Определение № 1503 от 15.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1503 гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500798 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 262, ал.1 и 2 във вр. с чл.436, ал.4 от ГПК и във вр. с чл.5 и чл.80 от ЗЧСИ.

Постъпила е жалба с вх. № 12107/03.10.2023г., подадена от жалбоподателя С. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ***, против Разпореждане от датата 01.09.2023 г. на ЧСИ М.Д., с peг. № 865, с Pайон на действие района на ОС Ст.Загора.

Твърди, че е останал недоволен от горецитираното Разпореждане, без № от датата 01.09.2023г. по ИД № 2009865400153 на М.Д. - ЧСИ с рег.№ 865 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Стара Загора поради което го обжалва пред въззивния съд в предвидения от закона срок. Същият излага следните доводи:

На 03.08.2023 г., подал чрез ЧСИ М.Д., жалба против нейните действия, изразяващи се в неправомерно удържани 2267 лв. от текущата му заплата за месеца в размер на 2 276,84 лв., за които факти бил представил и необходимите доказателства.

Със съобщение, с изх. № 14267/09.08.2023 год., получено на 24.08.2023 г., бил уведомен, че жалбата му е оставена без движение до представянето на още на 2 броя преписи и до внасяне на 96 лв. за нейното администриране.

В указания едноседмичен срок, с молба с вх. № 19386/30.08.2023 г., представил единствено преписи от жалбата, тъй като същата може да бъде върната само на това основание.

С разпореждане от датата 01.09.2023 г. получено на 28.09.2023 г., 1 съдебният изпълнител е преценил, че нередовностите не са отстранени и върнал горепосочената негова жалба.

С оглед на гореизложеното и тъй като счита, че горепосоченото разпореждане е очевидно неправилно, незаконосъобразно, в разрез с трайната, непротиворечива и повсеместна съдебна практика и явно погазващо правото му на защита, в указания срок подава настоящата жалба със следните доводи:

Твърди в жалбата си, че съгласно трайната съдебна практика, чл.436 ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл.262 ал.2 от ГПК. По силата на т.2 на посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да върне жалбата, когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок.

Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и според чл.261 т.4 такова изискване е представянето на доказателство за внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба представлява държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета за разглеждане на жалбата. Държавните такси по своето естество представляват публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.З от ДОПК, чието предварително събиране (чл.З ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща извършване на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител е кредитор на това вземане.

Макар в нормата на чл.80 от ЗЧСИ да е предвидено авансовото им събиране, задължението за внасянето им предварително не е предвидено от закона като основание за редовност на подадената жалба срещу действията на ЧСИ, който може да събере таксите - включително и по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ - за които длъжникът е останал задължен, от неговото имущество. Невнасянето на последните предварително, обаче, не е основание за връщане на подадената жалба, тъй като законът поставя като изискване за редовност на жалбата единствено представянето на доказателство за внасяне на дължимите държавни такси.

С Определение под № 2216 от 16.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 322 / 2019 г. на Окръжен съд - Благоевград е разгледан аналогичен казус. В казуса ЧСИ е оставил жалбата без движение не поради невнасяне на държавна такса /тъй като тя е била заплатена от жалбоподателя/, а поради невнесени такси по ТТРЗЧСИ, което обаче не е основание за оставяне на жалбата без движение, тъй като чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК визира неприложен документ за платена държавна такса. Съдът е категоричен, че таксите, събирани по ЗЧСИ не са държавни. Горният извод се налага от тълкуването на чл. 1, ал. 1 2 от ЗТД, според който държавни са таксите, които се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации и се внасят по сметка на републиканския бюджет. Таксите, събирани от ЧСИ съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, се внасят по сметка на съответния частен съдебен изпълнител и не са държавни такси по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗДТ. Ето защо и ЧСИ в случая неправилно е оставил на жалбата на К. без движение поради невнесени такси по от ТТРЗЧСИ.

Същото виждане според жалбоподателя е застъпено и в следните съдебни решения, подробно описани и посочени в жалбата на жалбоподателя.

Същият с оглед на гореизложеното, моли да се отмени Разпореждане от 01.09.2023 г. на ЧСИ М.Л.Д., с peг. № 865, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело с № 153/2009 год. по описа на същия ЧСИ, с което е върната Жалба, с вх. № 17391/03.08.2023 г., поради неотстраняването на нередовностите, указани от ЧСИ в съобщение с изх.№ 14267/09.08.2023 г., за внасяне на дължимите за ЧСИ такси за администрирането й, на основание член 262, ал.2, т.2 от ГПК, като незаконосъобразно, ведно с всички законови последици от това.

Моли да му присъдят сторените в производството разноски за държавна такса. Съображенията му за това са подробно изложени в депозираната от него частна жалба.

В законоустановения едноседмичен срок не е постъпило писмено възражение от другата страна.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ М.Д., както и копие от изпълнително дело с № 153/2009 год., по описа на същия ЧСИ.

По направените с жалбата на жалбоподателя С. К. К., оплаквания съдът намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна – един от двамата длъжници в изпълнителното производство, а именно С. К. К., срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.1, т.7 от ГПК – разпореждането за връщането на частната му жалба и съответно прекратяване на производството по същата. По време на изпълнението с изричното си разпореждане без № от 01.09.2023г., /л.65 от настоящото дело/, с което ЧСИ се е десезирал от частната жалба на жалбоподателя К. и е върнал същата, като е прекратил и производството по нея, поради неотстраняването в срок на допуснатите нередовности. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

3

Съдът счита, че жалбата на С. К. К. е подадена и в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, който не е изтекъл. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, тъй като съобщението за връщането на жалбата му е било връчено лично на жалбоподателя на датата 28.09.2023 г., а съответното действие е било обжалвано с писмена жалба с вх.

№ 12107, която е постъпила при ЧСИ-Д. на 03.10.2023 год., т. е. в законоустановения 2-седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.

Относно основателността:

Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 5157/25.08.2009г. от взискателя в кантората на ЧСИ М.Д. е образувано изп. дело с № 20098650400153 е образувано на 25.08.2009г., въз основа на изпълнителен лист, издаден гр. С.З. по ч.гр.д. № 3176/2009 г. по описа на съда.

Поканата за доброволното изпъление до длъжника С. К. К., в качеството си на наследник на починалия длъжник К.С. К. е получена на датата 19.08.2021 г. На 03.08.2023 г. е постъпила жалбата от С. К. К., е която се обжалва принудителното събиране на сумата от 2267 лв. от длъжника, с твърденията за неспазване на правилата за несеквестируемостта. Със съобщение с изх. № 14267/09.08.2023 г., жалбата е оставена без движение поради това, че не са представени преписите от жалбата и не са внесени дължимите такси по ТТРЗЧсИ за администрирането на жалбата. С разпореждането от 01.09.2023г., жалбата е върната, поради това, че не са внесени дължимите такси, като изрично е заявен и отказ за заплащане на авансови такси по специалната ТТРЗЧСИ за администриране на жалбата.

По същество на жалбата съдът възприема следното:

В жалбата си жалбоподателят С. К. посочва, че жалбата не може да бъде върната поради това, че не са внесени такси по ТТРЗЧСИ. Твърди се и неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.

По въпроса дължат ли се авансово таксите по ТТРЗЧСИ за администриране на жалба и основание ли е това за връщане на подадена жалба действително съществува противоречива съдебна практика.

Настоящият съд приема, че основния въпрос е следва или не да се стимулира и насърчава недобросъвестното и шиканиращо поведение на страните в процеса, като се допусне разглеждане на жалбите без внасяне на таксите за администрирането им. От една страна е интереса на длъжника или на третото лице да не бъде увреден от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.

От друга страна е общественият интерес от бързото, законосъобразно и ненатоварващо с неоснователни жалби съдебната система съдопроизводство.

Дължимите такси за администрирането са гаранцията за сериозността на намеренията и засегнатите интереси на жалбоподателите и естествената спирачка за жалбите, подавани единствено и само с цел забавянето и 4 отлагането на производството и/или увреждане интересите на други участващи в производствата трети лица. От друга страна при действително незаконосъобразни действия, длъжника разполага с възможност да търси направените от него разходи от ЧСИ и/или от взискателя при уважаване на жалбата му при несъизмеримо по-голяма възможност да ги получи, отколкото ЧСИ да търси по принудителен ред сумите за неплатени такси от длъжника или трето лице впоследствие.

Въззивният съд счита, че в случая следва да бъде даден категорично превес на обшествения интерес и този на процесуалната дисциплина.

Възможността на частния съдебен изпълнител да се снабдява с изпълнителен лист за неплатените му дължими такси съществува действително като правна възможност, но съдът смята, че не освобождава добросъвестната страна от задължението за внасянето им. В противен случай би се насърчило и утвърдило като правило срещу всички взискатели, длъжници, трети лица в процеса ЧСИ да води принудителни производства за заплащане на дължимите му авансови такси. Идеята на заповедното производство, като възможност за иницииране на принудително такова, е удовлетворяването на изискуемо вземане чрез способите за държавна принуда. Не би следвало една добросъвестна страна в производството , която чрез жалба търси да защити своите интереси, да става причината за образуване на принудително изпълнение. Да се приеме противното означава да се узакони практика, при която страните по изпълнително дело никога няма да заплащат дължимите от тях такси, а частните съдебни изпълнители ще бъдат принудени да търсят всяка от тях по реда на принудителното изпълнение - решение, което на практика би парализирало цялостно института на частното съдебно изпълнение в България.

Още повече, че след като длъжникът и жалбоподател чрез жалбата си твърди, че са налице неправилни или незаконосъобразни действия на ЧСИ и след като същият е убеден в тези свои твърдения, не е налице пречката същият и да внесе дължимите се такси съобразно действащите закони и съответно да очаква и компетентния отговор на горните съдебни инстанции.

В тази насока, съгласно разпоредбата на чл. 80 (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ за всяко действие на ЧСИ, дължимата такса определена с тарифата по чл. 78, ал.2, се внася авансово.