на окомплектоване на претенцията – 24.11.2019 год.

4

Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:

Неоснователно е оплакването за неправилна квалификация на претенцията, довела до неразглеждане на възраженията на застрахователя, основани на КТК, и до неправилно разпределение на доказателствената тежест във връзка с неразгледаните възражения. С договора за морска застраховка се покриват уговорени морски рискове, на които е изложен застрахования интерес, а предмет на застраховката може да бъде всеки имуществен интерес, свързан с корабоплаването, оценим в пари, вкл.нелимитативно изброените имуществени интереси, посочени в чл.246 от КТК. От горното следва, че застрахования интерес е не просто имущество, което се експлоатира в морето, а имущество, функционално свързано с дейността „корабоплаване“ - стопанска дейност с използване на кораби – чл.3 ал.1 от КТК. Процесното застраховано имущество не отговаря на дефиницията за „кораб“ по чл.4 и „специален вид кораб“ по чл.5 от КТК. От основното заключение на съдебно-техническата експертиза е видно, че застрахованото имущество е нестандартен плавателен съд тип „джет“, предназначен за постигане на голяма скорост над и под вода, с възможност за „изстрелване“ до над 5 м. във въздуха и завъртане около оста си, както делфините, което го характеризира като воден атракцион, за която цел е бил използван до 2018 година според свидетелските показания. Този съд не е предназначен за превоз на пътници, товари, багажи, поща, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и пр., нито за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество, и след като не представлява кораб и не осъществява дейност по корабоплаване, застраховането му като имущество, подложено на риск, се осъществява по КЗ, а не по КТК. Поради последното, не са основателни възраженията на застрахователя, базиращи се на чл.257 ал.2, вр.чл.256 от КТК и на чл.270 от КТК и предвид дадената правна квалификация на спора по КЗ, а не по КТК, тези основания за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, като последица от поведението на застраховащия, са неотносими към спора.

5

При разрешаването на основния, спорен между страните момент относно покритието на риска „пожар“, решението не противоречи на материалния закон. Тълкуването на договора не е осъществено от първоинстанционния съд в противоречие с нормата на чл.20 от ЗЗД, тъкмо напротив – отделните уговорки са тълкувани във връзка с общия смисъл на договора и на преследваната от страните цел при неговото сключване.

Смисловото и граматическо тълкуване на чл.2.1.3 от ОУ показва, че покрити от застраховката са два отделни риска – пожар и експлозия, като обстоятелственото пояснение „по време на плаване на яхтата“ се отнася само за втория риск – експлозия. Целта на имуществената застраховка е осигуряване на застрахователно покритие на всяко имуществено право, оценимо в пари, а в конкретния случай от естеството на застрахованото имущество следва, че то се експлоатира само през летния сезон и в останалата част от годината се съхранява в склад и е напълно нелогично при сключването на договора застраховащият да е бил воден от мотив за застраховане от пожар само по време на плаване на лодката.

Възражението за изключен риск – груба небрежност, е било разгледано по същество и е счетено за неоснователно. Това възражение, както и правото да се иска редукция на обезщетението по чл.395 ал.4 от КЗ, са основани на твърдение за лошото състояние на склада, в частност – на ел.таблото в него. От съдебната пожаро-техническа експертиза се установява, че причина за настъпване на пожара е късо електрическо съединение в ел.табло в складовото помещение. Самия склад е бил с най-високата степен на огнеустойчивост и противопожарните правила са допускали в него да се съхраняват лодката и другите съоръжения, изработени от горими материали.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c29288d5-4a97-42f3-8342-2a61af9cf660