Решение № 1109 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300501292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С влязло в сила Решение № 260040 от 05.01.2021г., постановено по гр.д.

№ 19633/2019г. на Пловдивски районен съд, XIII гр.с. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260018/26.03.2024г./, е допуснато извършване на съдебна делба между С. П. Б. с ЕГН: ********** и Я. Г. Я. с ЕГН: ********** на съсобствени движими вещи, както следва: 1.) лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ комби, цвят – светлосив металик, рама № WVWZZZ3AZRE136537, двигател № AAM361634, рег.№ ***, бензин; 2.) мотоциклет марка

„Husaberg“, модел

„FE450”, рама

№

VBKHAA4079M372861, рег.№***, цвят – син/бял, бензин: 3.) климатик „Хитачи-28 R 410”; 4.) съдомиялна машина марка „Мидеа“, модел „WQP89001B“ с фабричен № 08092006; 5.) сушилня марка и модел „Миеле SN“, цвят – бял; 6.) телевизор марка и модел „Самсунг SN“, черен на цвят, 32 инча, LCD; 7.) разтегателна трапезна маса модел „Моника“, при квоти: ½ ид.ч. за С.

П. Б. и ½ ид.ч. за Я. Г. Я..

С протоколно определение от 08.02.2024г., влязло с сила на 16.02.2024г., в открито съдебно заседание страните са теглили жребий и са разделили допуснатите до делба движими вещи.

С Решение № 260011 от 21.02.2024г., постановено по гр.д. № 19633/2019г. на Пловдивски районен съд, XIII гр.с. /поправено по реда на чл.

247 ГПК с Решение № 260018/26.03.2024г./, С. П. Б. и Я. Г. Я. са осъдени всеки от тях да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете им, в размер на 87,70 лв.; Я. Г. Я. е осъден да заплати на С. П. Б. сумата от 313,66 лв. за уравнение на дела й; Я. Г. Я. е осъден, на основание чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността, да заплати на С. П. Б. сумата от 5231,47 лв., представляваща 1 обезщетение в размер на половината от размера на месечния пазарен наем на движимите вещи, за периода от 16.09.2019г. до 21.04.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от 6423,07 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът Я. Я. е осъден да заплати на ищцата С. Б. и сумата от 1150,78 лв. - разноски, съразмерно с уважената част на исковите претенции.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Я. Я., чрез пълномощника адв. Е. Т., срещу горепосоченото решение на районния съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на С. Б., по предявените по реда на чл. 346 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, сумата от 5231,47 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствени между страните движими вещи за периода от 16.09.2019 г. до 21.04.2021 г. Решението не се обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени като неоснователни за разликата до пълния предявен размер от 6423,07 лв., поради което в тази част е влязло в сила. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това съдът да отхвърли претенциите по сметки по чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата С.

П. Б., чрез адв. К. А., със становище относно неоснователността на депозираната жалба, като съображения за това са изложени в отговора. По отношение обезщетението за лишаване от ползване въззиваемата е посочила, че вещите се ползват изцяло от въззивника. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният акт да се потвърди изцяло. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 260040 от 05.01.2021г., постановено по гр.д.

№ 19633/2019г. на Пловдивски районен съд, XIII гр.с. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260018/26.03.2024г./, е допуснато извършването на съдебна делба между С. П. Б. и Я. Г. Я. на горепосочените движими вещи, при квоти: ½ ид.ч. за С. П. Б. и ½ ид.ч. за Я. Г. Я..

В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, ищцата С. Б. е депозирала молба с която е предявила срещу ответника Я. Я. искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/2 идеална част от процесните движими вещи за периода от 16.09.2019г. до 21.04.2021г. С обжалваното решение ПдРС е приел, че исковите претенции за всички движими вещи са в общ размер на 6 423,07 лева. Предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба, въпросът дали правилно е определен този размер не следва да се разглежда. Ищцата е посочила, че с покана изх.№ 31/16.09.2019г., връчена по телепоща, е поканила ответника да й заплаща месечно обезщетение за лишаване от ползването в размер на 150 лв. за автомобила, 150 лв. за мотоциклета и 50 лв. за останалите 2 вещи, но последният не сторил това. В подкрепа на твърденията си ищцата е представила пред съда посочената покана, която е приобщена към доказателствената съвкупност.

Ответникът и съделител Я. Я. е оспорил исковите претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните вещи.

Твърди, че част от вещите – съдомиялна, сушилня, климатик, телевизор и разтегателна маса са закупени с парични средства от изплащани от него банкови кредити и същите представляват подобрения в семейното му жилище в гр. П., бул. ***. Сочи, че мотоциклетът е лична негова собственост и същият не е в движение от лятото на 2019г. поради техническа повреда, а лекият автомобил не се ползва от никого, тъй като документите за него са у ищцата. С покана изх.№ 1/18.09.2019г., изпратена по телепоща и приета по делото, ищцата била поканена да отиде на 24.10.2019г. в 10:00 часа в дома на ответника в гр. П., обл. Пловдив, бул. ***, за да си получи лично автоматична пералня „Аристон“, хладилник с горна камера „Самсунг“, кафемашина „Делонги“, съдомиялна машина „Мидеа“, сушилня „Миеле“ и телевизор „Самсунг“. В поканата се съдържало и предложение на същата дата 24.10.2019г., пред нотариус К. Димов, страните да си прехвърлят взаимно собствеността върху притежаваните идеални части от автомобил „Фолксваген Пасат“ и мотоциклет „Husaberg“, като ищцата Б. стане едноличен собственик на лекия автомобил, а ответникът - на мотоциклета.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.П.К. – бивш колега на ищцата, Е. А. Б. – майка на ищцата, Г.Ц.М. – колега на ответника и Л.С.Д. – семейна приятелка на родителите на ищцата. От тях се установява, че след като ищцата и ответникът се разделили през лятото на 2018г. движимите вещи са останали при ответника. Именно той е управлявал, макар и спорадично, двете превозни средства през процесния период, макар документите за автомобила и мотоциклета да не са били при него, а у ищцата.

Изготвена е съдебно-оценъчна експертиза

/л.185-л.191 от първоинстанционното дело/, вещото лице по която е посочило, че стойността на месечния пазарен наем, опредЕ. за периода от 16.09.2019г. до 21.04.2021г. за ползване на ½ ид.ч. от движимите вещи е както следва: климатик „Хитачи“ – 29,64 лв.; съдомиялна „Мидеа“ – 20,87 лв.; сушилня „Миеле“ – 30,42 лв.; телевизор „Самсунг“ – 18,53 лв.; разтегателна трапезна маса „Моника“ – 17,35 л. или общо в размер на 116,81 лв.

Изслушана е и допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.237л.250 от първоинстанционното дело/, по която вещото лице инж. В.С. е посочило, че дневният наем при 100 % месечна заетост на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ в периода 2019г.-2023г. е 25 лв., а на мотоциклета „Husaberg“ – 20 лв. Изчислени са и стойности при 40 % заетост на превозните средства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., 3 на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Пловдивския районен съд е частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, като неползващият има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на една вещ, следва в обективната действителност да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена; 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение и 4) ползата, която е пропуснал след поканата, която се определя в размер на дължимия пазарен наем за съответната идеална част.

Тъй като се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, и се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. Правото на обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Страните не спорят, че те са съсобственици на процесните движими вещи, допуснати до съдебна делба с влязло в сила Решение № 260040 от 05.01.2021г., постановено по гр.д.№ 19633/2019г. на Пловдивски районен съд, XIII гр.с. /поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260018/26.03.2024г./, при квоти: 1/2 идеална част за ищцата С. Б. и 1/2 идеална част за ответника Я. Я., поради което първата предпоставка е налице.

Не се спори пред настоящата инстанция, както и пред районния съд, а и се установява от приобщената по делото покана № 31/16.09.2019г., изпратена по телепоща, че ищцата С. Б. е поискала писмено от ответника Я. Я. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на процесните движими вещи в размер на 150 лева месечно за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, 150 лв. месечно за мотоциклет „Husaberg“, 50 лв. месечно за останалите вещи климатик марка „Хитачи“, съдомиялна машина марка „Мидеа“, сушилня марка „Миеле“ и телевизор марка „Самсунг“, като в поканата не е поискано обезщетение за лишаване от ползването на разтегателна маса „Моника“.

Първата инстанция е приела, че посочената покана е връчена на ответника на 4