Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 467 от 15.09.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1515/2021
Вид
Определение № 467
Подписан
15.09.2021
В сила
15.09.2021
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Стара Загора , 15.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20215500501515 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по частна жалба от С.. Й. от гр.

Ч., чрез адв. С.Н. против определение от 22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 227/2021 г. по описа на Районен съд – Ч., с което делото е прекратено на основание чл.238, ал.2 ГПК.

Частният жалбоподател счита, че това определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на становището си.

Ответникът по частната жалба счита, че определението е правилно.

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок и е допустима, а разгледана по същество – основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от С.. Й. против „М.-**“ ЕООД за присъждане на сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ. С исковата молба е представено разпореждане № 43 от 16.11.2020 г. на НОИ, с което на основание чл.60, ал.1 КСО е приета за трудова декларираната злополука вх.

№ Ц51011225 от 24.08.2020 г. от осигурителя „М.-**“ ЕООД. Представени са и други писмени доказателства, в т.ч. и медицински документи, които са приети по делото с определението на съда по чл.140, ал.1 ГПК. С това определение е назначена и съдебно медицинска експертиза, като е определен депозит за вещото лице, за плащането на който е задължен ищецът. С молба от 09.06.2021 г. той е поискал съдът да отмени определението в тази част, тъй като е освободен от такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК. По тази молба няма произнасяне. В насроченото за 22.06.2021 г. открито с.з. ищецът е бил редовно призован на основание чл.51, ал.1 ГПК, но не се е явил.

Не се е явил и неговият процесуален представител, адв. С.Н..

1

С обжалваното определение съдът, по искане на ответника, е прекратил производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК, като е приел, че предпоставките, визирани в този текст (ищецът и неговият процесуален представител да са редовно и своевременно призовани и да не се явяват в първото по делото с.з.; не са взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие), са налице.

Определението е неправилно.

Съдът постановява неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратява производството по искане на ответника, когато искът не се поддържа, без да е оттеглен, т.е. при наличието на огледалните на чл.238, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: с призовката за първото заседание на ищеца да е надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, в който са направени възражения и оспорвания от ответника, но ищецът не е взел становище, нито се явява в първо заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В това заседание се преклудира възможността да се направи реплика във връзка с възраженията на ответника, както и да се посочат доказателства за това по указание на съда. Следователно с неявяването си ищецът се лишава от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл.146 ГПК, т.е. преклудирана му е възможността да представя и да сочи доказателства, които не са представени, нито е поискано допускането и събирането им с исковата молба. На последно място ищецът трябва да предупреден за последиците от неявяването му в с.з.

Неприсъствено решение, съответно прекратяване на производството по искане на ответника, се постановява, когато искът е вероятно неоснователен, тъй като в исковата молба не са посочени всички факти, които пораждат претенираното право и не са представени посочените доказателства.

Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца, нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор на исковата молба, ако препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по делото, ако подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото, както и ако ищецът не е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още по-малко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск, напр. представил е относими и допустими доказателства, които са годни да установят подлежащите на доказване факти или е внесъл разноските за събиране на допуснатите от съда доказателства (така №-259-2017 г. ІV г.о.).

2

В случая първоинстанционният съд е приложил буквално закона, като не е съобразил, че поведението на ищеца говори, че той поддържа предявения иск, като е представил още с исковата молба доказателства за фактите и обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест. В тази връзка следва да се има предвид, че правно релевантните факти, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор и че настъпилата злополука е призната по предвидения в закона ред за трудова не са оспорени от ответника. Назначена е съдебномедицинска експертиза, с помощта на която ще бъде определен обемът на вредите, чиято обезвреда се търси.

Неоснователно ищецът е бил задължен да внася депозит за възнаграждение за вещото лице от тази експертиза, тъй като съгласно чл.83, ал.1 ГПК такси и разноски по производството на дела не се внасят от ищци-работници по искове, произтичащи от трудово правоотношение. По иск по чл.200 КТ като такъв, произтичащ от трудово правоотношение, ищците са освободени от такси и разноски. Следователно невнасянето на определената сума не е несъвместимо с основателността на иска поведение от страна на ищеца. Още повече, че той е възразил срещу това вменено задължение с молба, по която съдът не се е произнесъл.

На последно място следва да се вземе предвид, че с отговора на исковата молба ответникът не е направил възражения и оспорвания на релевантните факти, по които ищецът да вземе становище. Както бе посочено по-горе, по делото няма спор, че злополуката е трудова. Така че заявеното оспорване на твърденията на ищеца е общо, без да се сочат нови, различни факти относно механизма на настъпване на трудовата злополука. Това е отнася и до твърдението за наличие на виновно поведение, груба небрежност, невнимание и лекомислие. В тази връзка следва да се има предвид, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционнообезпечителна по правната си природа. Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.

Установяването на груба небрежност е в тежест на работодателя ответник и това рефлектира само и единствено върху размера на обезщетението, но не и върху основателността на иска.

Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционният съд за разглеждане на предявения иск и постановяване на решение по съществото на спора.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 227/2021 г. по описа на Районен съд – Ч., и ВРЪЩА делото за 3 разглеждане на предявените искове и постановяване на решение по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4