Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 728 от 29.03.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2517/2018
Вид
Решение № 728
Подписан
29.03.2019
Състав
ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 285, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 29 · Наказателен кодекс

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 728 гр. Пловдив, 29 март 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2517 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от Г.З.Д., с адрес ***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща, противни на волята за периода от 01.10.2016 г. до 06.08.2018 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив и в Затвора гр. Пазарджик, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. В.С., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

ІІ. За фактите:

5. По делото е постъпила справка от Затвора гр. Пазарджик /л.30-31/, според която ищецът Г.З.Д. е постъпил в Затвора гр. Пазарджик на 21.12.2016 г. с присъда /одобрено споразумение/ от 20.12.2016 г. по НОХД № 917/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, с което на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 29 от НК е осъден на 4 години лишаване от свобода.

През време на престоя си там е пребивавал последователно в следните спални помещения:

- в периода

21.12.2016 г. – 29.12.2016 г. в приемна; спално помещение № 203; квадратура без санитарен възел 19,61 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,39 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 8; брой настанени лишени от свобода – 3;

- в периода

29.12.2016 г. – 31.12.2016 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени лишени от свобода – 10;

- в периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени лишени от свобода – 10;

- в периода

01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени лишени от свобода – 11;

- в периода

01.03.2017 г. – 31.03.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени лишени от свобода – 15;

- в периода

01.04.2017 г. – 25.04.2017 г. в 05 отделение; спално помещение № 508; квадратура без санитарен възел 44,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 1,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; капацитет лишени от свобода – 20; брой настанени лишени от свобода – 13.

В спалните помещения, в които е настаняван ищецът, освен тоалетните помещения и течаща вода, според дадената справка, се намира и общ санитарен възел за отделението, който е със свободен достъп. Посочва се, че от доклада за стандарти на КПИ за жилищна площ на затворник в затворническите институции, нетната площ изключва единствено площта на санитарния възел. Размерите на всяко легло са 70/190 см или 1,33 кв.м/бр., като всеки лишен от свобода има персонално такова. В затвора е налице централно парно отопление за всяко едно помещение, като достъпът до чист въздух и светлина в килиите се осъществява чрез прозорци.

6. От постъпили Докладна записка от 27.08.2018 г. /л. 26-27/, Становище рег. № 970/26.11.2018 г. /л.

41/, Докладна записка от 18.12.2018 г. /л. 49/ и Становище рег. № 210/17 от 11.12.2018 г. /л. 53-54/ се установява, че Г.З.Д. е постъпил в Затвора Пловдив на 28.04.2017 г., като през време на престоя си там е пребивавал последователно в следните спални помещения:

- в периода

28.04.2017 г. – 16.03.2018 г., пост № 6; спално помещение № 4; квадратура без санитарен възел 27,6 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 2,71 кв.м.; наличие на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 4 и 7, както следва: 28.04.2017 г. – 14.05.2017 г. – 7 л.с.; 15.05.2017 г. – 6 л.с.; 22.05.2017 г. – 6 л.с.; 30.05.2017 г. – 6 л.с.; 02.06.2017 г. – 7 л.с.; 04.06.2017 г. – 7 л.с.; 06.06.2017 г. - /няма данни/; 08.06.2017 г. – 6 л.с.; 22.06.2017 г. – 04.07.2017 г. – 7 л.с.; 05.07.2017 г. – 29.11.2017 г. - /няма данни/; 30.11.2017 г. – 11.01.2018 г. – 6 л.с.; 12.01.2018 г. – 14.01.2018 г. – 5 л.с.; 15.01.2018 г. – 31.01.2018 г. - 7 л.с.; 01.02.2018 г. – 08.03.2018 г. – 6 л.с.; 09.03.2018 г. – 12.03.2018 г. – 5 л.с.; 13.03.2018 г. – 15.03.2018 г. – 4 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см;

- в периода

16.03.2018 г. – 02.04.2018 г., пост № 3; спално помещение № 24; квадратура без санитарен възел 27,4 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 4,51 кв.м.; наличие на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 5 и 7, както следва: 16.03.2018 г. – 02.04.2018 г. – 7 л.с.; 02.04.2018 г. – 5 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см;

- в периода

03.04.2018 г. – 04.04.2018 г., пост № 3; спално помещение № 23; квадратура без санитарен възел 29,2 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 3,80 кв.м.; наличие на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода 7 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см;

- в периода

05.04.2018 г. до 06.08.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба), пост № 3; спално помещение № 22; квадратура без санитарен възел 25 кв.м.; квадратура на санитарен възел – 3,79 кв.м.; наличие на санитарен възел; брой настанени лишени от свобода в периода между 7 и 9, както следва: 05.04.2018 г. – 12.04.2018 г. – 7 л.с. при налични 8 бр. легла; 13.04.2018 г. – 26.04.2018 г. – 8 л.с.; 27.04.2018 г. – 02.05.2018 г. – 7 л.с.; 03.05.2018 г. – 08.05.2018 г. – 8 л.с.; 09.05.2018 г. – 9 л.с.; 10.05.2018 г. – 17.05.2018 г. – 8 л.с.; 18.05.2018 г. – 28.05.2018 г. – 7 л.с.; 29.05.2018 г. – 07.06.2018 г. – 8 л.с.; 08.06.2018 г. – 21.06.2018 г. – 9 л.с.; 22.06.2018 г. – 16.07.2018 г. – 8 л.с.; 17.07.2018 г. – 02.08.2018 г. – 7 л.с.; 03.08.2018 г. – 06.08.2018 г. – 8 л.с., със съответния брой легла с размери 90х180 см и 11 бр. шкафове с размери 45х50 см.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са представени.

ІІІ. За правото:

7. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрациите на Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Д. е постъпил в Затвора гр.

Пазарджик на 21.12.2016 г., а не на 01.10.2016 г., както се твърди в исковата молба. Освен това, данните по делото сочат също така, че е пребивавал в Затвора гр.

Пазарджик до 25.04.2017 г., а е настанен в Затвора гр. Пловдив на 28.04.2017 г., като няма данни, а и липсва посочване от ищеца къде се е намирал в този период.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Д. ще следва да бъдат разглеждани за Затвора гр. Пазарджик в периода от 21.12.2016 г. до 25.04.2017 г. и за Затвора гр. Пловдив в периода от 28.04.2017 г. до 06.08.2018 г. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Следва, с оглед възражението на процесуалния представител на ответника да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени, като противоправни с административен или съдебен акт.

8. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.