Решение № 17944 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17944 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110153245 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за сумата 190,62 евро (372,82 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2025 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – МПС „Тойота Ярис” с рег. № **** при настъпило на 03.06.2023г. на бензиностанция „ОМВ“ на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Варна, до гр. Правец с участието на водача на л.а. „Шкода Рапид“, рег. № *** ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол, с включени 12,78 евро (25 лв.) ликвидационни разноски.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият по имуществената застраховка л.а. „Тойота Ярис” с рег. № **** е претърпял щети в резултат от поведението на водача на л.а. „Шкода Рапид“, рег. № *** който при маневра на заден ход удря стоящия до бензиноколонката автомобил „Тойота Ярис“, нанасяйки му материални щети. Увредени в резултат от събитието са били следните части и детайли на застрахованото МПС - предна броня, като ремонтът на същите е бил възложен на „Рестарт сервиз“ ООД. Стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 177,84 евро (347,82 лв.), и същата е била изплатена в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер на 12,78 евро (25 лв.). Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „Шкода Рапид“, рег. № *** е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане в общ размер на 190,62 евро (372,82 лв.), но последният отказал да погаси вземането. Счита, че е легитимиран да претендира платеното, с оглед на което и моли за решение, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината на водача на застрахования 1 при него л.а. „Шкода Рапид“, рег. № *** като твърди, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на автомобила, застрахован при ищеца. Оспорва твърдените увреждания да са в следствие на процесното ПТП, както и л.а. „Шкода Рапид“, рег. № *** да е участвал в процесното ПТП, респективно посоченият водач на този автомобил да го е управлявал. Излага съображения, че представеният протокол за ПТП не е подписан от участвалите в произшествието лица. Оспорва обезщетението и по размер като завишено, в това число и сумата за ликвидационни разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и фактите и обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за съпричиняване на вредите.

Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – че към датата на ПТП 03.06.2023 г. ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Каско" за „Тойота Ярис” с рег. № **** в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице в размер на 177,84 евро (347,82 лв.), че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на л.а. „Шкода Рапид“, рег. № ***.

Спорни между страните са въпросите за механизма на настъпване на ПТП, размера на вредите и причинно-следствената връзка между уврежданията и ПТП-то, както и вината за настъпване на събитието. По тези въпроси са събрани следните доказателства:

От приетия по делото двустранния констативен протокол за ПТП от 10.11.2022 г. се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП между л.а „Тойота Ярис” с рег.

№ ***, управляван от св. К. Ц. и л.а. „Шкода Рапид“, рег. № ***, управляван от св.

В**** Т., като контактът между двата автомобила е настъпил в предната част на бронята на л.а. „Тойота“ и задната броня на л.а. „Шкода“. Видно от съдържанието на протокола, при настъпване на произшествието , л.а „Тойота Ярис” е паркиран до колонка на бензиностанция ОМВ Правец, посока Варна, а л.а. „Шкода“ при излизане от паркинга на бензиностанцията връща назад, в следствие на което удря паркиралия л.а. „Тойота“. В протокола е отразена щета по л.а. „Тойота“ - броня (боя), направена е схема на произшествието, но липсват подписи на двамата водачи.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП са допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ц. и св. Т..

От показанията на св. Ц. се установява, че през месец юни 2023 г. на бензиностанция „ОМВ“ на АМ Хемус била спряла на колонката и зареждала. След като заплатила горивото, излязла и видяла друг автомобил, който преди това бил паркирал на обозначените паркоместа, да връща назад, не я видял и ударил нейната кола. Сочи, че ударът в нейната кола бил в предната част, в долната част на бронята.

След произшествието придвижила автомобила на собствен ход. Попълнили протокол.

При предявяване на представения по делото двустранен констативен протокол св. Ц. разпознава своя почерк за МПС Б, като данните за МПС А били попълнени от другия 2 водач. Споделя, че тя е направила схемата на инцидента, като и че мисли, че са подписали протокола.

От показанията на св. Т. се установява, че e участвал в ПТП на бензиностанция „ОМВ“, при което по невнимание при движение с ниска скорост назад с л.а. „Шкода“, ударил л.а. „Тойота Ярис“, която била спряла на колонката. Станало допиране броня в броня. Споделя, че неговият автомобил бил паркиран на обозначените места и когато потеглил назад се огледал, но другата кола била с по-малки габарити и станал удара.

Служители казали, че ударил колата. Извикали собственичката на другия автомобил, подписали протокол. Изяснява, че схемата на инцидента била нарисувана от другия водач, както и че била направена коректно. Сочи, че той е виновен за всичко – било недоглеждане от негова страна. Попълнили протокол. При предявяване на представения по делото двустранен констативен протокол св. Т. разпознава своя почерк за МПС А, като другите данни от протокола ги попълнил другият участник.

Заявява, че би трябвало да са подписали протокола, но не вижда подпис. Ударът при него бил в задната броня, а при другия автомобил в предната броня. Сочи, че било ненужно забавяне, но трябвало да се попълни протокол. Уточнява, че по спомен не е имало повреди по автомобилите, потеглил назад с минимална скорост.

От приетото и неоспорено от страните по делото заключение по изслушаната съдебно автотехническа експертиза, се установява, че на 03.06.2023 г. на бензиностанция „ОМВ“ на АМ „Хемус“, водачът на лек автомобил „Шкода Рапид", с рег. № *** предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с паркираният зад него лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ *** Вещото лице е посочило, че щетите, отразени в протокола за ПТП и описа на застрахователя по л.а. „Тойота Ярис“, с рег. № *** се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 03.06.2023 г. произшествие на АМ „Хемус“.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че от приетата и неоспорена САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, от изслушаните свидетелски показания, както и от протокола за ПТП, се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно че, на 03.06.2023 г. на бензиностанция „ОМВ“ на АМ „Хемус“, водачът на лек автомобил „Шкода Рапид", с рег. № *** предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с паркираният зад него на бензиноколонката лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ ***

Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса.

Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото - показанията на разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и изводите на вещото лице по съдебно автотехническата експертиза.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели – участници в процесонот ПТП, които са еднопосочни и непротиворечиви, подкрепящи и изготвената схема на ПТП в приложеният по делото протокол за ПТП. Като в тази връзка съдът акцентира върху показанията на св. Т., който категорично заявява, че съдържащата се схема е коректна и в този смисъл съдът приема, че същата отразява достоверно настъпилото ПТП. Наред с това св. Т. изрично сочи, че не е видял намиращият се зад него л.а. „Тойота Ярис“, когато е потеглил назад и ударът е станал , поради невнимание от негова страна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. „Шкода Рапид", с рег. № ***, който при предприемане маневра 3 движение назад е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая св. Т., макар да се е огледал не е възприел, намиращият се зад него на бензиноколонката л.а.

„Тойота Ярис“, като изтъква, че това е станало, тъй като последният бил с по-малки от габаритите на неговия автомобил и по невнимание е причинил процесния пътен инцидент.

Съобразявайки данните по делото съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество, че водачът на л.а. „Шкода Рапид", с рег. № *** не е участвал в процесното ПТП, съответно да е управлявал същия, доколкото същото се опровергава от показанията на св. Т..

С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че е налице и последният елемент от фактическия състав на деликта, а именно – наличието на вина у водача на л.а. „Шкода Рапид", с рег. № ***, доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори презумпцията, но по делото не са представени доказателства в тази насока, които да се кредитират от съда.