Решение № 1293 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120107265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Б. Д. Б., с настоящ адрес в гр. ***, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр.

***, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. ***, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/*** год., сключен с ответното ЕАД, и на договор за предоставяне на поръчителство от *** год., сключен с ответното ЕООД, обезпечаващ Договор за потребителски кредит № ***/*** год., на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето, ЗЗД и чл. 22, ЗПК, а в условие на евентуалност – поради нищожност на други конкретно посочени основания и части от договора за кредит.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: на *** год. Б. Б. е сключил дистанционно с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ***, за сумата 3685,40 лева, със задължение за връщането й в срок от 24 месеца, на 24 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент от 47.50 % и ГПР от 59.34 %; на *** год. ищецът е сключил договор за предоставяне поръчителство с посочено от първия ответник дружество – „Ай Тръст“ ЕООД, обезпечаващ задълженията 1 по договора за потребителски кредит, по силата на което второ съглашение ищецът се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер от 3626,69 лева, на 24 погасителни вноски, съгласно Приложение № 1 към договора за поръчителство; процесният договор за кредит е потребителски, той е нищожен на основание чл. 22, ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК – в него не е посочен действителният размер на ГПР; уговореното възнаграждение за дружествотопоръчител е разход по кредита, който не е отчетен при съответната калкулация; нарушени са императивните изисквания на чл. 19. ал. 1 и 2, ЗПК, поради което ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, а това представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП; предоставянето на обезпечение е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество; алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден; договорът за предоставяне на гаранция е подписан в деня на сключване на договора за кредит; дължимото възнаграждение по гаранционната сделка следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР; потребителите следва да взимат своите решения при пълно знание за фактите, поради което те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит; размерът на ГПР е основният показател, който оказва влияние върху решението на потребителя да сключи определен договор за кредит; кредиторът на практика е въвел в заблуждение потребителя, който не е бил наясно за риска, който поема, респ. цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора; разпоредбата на т. 12 от раздел III от общите условия е нищожна, тъй като въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства; непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване; клаузата на т. 12 от общите условия нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тя 2 противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя; клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално; в настоящия случай т. 12 е част от съдържанието на общите условия, тази клауза е неравноправна, тя цели обогатяване на кредитора, тя не е договорена индивидуално и е нищожна; съгласно т. 12 от Раздел III, потребителят следва да предостави обезпечение чрез поръчителство от дружество, определено от кредитодателя, което обективно представлява задължително условие за отпускане на кредита; при подаване на онлайн заявление за кредит през платформата на ответника потребителят няма техническа възможност да откаже предложените допълнителни услуги – застраховка и поръчителство, а системата не позволява финализиране на заявлението, ако потребителят не избере тези услуги; процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД; задължителното изискване за представяне на обезпечение е в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции; изискванията за предоставяне на гаранция от банка и сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице на практика са неизпълними; със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение; ищецът е икономически по-слабият субект в правоотношението и за него практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които ответното ЕООД ще му предостави гаранция; процесният договор за предоставяне на гаранция противоречи на общо установените житейски норми за справедливост и добросъвестност; договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ, ЗЗД, тъй като заобикаля закона – в конкретния случай засегната страна има качеството „потребител“, за чиито права и интереси ПЕС налага висока степен на защита; националният съд има задължение да тълкува 3 националното законодателство в духа на общностния правен ред; ответниците са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, а при преценка действителността на договора за предоставяне на гаранция, той следва да се разглежда наред е договора за кредит, който обезпечава; ГПР не може да надвишава 5 пъти законната лихва; процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД – договорът за кредит и договорът за гаранция са функционално свързани, последният също е нищожен поради противоречие с повелителни норми на закона (чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 24 ЗПК; процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4, ЗЗД , тъй като е лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава; за гаранта е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита; гарантът получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване; за длъжника заплащането на възнаграждение е безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от гаранта; налице е нееквивалентност на престациите, а и липсва престация на една от страните по договора – за гаранта.

Ищецът е ангажирал писмени доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 26, чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

Двамата ответници са оспорили допустимостта и основателността на иска.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е изложил следните фактически и правни твърдения: съдът следва служебно да провери редовността и допустимостта на исковата молба; 3000 лева от главницата по договора за кредит са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 685,40 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия; в частта за сумата от 685,40 лева кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпуснатата главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата; до настоящия момент ищецът не е извършил плащания за погасяването на задълженията си 4 по процесния договор за кредит; в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР и общата дължима сума, упоменато е, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в общите условия; договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита; сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита; размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит; за ищеца не е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник; кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита; обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му; договорът за кредит предвижда изричната възможност потребителят да си избере необезпечен кредит, няма задължително условие кредитът да е обезпечен; дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите общи условия; клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство; към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР ответникът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство; договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД; възнаграждението на поръчителя не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК; процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в електронен формат в системата на „Кредисимо“ ЕАД на https://credissimo.ba/; кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора; автоматично се генерира кредитната документация, която са предоставя на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като .pdf документи, достъпни чрез активни връзка; следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“; след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство; договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която ответникът няма контрол и достъп; „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества са 5 самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност; договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита; възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД; дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на ответниците и наличие на скрито обогатяване, това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата за възнаграждение на другия ответник; договорът за поръчителство поражда за ищеца единствено права и го поставя в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен; единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Разпечатката съдържа 12 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c28a8cb1-7613-47ba-8974-b768a7ec63bd