Решение № 6482 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6482 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110143813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от ЗК „********“ АД срещу “*********“ АД за сумите от 1527,87 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.02.2022 г. в гр. София на бул. „******“, и за сумата от 584,69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.08.2022г. до 13.08.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „******“ с рег. № ******** Поддържа, че платил застрахователно обезщетение е размер от 2430,36 лева и сторил ликвидационни разноски от 15 лв. Твърди, че ответникът бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водачът на лек автомобил „*******“ с рег. № ********, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. След покана ответникът погасил частично задължението си, като претендира останалата непогасена част от регресното вземане до пълния му размер, ведно с обезщетение за забава за периода от 13.08.2022г. до 13.08.2025г. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва иска за главница само по размер с конкретни съображения, че с платеното е погасено изцяло регресното вземане на ищеца. В тази връзка твърди, че към момента на процесното ПТП увреденият застрахован при ищеца лек автомобил е бил в 1 експлоатация от 9 години, поради което отремонтирането му в официален сервиз не е било необходимо, а за платеното над средните пазарни цени за труд и материали ищецът нямал регресно вземане от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер, са отделени като безспорни с приетия без възражения от страните доклад по делото. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение и доклад по щета, възлагателно писмо, регресна покана, преводни нареждания фактури, както и извършеното от ответника към ищцовото дружество прихващане със сумата в размер на 917,49 лв., което по същество представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 15.02.2022 г., в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „******“ с рег. №*******, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“, и лек автомобил „*******“ с рег. № ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „„*******“ с рег. № ********, който предприел маневра за престрояване вдясно, при която реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна автомобил „******“ с рег. № *******.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, което 2 съдът кредитира като компетентно и осбосновано, към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 7 години, 1 месец и 29 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 17.12.2014 г., като за отстраняването на причинените вреди, описани от застрахователя по образуваната щета на база средни пазарни цени, са били необходими 1095,40 лв.

Ето защо съдът приема, че в патримониума на ищеца е възникнало регресно вземане за стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени – 1095,40 лв.. Към тази сума следва да се добавят 15 лв. за ликвидационни разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), при което общият размер на регресното му вземане възлиза на 1110,40 лв. След приспадане на погасената с извънсъдебно прихващане сума в размер на 917,49 лв., исковата претенция се явява частично основателна и доказана до сумата от 192,91 лв. с равностойност 98,63 евро, респ. неоснователна за разликата до пълния предявен размер от 1 527,87 лева.

Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 18.08.2025г. до окончателното плащане.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 192,91 лв. с равностойност 98,63 евро.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ /. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че към 12.08.2022 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.

Следователно за исковия период 13.08.2022г. – 13.08.2025 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор за законна лихва, достъпен на интернет сайта на НАП, възлиза на 73,82 евро, поради което 3 предявеният иск ще се уважи до този размер и ще се отхвърли за разликата до 584,69 лв.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и двете страни.

Съобразно представения /на л. 72 от делото/ списък по чл. 80 ГПК ищецът търси разноски на обща стойност от 349,93 евро, в т. ч. 43,05 евро. – държавна такса, 204,52 евро.

– депозит за САТЕ и 200 лв. с равностойност от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца ще се присъдят 55,85 евро от претендираните разноски по списъка.

Ответникът е сторил разноски на стойност 277,81 евро за платен адвокатски хонорар, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се следват 233,45 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК ********* да заплати нa ЗК „********“АД, ЕИК ******* на основание чл. 411 КЗ сумата от 192,91 лв. с равностойност 98,63 евро, представляваща незаплатена част от регресно вземане за обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 15.02.2022 г. в гр. София по щета №********, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.08.2025 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 73,82 евро., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.08.2022г. до 13.08.2025г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 527,87 лева и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за мораторна лихва за разликата над уважения до пълния предявен размер от 584,69 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*********“ АД, ЕИК ********* да заплати нa ЗК „********“АД, ЕИК ******* сумата от 55,85 евро за разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „********“АД, ЕИК ******* да заплати на „*********“ АД, ЕИК ********* сумата от 233,45 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4