Решение № 3933 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100505089 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, срещу решение № 20019749/09.03.2022г., постановено по гр.д. № 62346/2020г. по описа на СРС, 144-и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ е признато за установено, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи на ищеца ЗК „Л.И.“ АД, сумата 1 331.04 лева, представляваща регресно вземане, с включени ликвидационни разноски, по щета № 0023-1361-19-404953, във връзка с ПТП, настъпило на 07.05.2019г. в гр. Казанлък, ведно със законната лихва от 05.02.2020г. до изплащане на вземането и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради допуснати от съда процесуални нарушения при събирането на доказателствата и необоснованост, тъй като не били обсъдени пълно и всестранно доказателствата по делото. Не била обсъдена причинно-следствената връзка между поведението на водача М.Н. и настъпването на ПТП. Ответникът своевременно възразил за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“ с рег. № *******, Р.Х., която оставила предната лява врата на автомобила си отворена – нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, паркирала автомобила на място, където това създава опасност и пречка за останалите участници в движението, но същите възражения не били обсъдени. Оспорва и установения от СРС 1 размер на дължимото обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на регресното обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото несъмнено били установени всички елементи от фактическия състав на регресното му вземане – излага подробни съображения в тази връзка. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна полица № 93001910002340 от 08.01.2019г., талон за оглед от същата дата, анекс № 1 към полицата от 09.01.2019г. и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и св. Р.Х., сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег.

№ *******, рама № WBAFV310X0C696356, с клауза „1“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 31 000 лева и период на покритие на застраховката от 08.01.2019г. до 07.01.2020г.

От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 07.05.2019г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис на щета, фактури, заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Х. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 07.05.2019г., около 16.30 часа, в гр. Казанлък, на кръстовище на паркинга зад пощата, настъпило ПТП, в резултат на което бил увреден застрахованият лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № *******.

Видно от съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.05.2019г., подписан от двамата участвали в ПТП водачи, лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № *******, се намирал в 2 паркирано/спряло състояние, в ляво срещу изхода на паркинга. Съобразно изчертаната схема в подписания от двамата водачи протокол, съприкосновението между двете МПС настъпил при излизане на л.а. марка „БМВ“, модел „252“, с рег. № *******, управляван от М.Н., от паркинга чрез маневра за завой наляво, при което била охлузена предната броня в дясно на управлявания от Н. автомобил, а предната лява врата на застрахования по имуществената застраховка лек автомобил била деформирана.

Разпитана св. Х. излага, че паркирала лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № ******* и излязла от него. Автомобилът бил с отворена лява (шофьорска) врата, а свидетелят Х. се намирала изправена до него. Протегнала се да вземе документи, когато друг автомобил преминал покрай нейния паркиран автомобил и му „обърнал“ вратата. Другият автомобил също бил марка „БМВ“ и управляван от жена. Свидетелят извикала КАТ и ДКП бил съставен с участието на водачите. Двете подписали протокола. Жената излизала от паркинга, когато я ударила. Увредената врата останала обърната, не могла да се затвори, автомобилът влязъл в авариен режим.

Закарали го в сервиз с пътна помощ. Сменили цялата врата с нова.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ настоящият съдебен състав намира, че ПТП настъпило при следния установен по делото механизъм: св. Х. - водач на лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № *******, паркирала автомобила в ляво срещу изхода на паркинга зад Централна поща в гр. Казанлък и излязла от автомобила. Той бил с отворена врата, когато от паркинга с маневра ляв завой излязъл л.а. марка „БМВ“, модел „252“, с рег. № *******, управляван от М.Н., който с предната си дясна част ударил отворената лява врата на застрахования автомобил и я обърнал. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията в обсъдената им част кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което ги кредитира.

Предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да не създават с поведението си опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени реди. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП вменява задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водача на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши 3 маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „252“, с рег. № *******, управляван от М.Н., не съобразила поведението си с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да излезе от паркинга с маневра за завой наляво не се съобразила с положението на установения в покой лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № ******* , управляван от св. Х. и по този начин му причинила щети. Поради това поведението на водача Н. било противоправно. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че водачът Н. нямала вина за настъпване на ПТП. Напротив – установява се от заключението на изслушаната по делото САТЕ, че водачът Н. имала достатъчно време да възприеме отворената врата, тъй като отварянето на вратата на автомобила станало не по-малко от 10 секунди преди настъпването на съприкосновението между автомобилите. Същата разполагала и с достатъчно странично разстояние да премине безопасно покрай застрахования автомобил, без да настъпи съприкосновение. При разпита си по чл. 200 ГПК експертът пояснява, че имало нормално времетраене на движение и поведение на водача да изключи двигателя, да излезе от МПС, като границата на предотвратимостта била три секунди. В случая времето било много повече от три секунди, предвид на което водачът Н. имала достатъчно време да извърши маневрата без от това да произтекат вреди.

Заключението на САТЕ напълно кореспондира със събраните по делото и неоспорени писмени доказателства и с гласните такива, събрани посредством разпита на св. Х., предвид на което настоящият съдебен състав го кредитира напълно като обосновано и компетентно изготвено.

В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива и заключение на САТЕ възраженията на ответника, че вината за настъпване на ПТП била изцяло на водача Х., не се установяват. Възражението за съпричиняване подлежи на пълно и главно доказване в процеса от въвелата го страна – в случая от ответника. При дължимото от ответника пълно и главно доказване по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че свидетелят Х. паркирала на място, на което това не било позволено.

Не са събрани каквито и каквито и да е доказателства в подкрепа на възражението на ответника за поведение на св. Х. в разрез с нормата на чл. 95 ЗДвП, предвиждаща за нея задължение преди да отвори или да остави отворена вратата на спряното за престой или паркирано МПС да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Ето защо съдът приема същите възражения за неоснователни.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „252“, с рег. № *******, настъпили и описаните в двустранния констативен 4 протокол за ПТП вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег.

№ *******, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество и обсъдени в заключението на вещото лице по изслушаната по делото САТЕ.

Страните не спорят и от представената справка от сайта на ГФ съдът приема за установено, че към датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.

От събраните по делото доказателства и от приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № *******, отговарят на установения механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП, опис по образуваната при ищеца щета, фактури, доклад по щетата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача Н. настъпили и описаните в двустранния констативен протокол за ПТП вреди на л.а. м а р к а „БМВ“, модел „530 Д Х Драйв“, с рег. № *******, конкретизирани в представената преписка по щета на ищеца. Видно от представеното по делото преводно нареждане, на 18.10.2019г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 1 316.04 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. При носена от ответника тежест по чл.