Решение № 460 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000227 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 19.01.2026 г. на ищеца „Авиора Легал“ ООД срещу решение № 1811/22.12.2025 г. по т. д. № 2242/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с коeто: е отхвърлен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът „А. и Сие“ ООД дължи на ищеца сумата от 500 000 евро по запис на заповед от 1.02.2017 г. с падеж 1.02.2022 г., издаден в полза на В. И. Г. и джиросан на ищеца, ведно със законната лихва от 18.07.2024 г. до изплащането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43873/2024 г. на СРС; ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 000 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се поддържа, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че необосновано съдът е приел за доказано, че процесният запис на заповед не е подписан от управителя на ответното дружество към онзи момент – С. А.. Твърди се, че неправилно било кредитирано заключението на едноличната съдебно-графологична експертиза, като не били отчетени мотивираните възражения на ищеца, според когото заключението е непълно, неточно, неясно, тенденциозно и при съмнения за безпристрастието и компетентността на вещото лице.

Изводите на вещото лице се разминавали с изводите на двучленна частна експертиза, представена от ищеца. Сочи се, че именно поради това ищецът е поискал назначаване на тройна съдебна експертиза, което искане съдът неоснователно не уважил.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, както и да им присъди направените разноски.

Въззиваемият „А. и Сие“ ООД – ответник по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Авиора Легал“ ООД с искова молба от 12.11.2024 г., с която срещу „А. и Сие“ ООД е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 500 000 евро, дължима по запис на заповед от 1.02.2017 г. с падеж 1.02.2017 г., заедно със законната лихва от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ответникът е издател, а ищецът е джиратар по посочения запис на заповед, прехвърлен от поемателя В. И. Г., като задължението по него не било погасено.

Исковата молба е била заведена на осн. чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК във връзка с разпореждане от 27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 43873/2024 г. на СРС, връчено на ищеца на 15.10.2024 г., с което по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение от 13.09.2024 г. срещу издадената заповед за изпълнение от 13.08.2024 г. за същата сума. Заповедта е била връчена на 18.09.2024 г. с покани за доброволно изпълнение с изх. № 28930/3.09.2024 г. по изп. дело № 20249210401119 на ЧСИ С. П., с рег. № ***. Заповедното дело е образувано по заявление от 18.07.2024 г. и копие от същото е приложено към исковото дело.

Представен е в копие процесният запис на заповед о т 1.02.2017 г., с който „А. и Сие“ ЕООД, с посочено седалище и адрес на управление, представлявано от управителя С. И. А., се е задължил безусловно и без протест да заплати на В. И. Г. сумата 500 000 евро, при падеж – 1.02.2022 г. Записът носи подпис от името на С. А.. В същия е посочено, че е платим в ***.

На обратната страна на записа на заповед е записано джиро от 16.05.2024 г., с което записът е прехвърлен от поемателя В. И. Г. на ищеца „Авиора Легал“ ООД.

От вписванията в търговския регистър е видно, че дружеството „А. и Сие“ ЕООД е регистрирано на 7.01.2017 г. с капитал 5 000 лв., с едноличен собственик и управител С. И.

А.. На 19.04.2017 г. са вписани: 1) прехвърляне от С. А. на дяловете му по равно /2 500 лв./ н а П. С. А. и М. С. С., вследствие на което дружеството е продължило като ООД; 2) вписване на П. А. за съуправител със С. А. при начин на представителство – поотделно. На 19.04.2018 г. е вписано прехвърляне на дялове от по 2 490 лв. от П. А. и М. А. на АГ Инвестмънт Холдинг Лимитид, регистрирано във Великобритания. На 14.12.2023 г. е вписано заличаване на съуправителя С. А. въз основа на решение за освобождаване по протокол от 24.10.2023 г. на общото събрание на съдружниците.

Дружеството „Авиора Легал“ ООД е регистрирано на 15.05.2024 г. с капитал 200 лв., разпределен по равно между съдружниците Е. Д. Д. и М. А. Х., които са вписани и за съуправители при начин на представителство – заедно. На 1.11.2024 г. е вписано прехвърляне на притежавания от Е. Д. дял от 100 лв. на „Фито Еко Агро“ ЕООД, като Е. Д. е заличена като съдружник и управител, а за такъв е вписан и С. Л. В.. На 10.02.2026 г. е вписано прехвърляне на част от дяловете на М. Х. върху Н. Й. И., който е вписан за трети съуправител.

Във връзка с оспорването от ответника на автентичността на процесния запис на заповед по делото са приети съдебно-почеркови експертизи. Според заключението от 6.10.2025 г. на експертизата, извършена от вещото лице С. Б., подписът за „издател“ в записа на заповед не е положен от С. И. А., а е изпълнен със стремеж за наподобяване /имитация/ на негови подписи. Вещото лице е направило този извод въз основа на сравнение с други безспорни подписи на лицето, положени в документи с нотариално удостоверяване, заявления за издаване на документи за самоличност, документи, представени в търговския регистър и др.

Заключението съдържа подробни разяснения кои са изследваните признаци, приложените методи на изследване, приетите за установени въз основа на тях общи и частни признаци на 2 почерка, в кои е налице сходство или различие и в каква степен, като са извършени разделни и сравнителни изследвания и изводите са онагледени със снимков материал, включително с увеличение. Установени са различия по общи признаци /степен на обработеност, темп на движенията, натиск и степен на свързаност/ и в частните признаци /форма, направление на движението и пространствено разположение и разместване на движението по вертикала на отделни елементи/.

Във въззивното производство е допусната повторна тройна експертиза, извършена от вещите лица С. Х., П. Т. и Б. К.. Според заключението от 24.09.2026 г. подписът за „издател“ в процесния запис на заповед не е изпълнен от С. И. А.. Установено е, че подписът е изпълнен с обикновена химикална паста, като се характеризира с разтеглива по вертикал, съкратена/опростена, нечитаема/щрихова транскрипция, състояща се от три елемента/части, а именно: 1) първа част – разтеглив по хоризонтал, елипсовиден щрихов елемент, 2) втора част – щрихов елемент, наподобяващ изписване на разтеглива по вертикал буква S, и 3) трета част – щрихов елемент, разположен под втората част, и наподобяващ ръкописен, разтеглив по хоризонтал, вариант на буква Z; със среден размер, с лек десен наклон, с ниска степен на свързаност. Подписът е с до средна степен на обработеност, със слабо дефиниран натиск и със забавен темп на изпълнение, тъй като при извършеното техническо изследване не са установени признаци на техническа подправка /пренасяне на изображение, наличие на следи от паралелни щрихи/, но се установило наличие на неувереност на движението: 1) при изписване на първата /елипсовидна/ част от транскрипцията, изразяваща се във вълнообразност /начупеност/ на движението при изписването; 2) при изписване на праволинейни и дъговидни щрихи, изразяваща се в необичайна промяна на натиска и вълнообразност на движението при изписването на вертикалните елементи от състава на втората S-образна част от транскрипцията, както и в колебливост /неувереност/ на движението при изписване на „късите“ щрихи – в първата /елипсовидна/ част от транскрипцията и в заключителната част на S-образния елемент от транскрипцията, както е онагледено на приложените снимки. При сравнение с подписите в сравнителните образци се установили както съвпадения по някои признаци /подробно посочени/, така и различия в характера на обработеността по част от частните графически признаци – във формата на движението при изписване на началния/първия елемент; формата и посоката на движението при изписване на заключителната част на S-образния елемент; формата на движението при свързване на първите два елемента на Z-образната заключителна част от транкрипцията; относителното местоположение на движението при изписване на началния /първия/ елемент от транскрипцията спрямо хоризонталната заключителна част на S-образния елемент; разположението на точката на началото на движението при изписване на началото на S-образния елемент спрямо завършващата му част; относителното месторазположение на движението при изписване на началната част на Z-образния елемент спрямо точката на завършване на движението при изписване на втория S-образен елемент; продължителността на движението при изписване на Z-образния елемент спрямо първата и втората части от транскрипцията. Според експертизата констатираните различия, оценени с установените признаци на несигурност на движението при изпълнение на изследвания подпис имат съществен идентификационен характер, устойчиви са, не могат да бъдат обяснени с естествената вариантност на подписния навик на лицето, като съвкупност преобладават и са достатъчни да се направи извод, че подписът не е изпълнен от С. А., а от друго лице, което е възпроизвело елементи от графичната структура на неговия подпис, без да успее да пресъздаде в цялост индивидуалните особености на подписния почерк на титуляра, които са резултат от утвърдения в годините динамичен стереотип. Посочено е, че установените съвпадения в графически признаци, които са сравнително лесни за възпроизвеждане, по аналогичен начин се изпълняват от много лица със средна и висока степен на обработеност на почерка, което им придава по-скоро вид на сходства и освен за изграждане на мнение, че се касае за подпис, изпълнен със стремеж за имитиране на подписите на лицето, не променя направения извод.

Заключението е подписано с особено мнение от вещото лице Б. К., според което изследваният подпис е положен от С. А., като са изложени подробно съображенията за това.

3

Според това вещо лице установените съвпадения по общи и частни идентификационни признаци на почерка са характерни, индивидуални и по обем достатъчни за категоричното заключение, че подписът е положен от посочения титуляр.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

І. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК

Искът е за установяване наличието на вземане на ищеца като джиратар срещу ответника като издател, произтичащи от процесния запис на заповед от 1.02.2017 г., издаден за сумата 500 000 лв., с падеж – 1.02.2022 г.

В отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба ответникът своевременно е изтъкнал следните възражения: 1) записът на заповед е нищожен като неавтентичен – не е подписан от С. А.; 2) записът е нищожен поради липса на задължителни реквизити – липса на адрес и място на издаване; липса на посочена банкова сметка, тъй като плащането не може да се извърши в брой, тъй като това ще доведе до нарушаване на Закона за ограничаване на разплащанията в брой; от съдържанието на записа не може да се индивидуализира кой е неговия издател (физическото лице С. А. или дружеството, на което последният е управител); 3) липсва каузално вземане на поемателя В. Г., а джиратарят е недобросъвестен; 4) джиранта В. Г. не е била в съС.ие да разбира и ръководи постъпките си към момента на извършване на джирото, евентуално че то противоречи на българското и европейското законодателство в областта на дейността на колекторските дружества, поради което е нищожно; 5) вземането по записа е погасено по давност.