Акт от 11.06.2018, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- 619/2017
- Подписан
- 11.06.2018
- В сила
- 04.07.2018
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29 11.06.2018 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 31.05.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
МИЛЕНА ТАШЕВА сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело номер № 619 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Въз основа на фактическите твърдения изложени в исковата и уточняващите молби (ИМ) ищецът „Мобилтел" ЕАД, ЕИК: ********* моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Е.А.В., ЕГН: **********, съществуването на изискуемо вземане в размер на 1320.58 (хиляда триста и двадесет лв. и петдесет и осем ст.) главница - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, за която сума имало издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 503/2017г. по описа на РС Чирпан, както и да се постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника – адв. Г.В.Ж. ***, с който на осн. чл.193 от ГПК оспорва истиността на приложените писмени документи: два броя договори под № 504020/28.05.2014г., четири броя Приложение № 1 към договор ********* за различни СИМ карти и един брой Приложение № 3 към договор *********, всички от същата дата, в частта им на подписа, положен в т.7, Графа: „За абоната:“ или „За потребителя:“, като твърди, че подписите положени от името на Е.А.В. не били нейни. На осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за прекомерна неустойка. Възразява относно приложимостта на приложените „Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни надземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, тъй като ответницата не била запозната с тях. Прави възражение по чл. 146 от Закона за защита на потребителите за нищожност на неравноправни клаузи, касаещо клаузите, по които били начислени неустойки съгласно ОУ на ищеца. Прави и възражение за изтекла давност относно претендираното от ищеца вземане и моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Искът с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК е допустим, доколкото в срок е предявен от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника (Определение № 163 от 04.02.2011г. по ч.т.д. № 901/2010г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС).
Този установителен иск има за предмет - установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като следва с пълно и главно доказване ищецът, твърдящ наличие на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник, т.е. ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, породили неговото вземане.
По искане на ответника, съдът е открил производство по оспорване на автентичността на подписите, положени от името на Е.А.В. върху следните документи: 2 броя договори под № ********* от 28.05.2014г., четири броя Приложение № 1 към договор ********* за различни СИМ карти и един брой Приложение № 3 към договор *********, всички от същата дата, в частта им на подписа, положен в т.7, Графа: „За абоната:“ или „За потребителя:“, като частни документи.
От заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза се установи, че подписите положени в 2 бр. Договор за мобилни услуги № ********* от 28.05.2014 г., 4 бр.Приложения № 1 към Договор за мобилни услуги № ********* от 28.05.2014 г., 1 бр. Приложение № 3 към Договор за мобилни услуги № ********* от
28.05.2014 г. не са положени от ответницата Е.А.В. ЕГН **********.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира, като изготвено професионално и съобразно задачите, за които е била допусната експертизата.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, имащо характер на определение в тази му част /В този смисъл Решение № 135 от 3.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 820/2009г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Ето защо, съдът приема, че оспорване на автентичността на подписите, положени от името на Е.А.В. върху следните документи: 2 броя договори под № ********* от 28.05.2014г., четири броя Приложение № 1 към договор ********* за различни СИМ карти и един брой Приложение № 3 към договор *********, всички от същата дата, в частта им на подписа, положен в т.7, Графа: „За абоната:“ или „За потребителя:“, като частни документи, следва да бъде признато за доказано.
От събраните по делото устни доказателствени средства, посредством разпит на свидетелката А.М.Ю. се установява, че в периода на сключване на договорите ответницата не е пребивавала в гр.Стара Загора, където са подписани процесните документи.
Изложеното дотук води до извода, че ответницата Е.А.В. не е сключила с „Мобилтел“ ЕАД, процесния договор № *********/28.04.2014г., посочен в исковата молба и като договор № М4108542/28.05.2014г., между страните не е възникнало облигационно отношение, поради което условията на представените договори и последиците от неизпълнението им не обвързват ответницата с твърдените задължения за плащане.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 718.08 лв., от които 450.00 лева - адвокатски хонорар и 268.08 лева - възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, вр.ал. 2 от ГПК, оспорването на автентичността на подписите, положени от името на Е.А.В. върху следните документи: 2 броя договори под № ********* от 28.05.2014г., четири броя Приложение № 1 към договор ********* за различни СИМ карти и един брой Приложение № 3 към договор *********, всички от същата дата, в частта им на подписа, положен в т.7, Графа:
„За абоната:“ или „За потребителя:“, като частни документи за доказано.
Решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК от МОБИЛТЕЛ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул.
Кукуш №1, чрез: адв. В.П.Г.,*** за признаване за установено по отношение на ответника Е.А.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца МОБИЛТЕЛ ЕАД в размер на 1320.58 (хиляда триста и двадесет лв. и петдесет и осем ст.) главница- потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 503/2017г. по описа на РС Чирпан.
ОСЪЖДА МОБИЛТЕЛ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. Кукуш №1, чрез: адв. В.П.Г.,*** да заплати на Е.А.В. направените по делото разноски в размер на 718.08 лв., от които 450.00 лева - адвокатски хонорар и 268.08 лева - възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 503/2017г. по описа на РС Чирпан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: