Решение № 85 от 20.03.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. *, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20241600100518 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 2,ал.1,т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът В. В. твърди в исковата си молба, че срещу него е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение от ОП * в извършване на престъпление по чл.255,ал.3 във връзка с ал. 1,т.2,6 и 7 и чл. 26 НК, за което е образувано през 2018 г. досъдебно производство № 48/2018г. на ОСлС при ОП *, привлечен е като обвиняем на 10.11.2020 г. с мярка за неотклонение „подписка“.Извършена му е полицейска регистрация. На 04.12.2020 г. са му предявени материалите по разследването.С обвинителен акт от 08.01.2021 г. е предаден на съд за това, че за периода 14.01.2014 г.-31.10.2017 г., като пълномощник на управителя на дружество В.К. ООД с 44 отделни деяния за 44 данъчни периода избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери (90 167.60 лв.), представляващи ДДС, като при упражняването на стопанска дейност и воденето на счетоводството използвал документи с невярно съдържание. Образувано е НДОХ № 6/2021 г. на Окръжен съд – *, по което е постановена на 27.09.2022 г. присъда, с която е признат за виновен с наложено наказание една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване.

По въззивна жалба на В. е образувано ВНДОХ № 1095/2023 г. на Апелативен съд – *, по което с присъда от 09.11.2023г., влязла в сила на 19.04.2024г. ищецът е оправдан. Към 2020 г. В. В. се занимава от дълги години с частен бизнес. Преди това е бил управител на държавно дружество, както и общински съветник в Общинския съвет на община *. В резултат на незаконното обвинение са накърнени честта, достойнството и доброто име на В.

В. като почтен гражданин и утвърден професионалист за изключително дълъг период от 1 време - 3 години, 5 месеца и 9 дни.Създадено му е особено интензивно чувство на дискомфорт, унижение и притеснение при извършване на полицейската регистрация, необходимостта от съобразяване с наложената мярка за неотклонение, от събирането по делото на данни за неговата личност (характеристични справки), информация за имуществото му, информация за и от хората, които работят в свързани с него дружества.

Налага му се да отделя продължително време за участие в различните процесуалноследствени действия, включително в продължителни съдебни заседания пред две съдебни инстанции, да съобразява личния си живот и служебните си ангажименти с нуждата да участва по делото. Налага му се да пътува от *до *за заседанието в Апелативен съд - *.

Налага му се да отделя продължително време за организиране на защитата си, да полага значителни усилия за подготовка за участието си в производството. Това в особена степен се отнася до участието му във въззивното производство, за което той и неговият защитник приготвят огромен обем от документи, които след това представят с цел опровергаване на обвинителната теза, както и във връзка с подготовката и даването на обяснения от В.В. пред Апелативен съд - *. Всичко това му създава допълнително напрежение и стрес. Тежи му несправедливостта на обвинението и фактът, че въпреки своята добросъвестност е обвинен, че е причинил вреди за десетки хиляди левове. В. В. живее в постоянен страх, засилил се особено много след признаването му за виновен от Окръжен съд - *, че може не само окончателно да бъде осъден за нещо, което не е извършил, но и да изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“. И че ще трябва да търпи и наложеното му преди десетилетие условно наказание, независимо че добросъвестно и изцяло е поправил поведението си и отдавна е реабилитиран. Ежедневието на В. В. и отношенията му с найблизките му хора са доминирани от постоянните тревога и неудобство, създавани от висящото срещу него обвинение. Силно се притеснява за отражението на случващото се върху тях. Причинени са затруднения на В. В. в работата му като пълномощник и представител на дружеството „В. В. Ц.“ ООД - *.Обвиненията срещу В. В. стават обект на обсъждане и негативни коментари сред жителите на гр. *.Докато наказателното производство все още е висящо, В. В. желае отново да се ангажира с местната политика, като се кандидатира за общински съветник в *, но постановената от Окръжен съд *осъдителна присъда и страхът му от развоя на делото го принуждават да се откаже. Негови близки и приятели се отдръпват и променят отношението си към него. Негативните последици върху В. В. в резултат от обвиняването му не са отшумели и до днес.

Гореописаните вреди са в причинна връзка с незаконно повдигнатите му обвинения , за което отговорност се носи от Държавата , като претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева , ведно със законната лихва от 19.04.2024г. , влизане в сила оправдателната присъда.

Претърпял е и имуществени вреди , представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лева по ВНДОХ № 1095 на САС, които претендира за плащане ведно със законна лихва от 19.04.2024г. , влизане в сила оправдателната присъда.

Претендира и плащане на направените по делото разноски.

2

Ответникът Прокуратурата на Р България чрез прокурор от Окръжна прокуратура *К.

Ц. с писмения отговор и в съдебно заседание оспорва исковете по основание и размер.

Признава наличието на твърдяното обвинение и изложената в исковата молба хронология и резултат по повдигнатото обвинение. Твърди се, че наказателното производство е приключило в разумен срок, мярката за неотклонение е била най-леката, като липсват доказателства за интензивно провеждани с участие на ищеца процесуални действия , както и за негативни последици , които да са пряк резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство. Сочи, че спрямо ищеца през 2006 и 2010г. и 2014г. са водени две наказателни производства. ДП № 618/2010г.. за престъпление по чл.206, ал.3 НК , приключило с оправдателна присъда от 20.05.2014г., както и ДП № 94/2006г. , по което с присъда от 11.12.2012г. по НДОХ № 309/2012г. по описа на РС-Лом, след инстанционен контрол е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.220, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание една години „лишаване от свобода“ с три години изпитателен срок, като на 01.02.2017г. на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК ищецът е реабилитиран по право. Поддържам че това осъждане на ищеца обосновава по-нисък интензитет на търпените неимуществени вреди. Оспорва се и размера на претенцията за неимуществени вреди като несъответен на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. По отношение иска за имуществени вреди се твърди, че платеното в хода на наказателното производство адвокатско възнаграждение от 18 000 лева е завишено като размер.

Доказателствата по делото са писмени и гласни , като е приложено НДОХ № 6/2021г. по описа на МОС, без досъдебното производство , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна е установено и е безспорно между страните, че с постановление от 10.11.2020 г. по ДП № 48/2018г. по описа на ОСлС при ОП * В. В. е привлечен като обвиняем с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

255,ал.1, във връзка с ал. 1,т.2,т.6 и т. 7 и чл. 26,ал.1 НК в периода 14.01.2014-31.10.2017г. с взета за неотклонение „подписка“. На 04.12.2020 г. са му предявени материалите по разследването. С обвинителен акт от 08.01.2021 г. е предаден на съд за това, че за периода 14.01.2014 г.-31.10.2017 г., като пълномощник на управителя на дружество В.К. ООД с 44 отделни деяния за 44 данъчни периода избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери (90 167.60 лв.), представляващи ДДС, като при упражняването на стопанска дейност и воденето на счетоводството използвал документи с невярно съдържание. Образувано е НДОХ № 6/2021 г. на Окръжен съд – *, по което е постановена на 27.09.2022 г. присъда, с която е признат за виновен с наложено наказание една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване. По въззивна жалба на В. е образувано ВНДОХ № 1095/2023 г. на Апелативен съд – *, по което с присъда от 09.11.2023г., влязла в сила на 19.04.2024г. ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения.

Установено е приложеното НДОХ № 6/2021г. на МОС, че в първоинстанционното 3 производство са проведени в периода 30.03.2021г. -27.09.2022г. седем съдебни заседания , на които ищецът е присъствал лично като подсъдим. На 27.09.2022г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатото и поддържано обвинение с наложено наказание една година лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на наказанието, като е постановено изтърпяване и на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила на 22.10.2013г. присъда по НДОХ № 309/2012 г. по описа на РС Лом. С присъдата е осъден да заплати разноски по сметка на съда. Тази присъда е обжалвана от ищеца като с присъда от 09.11.2023г. на Апелативен съд * по ВНОХД № 1095/2023г. е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение, като присъдата не е протестирана и влязла в сила на 19.04.2024г. .

Пред въззивния съд ищецът е защитаван от адвокатско дружество Д. , А. и съдружници , като процесуалното представителство е осъществено от съдружника адвокат В.В., видно от приложеното по въззивното дело пълномощно от 14.08.2023г. . Установява се , че процесуалният му представител по ВНДОХ № 1095/2023г. на 06.11.2023г. е подал допълнително изложение към въззивната жалба в обем 21 страници, в което подробно са аргументирани доводи за неправилност на обжалваната осъдителна присъда с преценка на събраните по делото доказателства и правното им значение. Представени са писмени доказателсва в значителен обем, приети от въззивня съд като относими към спора след даден ход на съдебно следствие, в което и самият подсъдим е дал обяснения.

Наказателното производство срещу ищеца е започнало с повдигане на обвинение на 10.11. 2020г. и е приключило окончателно на 19.04.2024г. като е продължило 3 години, 5 месеца и 9 дни.

В хода на цялото наказателно производство е бил с мярка за неотклонение „подписка „ . От приложените по НДОХ № 6/2021г. справки за съдимост се установява наличие на осъждане с влязла в сила на 22.10.2013г. присъда по НДОХ № 309/2012г., на РС Лом с наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок с отбелязване, че към 01.02.2017г. ищецът е В. е реабилитиран по право, а към настоящия момент е налице и абсолютна реабилитация по чл. 88а НК.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.В., сестра на ищеца и Л.И. приятел на ищеца, се установява, че след повдигане на обвинението през 2020г. ищецът се променил коренно -станал неспокоен , затворен, мълчалив , не можел да спи, постоянно мислил за делото, изпитвал притеснение и страх, че ще влезе в затвора. Много негови приятели и бизнес партньори се дистанцирали от него. Воденото срещу него наказателното дело станало достояние на негови служители и бизнес партньори, разпитвани като свидетели в наказателното производство. Преди делото бил активен в политическия живот, бил общински съветник преди години, но на последните местни избори /2023г./ не се кандидатирал заради наличието на постановената присъда, като не знаел как ще приключи делото. Ограничил контактите си, престанал да излиза сред хора, като общувал в този период предимно със сестра си. Смъртта на съпругата му през 2020г. , чиято била фирмата , във връзка с дейността на която било повдигнатото обвинението, допълнително влошила 4 емоционалното му състояние. Влошили се отношенията и с дъщеря му, която рядко си идвала в *.

При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното :