Решение № 130 от 05.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Враца, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 7188/10.12.2024г. от А. К. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.", БУЛСТАТ № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - Управител ПРОТИВ Решение № 308/27.11.2024г. постановено по гр.дело № 436/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която съдът уважил иска за дължимите суми над чистата главница, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.

Въз основа на въззивната жалба било образувано ВГД № 22/2025г. по описа на ОСВраца, което въззивния състав с Определение № 19/16.01.2025г. прекратил и върнал делото на Районен съд-Бяла Слатина за допълнително администриране на въззивната жалба на А.

К. К. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника й Еднолично Адвокатско дружество „Д.

М.“ ЕИК ***, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС представлявано от адв.Д. М. от САК с адрес за призовки и съобщения *** - даване и изпълнения на указания до жалбоподателя посочени в мотивите на въззивното определение.

След връщането на делото в ОС-Враца е образувано в.гр.д.№ 109/2025 г. по описа на същия съд, като въззивния състав извършил нова проверка, при която констатирал, че пред първостепенния съд с молба вх.№ 600/28.01.2025г. ответницата А. К. К., чрез пълномощника си адв. М. посочила, че дължи чистата главница от 1500,00 лв. по отпуснатия кредит, от която заплатила 209,81 лв. и иска е основателен за сумата 1290,19 лв. Предмет на обжалване е решението на първоинстанционноия съд за разликата над 1290,19 лв. до 1762, 93 лв.

1

С разпореждане № 102/17.03.2025г. съдът оставил без движение въззивната жалба и дал указания на въззивницата А. К. К., чрез пълномощника й адв.М. да представи оригинал или заверено копие от адвокатското пълномощно и договор за правна защита и съдействие по реда на чл.183 от ГПК, както и платежен документ, удостоверяващ довнасяне на държавна такса по сметка на Окръжен съд-Враца в размер на 50,00 лв. в едноседмичен срок от уведомяването.

С молба вх.№ 3190/24.04.2025г. въззивницата А. К. К., чрез пълномощника си адв.М. е представила платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на ОС-Враца в общ размер на 50,00 лв. и пълномощно на адв. М. удостоверяващ представителната му власт пред ОС-Враца по настоящето ВГД № 109/2025г. по описа на ВрОС.

С първоинстанцинното решение № 308/27.11.2024г. постановено по гр.дело № 436/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина, съдът на основание чл.422 от ГПК чл.415 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД признал за установено по отношение на А. К. К., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** и „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, рег. №***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. – изп.директори на дружеството, че съществува вземане на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД от А. К.

К. в размер на 1762.93 лв. /хиляда седемстотин шейсет и два лева и 93 стотинки/, представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за потребителски кредит от 16.03.2022 г., от които: сума в размер на 1494,03 лева – главница, договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до 30.09.2022г. в размер на 232.41 лева, обезщетение за забава в размер на 36.49 лева, за периода от 05.05.2022г. до 10.11.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 801/23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1556/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

Присъдил на разноски.

Въззивника счита, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Договора за паричен заем е недействителен поради факта, че съдържа неравноправна клауза за ГЛП по кредита, която е нищожна.

Цитира Тълкувателно Решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с оглед на което съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, като прави разяснения какво означават добрите нрави. Цитира съдебна практика на ВКС.

Сочи, че размерът на законната лихва е бил 10,00 %, т.е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири пъти законната лихва, като отново цитира съдебна практика на ВКС в тази връцка.

Въззивника навежда доводи, че при договарянето били нарушени разпоредбите на чл.24 от ЗПК, като по аргумент от противното на чл.146, ал.5 от ЗЗП вр. чл.430, ал.2 от ТЗ процесния договор е недействителен. Съобразявайки нормата на чл. 23 от ЗПК при визираща недействителността на потребителски кредит, се връща само чистата стойност на кредита от потребителя, но същият не дължи лихви или други разходи по кредита. Предвид на това РС-Б.Слатина следвало да формира отхвърлителен диспозитив.

Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени решение № 308/27.11.2024г.

2 постановено по гр.дело № 436/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина в обжалваните части и да му се присъдят направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 36/06.01.2025г.

„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. – изп.директори на дружеството, чрез юрисконсулт М.

Н., с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.

В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърдението във въззивната жалба, че уговорката за договорна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Счита, че цитираната от въззивницата съдебна практика не е съобразена с актуалните разпоредби на Закона за потребителския кредит и по конкретно с установения в него максимален размер на ГПР. Пред първата инстанция е прието заключението на ССчЕ, според което ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е изправна страна по процесния договор и същият е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на ответницата. Експерта посочил, че непогасеното задължение на ответницата към ищеца „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД съвпада с претенцията от исковата молба и посочил движението на кредита в детайли.

Сочи, че след изменението на ЗПК от 23.07.2014 г., в § 6 от закона е предвидено, че в чл. 19 от ЗПК се добавят нови алинеи 4 и 5, съгласно които ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ, и клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. С посочените промени и въвеждане на таван на ГПР (в петкратен размер на законната лихва по просрочени вземания), наведените от въззивницата съображения, че трикратен размер на възнаградителната лихва (която е един от елементите на ГПР) противоречи на добрите нрави е неоснователен. В случая ГПР по процесния договор не надвишава законовия лимит от 50 процента. Цитира съдебна практика на ВКС.

Сочи, че в случая в съответствие с горецитираните законови разпоредби страните са договорили годишен процент на разходите по кредита - 46,88 %. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен с Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 106 /23.12.2014 г., съобразно което същият е в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно посочения в договора ГПР в размер на 46,88 %, не надвишава тези гранични 50 %, поради което същият не противоречи на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно изискване и не е недействителен.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер.

С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивницата А. К. редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от нейния процесуален представил, с която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви в насроченото открито съдебно заседание. Поддържа въззивната жалба и желае отмяна на първоинстанционното решение в 3 обжалваните части. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна „ТИ БИ АЙ БАНК, ЕАД редовно призована, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрисконсулт М.Н., с която желае делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и желае потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение .

Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК на процесуалния представител на въззивницата.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран със заявление на "ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК против А. К. К. с ЕГН ********** от *** за следните суми: 1494,03 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *** от 16.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането; 232.41 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2022г. до 30.09.2022г., 36,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2022г. до 10.11.2022г.

Образувано е ч.гр.д.№ 1556/2022г. по описа на РС- Бяла Слатина (след изпращането му по подсъдност от РС-Ивайловград) по което за горепосочените суми, както и за заплатените от заявителя държавна такса от 35,26 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 801/23.12.2022г., на която е допуснато незабавно изпълнение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника А. К. К. е постъпило възражение против издадената заповед за изпълнение.

След дадени указания, в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, който се усвоявал на каса в офис на „ИЗИ ПЕЙ“ АД, считано от деня на изтеглените средства на съответната каса с издаване на документ за извършената операция. Общото задължение възлизало на 2389,24лв., която сума била разсрочена на 29 погасителни вноски, от които: 28 вноски в размер на 82,38лв. и една, последна в размер на 82,60лв.