Решение № 725 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100106583 по описа за 2022 година

Образувано е по предявен от Д. Й. Д. срещу ЗД „Б.И.“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие от 19,03,2021год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи ищецът да работи като контрольор в „Център за градска Мобилност“ЕАД, като трудовите му задължения включват поставяне и премахване на технически средства, тип „скоба“, от превозни средства, паркирани в нарушение на нормативните правила на територията на гр. София, както и таксуването на водачите на въпросните автомобили за тези нарушения. На 19.03.2021г., е изпратен към ул.„Ивайло“, в отсечката между улиците „Марко Балабанов“ и „Дамян Груев“, където в изпълнение на трудовите си задължения трябвало да свали скоба от паркиран лек автомобил „Фолксваген“ и да таксува водача на последния. Автомобилът бил паркиран в дясната част на ул.

„Ивайло“, по посока на движение от ул. „Марко Балабанов“ към ул. „Дамян Груев“, като скобата му била поставена на предно ляво колело, от страната на платното за движение.

Около 15:30ч., ищецът, заедно с негов колега пристигнали на посоченото място и докато изпълнявали служебните си задължения, свързани с демонтиране на поставената на лекия автомобил „Фолксваген“ скоба, лявата ръка на Д. била ударена от преминаващ покрай него автомобил „Ситроен Ц8“, с рег.№ ******* КР, управляван от И.Н.Г., придвижващ се в посока от ул. „Марко Балабанов“ към ул. „Дамян Груев“, поради което за ищеца настъпили неимуществени вреди наложили медицинско лечение.

1

Твърди се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила.

Поддържа гражданската отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Предявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но в законоустановения срок не е определено обезщетение, което обуславя правен интерес от търсената съдебна защита.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-ЗД „Б.И.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и осъществено противоправно Д.ие от страна водача на Ситроен С8. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като е налице нарушение на чл.113 ЗДВП и чл.32, ал.2 от ЗДВП. Пешеходецът се е намирал на пътното платно, без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващите МПС-та, както и тяхната скорост на движение. Поддържа претърпените увреждания да не са в причинна връзка с произшествието. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-113 от 19.03.2021 г./л. 5/ за настъпило на 19,03,2021 г., около 15,30часа, в гр. София на ул.

„Ивайло“ срещу общински гараж, ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц8“, рег. №******* управляван от И.Н.Г. и пешеходеца Д. Й. Д..

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил Ситроен, с ответното дружество за релевирания период, както и че на 20,01,2022 г. към ответното дружество е било отправено искане за извънсъдебно уреждане на спора.

Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО на ВМА/л. 9/, в който са описани травматичните увреждания на ищеца. Назначена е терапия – гипсова имобилизация за 35 дни. Представен е амбулаторен лист от 26,04,2021 г. /л. 10/, видно от който на ищеца е издаден болничен лист за периода от 24,04,2021год. до 23,05,2021 год.

В заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза /л. 52/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, е посочен следният механизъм на процесното ПТП - лек автомобил „Ситроен” се е движил по ул. „Ивайло” 2 върху дясната пътна лента с посока от ул. „Марко Балабанов“ към ул. „Дамян Груев“ със скорост на движение от 40 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в дясно на платното за движение и успоредно на тротоара, е бил паркиран л.а. Фолксваген.

Служител на „Център за градска Мобилност“ ЕАД е премахвал поставена скоба на предно ляво колело на л.а. Фолксваген, а пострадалият е стоял изправен до него, като е бил с гръб към приближаващия л.а. Ситроен и от лявата страна на л.а. Фолксваген, върху платното за движение. Л.а. Ситроен е преминал от лявата страна на л.а. Фолксваген и пешеходците до него от лявата му страна, без да намалява скоростта си и без да променя посоката си на движение. Преминавайки до пострадалия пешеходец се е реализирал удар между предната дясна колонка на автомобила и лявата ръка на пешеходеца. След настъпилия удар пострадалият пешеходец е останал изправен, а л.а. Ситроен е продължил движението си без да спира, като е напуснал мястото на местопроизшествието. Вещото лице посочва, че ул.

„Ивайло“ се състои от едно платно с широчина 7,5 м и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, без пътна маркировка. В посоката от ул. Марко Балабанов към ул. Дамян Груев, дясната част на платното за движение се използва за паркиране на автомобили, успоредно на тротоара. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.

Експертизата установява, че разстоянието между пострадалия и левия бордюр на ул.

Ивайло, по посока на движение на лекия автомобил Ситроен е било 5 м. и е било достатъчно за безпроблемното преминаване на автомобила. Водачът на л.а. Ситроен е имал възможност да възприеме пешеходеца от достатъчно разстояние, при което да може да спре преди мястото на удара или да го заобиколи, с което да предотврати настъпването на ПТП.

В заключението е посочено, че като се има предвид, че преди настъпването на ПТП, л.а.

Фолксваген е бил паркиран в дясно на пътя успоредно на тротоара и от лявата му страна са се намирали двама пешеходци, се определя разстоянието между дясното огледало на л.а.

Ситроен и паркирания л.а. Фолксваген в момента на разминаването им от около 1 м.

Водачът на л.а. Ситроен е разполагал с възможност да предотврати настъпването на удара и настъпването на ПТП, ако се е движил на разстояние от пострадалия пешеходец около 0,5 м., при което разстоянието от л.а. Фолксваген би било около 1,5 м.

От заключението назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт /л. 49/ се установява, че вследствие на процесното ПТП, пострадалият е получил следните телесни увреждания - счупване на главичката на лява лъчева кост в областта на лакътната става-закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Болките и страданията, причинени на ищеца от увреждането получено от процесното ПТП към настоящия момент се изразяват в лек дефицит в разгъване на лява лакътна ставаоколо 5 градуса, както и болки в нея при интензивно натоварване и промени във времето.

Остатъчните явления свързани със счупването на горния край на лявата лъчева кост- лек функционален дефицит в разгъването на лява лакътна става, болка при натоварване и промени във времето, за в бъдеще изискват периодична ЛФК, физиотерапия, балнеолечение.

3

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. М.И. Н., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От показанията му се установява, че по време на инцидента е бил заедно с ищеца. Двамата са колеги, работещи в Центъра за градска мобилност, където поставят скоби на автомобили. Получили са обаждане да освободят автомобил с поставена скоба на ул. „Ивайло“. Ищецът издавал касов бон за заплатена глоба, докато свидетелят свалял скобата от автомобила. И двамата са били в ляво на автомобила до предна лява гума. В този момент настъпил ударът и ищецът изпуснал касовия апарат.

Свидетелят се обърнал и видял ищеца да се държи за ръката. Възприел отдалечаващия се автомобил Ситроен, който не спрял. Ищецът стоял прав до автомобила докато издавал касовата бележка. И двамата са носили светлоотразителни жилетки. Когато навлезли на пътното платно не е имало автомобили, а то било достатъчно широко да се разминат два автомобила.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. А.Р. Р. – майка на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено Д.ие, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното Д.ие и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено извършено виновно, противоправно Д.ие от водача на лекия автомобил И.Н.Г., който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.

По делото бяха установени настъпили за ищеца телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.

4

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.