Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 94 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3240/2024
Вид
Определение № 94
Подписан
13.01.2025
В сила
13.01.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.нова

Членове:

И.н Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. И.нова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503240 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е ч.жалба №40506/06.12.2024 г. по описа на ПОС, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Н. А. против определение №13031 от 21.10.2024 г. по гр.д.№15018/2024 г. на РСПловдив, 9 гр.с., с което е върната исковата му молба вх.№88849/28.08.2024 г. по чл.422 ГПК против И. Д. Т., ЕГН:**********, прекратено е производството по гр.д.№15018/2024 г. на РС-Пловдив, 9 гр.с и е обезсилена Заповед №4939/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№9805/2024 г. на ПРС,13 гр.с., поради липса на идентитет между основанието, на което се претендират посочените вземания в исковото производство и и на основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение.

Счита, че определението е неправилно и моли да се отмени обж.акт и делото да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Не е постъпил е отговор от ответника по ЧЖ .

ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ЧЖ е подадена в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Районният съд е върнал исковата молба на„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, прекратил е производството по гр.д.№15018/2024 г. на РС-Пловдив, 9 гр.с и е обезсилил Заповед №4939/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№9805/2024 г. на ПРС,13 гр.с по мотиви, че в заявлението по чл.410 ГПК е посочено, че процесните вземания се дължат на основание договор за кредит от 14.12.2021 г., а заповедта за изпълнение е издадена на основание договор за кредит от 01.11.2021 г., а в ИМ е казано, че процесните вземания се претендират на основание договор за кредит от 14.12.2021 г.

ПОС констатира, че в заявлението е посочен договор за кредит №***/14.12.2021 г., приложен е договор за кредит №***/01.11.2021 г. и анекс от 14.12.2021 г. за допълнителна сума към договор за кредит №***/01.11.2021 г.

С разпореждане №49340/12.06.2024 г.

1 е издадена заповед за изпълнение на основание договор за кредит №***/01.11.2021 г.

В ИМ в производството по чл.422 ГПК е посочен договор за кредит №***/14.12.2021 г.,корегиран с молба вх.№100822/03.10.2024 г. /л.35 от исковото дело/, където е казано, че претенцията се основава на договор за кредит №***/01.11.2021 г. и Анекс за допълнителна сума към него от 14.12.2021 г.

Горното налага извода, че нередовността на ИМ е отстранена и е налице съответствие между основанието, на което е издадена заповед за изпълнение и основанието, на което е предявена претенцията в исковото производство по чл.422 ГПК.

Касае се за договор за кредит №*** и анекс към него, които са приложнени към заявлението и към исковата молба, от които е видно, че е налице идентитет между заявеното в заповедното производство и това в исковото производство. В този смисъл е и т.2б,пр.2 от ТР №4/18.6.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013г., ОСГТК, където е казано, че отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК.

Горното налага извода, че жалбата е основателна – обжалваното определение на ПРС, следва да се отмени и делото следва да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно изложените мотиви.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд – 14 възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13031 от 21.10.2024 г. по гр.д.№15018/2024 г. на РСПловдив, 9 гр.с., с което е върната исковата молба вх.№88849/28.08.2024 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 по чл.422 ГПК против И. Д. Т.,

ЕГН:**********, прекратено е производството по гр.д.№15018/2024 г. на РС-Пловдив, 9 гр.с и е обезсилена Заповед №4939/12.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№9805/2024 г. на ПРС,13 гр.с.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив, 9 гр.с. за продължаване на процесуалните действия, съгласно изложените мотиви.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2