Решение № 3781 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3781 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110205071 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. И. Т. чрез адв. Ю. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332032294 от 16.01.2026г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че фактическата обстановка не е правилно установена, довело до неправилни изводи за извършено нарушение. Оспорва компетентността на административнонаказващия орган.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез юрк. Ю. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени в същата съображения.

Допълва, че наказващият орган е следвало да изчака резултатите от кръвното изследване и след това да издава НП, с цел правилно отразяване на фактическата обстановка, като не е сторил това са отразени обстоятелства, които в последствие не са били потвърдени, а дори различни от първоначалните, а именно концентрацията на алкохол, възприета от техническото средство, а не от експертизата и така е наложено наказание за нарушение, което жалбоподателят не е извършил. Претендира присъждане на разноски, в размер на адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган чрез юрк. М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че категорично от събраните доказателства се установило извършеното нарушение, за което жалбоподателят е наказан, а това се потвърдило и от експертното заключение от ВМА. При 1 евентуалност, ако съдът възприеме, че текстовото описание на нарушението не отговаря на събраните доказателства и фактическата обстановка, моли да бъде изменено НП в тази част от съда. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП В. И. Т. е наказан с глоба в размер на 511.29 евро/ 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 01.12.2025г., около 11:45ч. в гр. София, по ул. „Жечо Гюмюшев“, с посока на движение от ул. „инж. Г. Белов“ към ул. „Свето Преображение“ управлява товарен автомобил „,,***''“ с рег.№,,***'' и при проверка на водача пред №220 за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. №ARPM-0395, пробата №2772 в 11:03 часа е с положителен резултат от 0.93 промила на алкохол в издишания въздух, като му е издаден талон за медицинско изследване №312740 и 7бр. холограмни стикери за ВМА – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №4888908/01.12.2025г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжарваното НП, както и изпратена от ВМА с писмо вх.

№218606/07.07.2026г. съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с установена концентрация на етилов алкохол в кръвта от 0.56%.

Разпитан по делото са свид. С. Г. С. – актосъставител, според които с колегата му спрели за проверка водача на товарен автомобил, на който при извършената проверка с техническо средство се установило 0.93 пробила на алкохол в издишан въздух, а при тестване за наркотици, пробата показала положителен резултат. На водачът бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, като бил насочен за ВМА. При съставяне на акта в полето за възражения, водачът собственоръчно си написал възраженията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42, ал.1 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставяне и предявяване на акта и същият е 2 съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, по т.2.1.

Съдът установи, че НП е с предписаните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10.

Констатациите в акта и НП за управление на МПС в пияно състояние от жалбоподателя, се установиха от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като незаинтересовани и потвърдени от доказателствената съвкупност.

Видно от пробата от техническото средство, отчетения резултат за алкохол в издишания въздух е 0.93%. Водачът при съставяне на АУАН собственоръчно е написал, че оспорва резултата за наркотик, т.е. не оспорва, че управлява МПС след употреба на алкохол. Според заключението по съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза от ВМА на пробата кръв, е с установена концентрация на етилов алкохол в кръвта от 0.56%. Всичко това означава, че Т. е реализирал състав на административното нарушение, за което е наказан, правилно квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.56 на хиляда, установено по надлежния ред.

Съдът счита обаче, че на осн. чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН следва да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, обосновано от резултатите от съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза от ВМА, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.56 на хиляда. Не става въпрос за съществено изменение на обстоятелствата, защото и след кръвното изследване на водача, управлението на МПС след употребата на алкохол с концентрация в кръвта е над 0.56 на хиляда и представлява административно нарушение със същата правна квалификация, дадена в АУАН и НП – на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На практика не се променя, че той е управлявал товарния автомобил в пияно състояние, за каквото нарушение е наказан, а по-ниската концентрация на алкохол в кръвта води до прилагане на санкционна разпоредба, която предвижда по-леко наказание.

С оглед на установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 0.56 на хиляда, следва наказанията да бъда определени по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не както е сторено по т.2. Така, на Т. следва да се наложат наказания на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и Глоба в размер на 255.65 евро.

При изложените съображения, НП следва да бъде изменено, с прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което да бъде санкциониран по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, а категорично се доказа извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от юрк. М., обосновават минимален размер на юрисконсултското възнаграждение от 66.47 евро, което жалбоподателят да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №25-4332-032294 от 16.01.2026г. на Началник Група ОПП-СДВР в частта, в която на жалбоподателя В. И. Т. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда, установено с проба №2772 от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. №ARPM-039 на 0.93 на хиляда в издишания въздух, е наказан по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на глоба в размер на 511.29 евро/ 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на жалбоподателя В. И. Т. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.56 на хиляда според съдебно химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза от ВМА, при отчетена проба №2772 от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.

№ARPM-039 от 0.93 на хиляда в издишания въздух, наказания Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и Глоба в размер на 255.65 евро по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя В. И. Т. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5