Решение № 81 от 11.09.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Дряново, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100246 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК.

Ищецът "Топлофикация - Перник" АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че с оглед депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 165/2024г. по описа на Pайонен съд Дряново за "Топлофикация - Перник" АД бил налице правен интерес от предявяване на иск, относно вземането си за сумата от 187,81 лв. срещу ответница И. К. П. в качеството му на собственик по силата на наследствено правоприемство, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул. ***, от които главница в размер на 166,93 лв. за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2023г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,88 лв. за периода от 08.01.2023г. до 22.03.2024г, както и законната лихва върху главницата от 166,93 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Твърдят, че между топлофикационното дружество от една страна и титулярът по партида от друга страна била налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказвала с 1 представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката (ЗЕ) в областта на енергетиката действала Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС (сграда етажна собственост) се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно разпоредбата на ал. 2 – топлопреносното предприятие задължително публикувало общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 – в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не били съгласни с тях имали право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди бил собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имали действия спрямо него. Това било видно от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия ЗЕ – продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Посочват, че задължението на топлофикационното дружество било да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ – задължението на лицето (фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия) било да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То можело да става на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска или по реална месечна консумация. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.

В общите условия бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Срокът за плащане бил до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпадала в забава.

В случая искът бил предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. Молят съда да постанови решение, с което да признае за 2 установено, че ответникът в качеството му на собственик по силата на наследствено правоприемство, дължи сумата 187,81 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул. ***, от които главница в размер на 166,93 лв. за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2023г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 20,88 лв. за периода от 08.01.2023г. до 22.03.2024г., както и законната лихва върху главницата от 166,93 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

С определение от 13.09.2024г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК поради необходимост от назначаване на настойник или попечител на ответника.

С решение по гр. дело № 539/ 2024г. по описа на Окръжен съд Габрово ответникът е поставен под пълно запрещение на основание чл. 5 от ЗЛС. Решението е влязло в сила на 25.03.2025г.

С определение от 08.05.2025г. на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството по делото е възобновено, като на назначения настойник на ответника е връчен препис от исковата молба и му е указано в едномесечен срок да депозира отговор.

В дадения от съда срок настойникът на ответника не е депозирал писмен отговор. Във възражението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, направено по ч. гр. дело № 165/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново е посочено, че ответникът не живее на адреса в гр. Перник от 2022г. За периодът, цитиран в заявлението, ответникът не бил пребивавал на адреса.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 165/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Топлофикация – Перник“ АД против длъжника И. К. П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 61/ 10.05.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 166,93 лв. – главница за период от 01.11.2022г. до 30.04.2023г. за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.

Перник, ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2024г. до окончателното изплащане, сумата 20,88 лв. – лихва за периода от 08.01.2023 г. до 22.03.2024г., както и сумата 25 лв. – платена държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022г. до 30.04.2023г. включително за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. ***. Договорът между „Топлофикация – Перник“ АД и И. К. П. се считал за сключен по силата на публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди 3 от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в гр. Перник.

В дадения от съда срок ответникът П. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, в което посочва, че през 2019г. бил принудително хоспитализиран в ДПБ ***. На 03.02.2023г. бил настанен в ЦНСТПЛПР в гр. Дряново. За периода, посочен в заповедта за изпълнение, не бил пребивавал на адреса.

С разпореждане от 20.05.2024г. съдът е констатирал, че ответникът И. К. П. в дадения от съда срок е възразил срещу издадената заповед, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 1 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по отношение на длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.12.1990г., видно от който К. С. П. е закупил от общински народен съвет Перник апартамент в гр. Перник, ул. *** на втори етаж в *** за сумата 14 624 лв.

Представено е удостоверение от „Перник – инвест“ ЕООД, че недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. *** на втори етаж в ***, апартамент *** е идентичен по сега действащия административен адрес гр. Перник, ул. ***, жлищна сграда – ***, ет. втори, апартамент ***.

От приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 18/ГРС-7735/ 17.12.2018г. на община Перник е видно, че К. С. П. е починал на 18.06.2004г., като вдовец и е оставил за наследник по закон сина си И. К. П. – ответник по делото.

Представено е извлечение от сметка за абонат И. К. П., абонатен номер 0040370024 – *** към дата 03.02.2023г., видно от което на абоната са начислени 166,93 лв. главница за периода от м. 11.2022г. до м. 04.2023г. и сумата 20,88 лв. – лихва за периода от 08.01.2020г. до 22.03.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.

422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.

414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 135/2024г. по 4 описа на Районен съд Дряново, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.

По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/ 17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.