Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 23.02.2023, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 466/2022
Вид
Решение № 54
Подписан
23.02.2023
В сила
31.03.2023
Състав
ВИЛИАНА СТЕФАНОВА ВЪРБАНОВА-МАНОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 97, ал. 1, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 56 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 102 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 114 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 22 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 29 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 44 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 71 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 72 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 72, б. "ж" · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 54 гр. Русе, 23.02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, V - ти състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 466 по описа за

2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Делта текстил – България“

ЕООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуалния му представител, против Решение рег. № 32-276634 от 18.08.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, жалбата по административен ред срещу което е отхвърлена с Решение № Р-432/32-327009 от 28.09.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“. С обжалвания административен акт, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл.

70, чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 136, § 1 и § 4, б.

„в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано приемането на декларираната митническа стойност за стоките по изрично изброени 9 бр. митнически декларации към същото решение (посочени и в Таблица 1), по посочените митнически декларации е определена нова митническа стойност, посочена в Таблица 2, посочва се корекцията за всяка една от митническите декларации, установени са публични задължения за мито и ДДС в общ размер за досъбиране, както следва: за мито в размер от 1 121,98 лева и ДДС в размер на 4 957,70 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. 59, ал. 2 от ЗДДС. В жалбата и в представената писмена защита се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, мотивите към който са допълнени с решението на горестоящия административен орган – директора на Агенция „Митници“, поради неправилно приложение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание в хода по същество на делото и в представено писмено становище, излага аргументи за законосъобразност на издадения административен акт и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от датата върху пощенското клеймо – 03.10.2022 г. (л. 39 от делото), с Писмо рег. № 32-330530 от 30.09.2022 г. (л. л. 32 – 38 от делото) решението на горестоящия административен орган, в лицето на директора на Агенция „Митници“, е изпратено до жалбоподателя. Жалбата до съда е депозирана чрез административния орган с вх. № 32-347633 от 13.10.2022 г. на ТД Митница Русе (л. 4 от делото), т.е. в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 от АПК. Тя е подадена от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 44, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 98, ал. 2, изр. второ и арг. от чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, вр. чл. 220, ал. 1 от ЗМ, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган и в рамките на неговите правомощия – чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Според чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В конкретния случай оспореното решение е издадено от Й.К.К. – директор на ТД Митница Варна.

Именно пред тази териториална дирекция са представени митническите декларации, по които е определена нова митническа стойност, вследствие на което на жалбоподателя са определени и допълнителни задължения за мито и ДДС и следователно именно в териториалната компетентност на този орган е да издаде оспореното решение.

Административният акт е в писмена форма, а изложените към него мотиви, допълнени чрез мотивите на решението на горестоящия административен орган - чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК и т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, съдържат подробно изложение на правните и фактически основания за издаването му и указания относно правото за неговото обжалване по административен и съдебен ред, както изискват чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК.

Във връзка с наведено от страната възражение, следва да се отбележи, че нито административният орган, издател на оспорения акт, нито горестоящият административен орган, дължат подробни мотиви по сочените от жалбоподателя разпоредби – чл. 72, б. “ж“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 129, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които разпоредби правилно са счетени за неприложими. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисква мотивите на административния акт да съдържат „правни основания за издаване на акта“, т.е. посочване на материалноправните разпоредби, на които той се основава. Тази разпоредба обаче не може да бъде тълкувана като налагаща на органа да мотивира защо сочените от страната в административното производство други разпоредби, чийто кръг практически може да бъде разширяван неограничено, не са приложими.

На следващо място, решението на директора на Агенция „Митници“ съдържа изрични съображения относно липсата на приложимост на чл. 129, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 като разпоредбата не е, както се твърди в жалбата, „само спомената непълно и неясно“. За конкретния случай неприложима е и разпоредбата на чл. 72, б. “ж“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Тя предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 70, не се включват, независимо от член 71, параграф 1, буква в), плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или препродава внасяните стоки, ако тези плащания не са условие за продажбата за износ в Съюза на внасяните стоки.

Както се отбелязва и в т. 29 от решение от 19.11.2020 г. на Съда на ЕС по дело C‑775/19, 5th AVENUE Products Trading GmbH, понятията „лицензионни възнаграждения“ и „лицензионни такси“ (съвпадащи по съдържание с понятията „роялти и лицензионни такси“ по смисъла на чл. 71, § 1, б. “в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на чл.136 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) се отнасят единствено до плащанията, извършени от купувач на продавач за упражняването на права на интелектуална собственост. Този извод не се променя поради липсата в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447) на легална дефиниция на разглежданите понятия. Такава дефиниция е имало по отменената съюзна уредба – чл. 157, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, според който текст „хонорарните и лицензионни отчисления означават по-специално плащане за права, свързани: - с производството на вносни стоки (по-специално патенти, образци, модели и производствено умение), или - с продажбата за износ на внесените стоки (запазени марки, запазени образци), или - с използването или препродажбата на внесените стоки (авторски права, производствени процеси, неотделимо включени във внесените стоки)“. Както се сочи и в Компедиума, понастоящем дефиниция на понятията „роялти и лицензионни такси“ се съдържа в чл. 12, § 2 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) относно дохода и капитала.

В случая никоя от страните по делото не твърди, че заплатените от жалбоподателя, респ. от свързаното с него лице по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – Делта Галил ЮЕсЕй, Инк. (Delta

Galil USA, Inc.), възнаграждения в полза на лицензодателите представляват насрещната престация единствено за правото на изключително разпространение и препродажба (дистрибуция) на стоките, а не за ползването на съответната търговска марка, само в който случай би се поставил въпросът за приложението на чл. 72, б. “ж“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Напротив, анализът на съдържанието на представените с жалбата пет лицензионни споразумения, сключени с търговските дружества-лицензодатели, ясно сочи, че техен предмет е не само правото на изключителна дистрибуция на лицензираните стоки, а предоставеното право на ползване на търговската марка, титуляр на която са лицензодателите, включително чрез предоставяне правото на лицензополучателя да я произвежда, препродава и разпространява на разрешената територия, която включва ЕС и в частност България (така и по арг. от приетото в т. 31 - т. 32 от цитираното решение на СЕС по дело C‑775/19). Само за пълнота следва да се отбележи, че в т. 43 от същото решение се приема, че плащането трябва да се счита за „условие за продажбата“ на внасяните стоки по смисъла на чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и когато това плащане е било поискано от продавача като условие за изключителната дистрибуция на тези стоки на съответната територия.

Следователно, независимо дали насрещната престация срещу плащането на възнаграждението е правото на използване на търговска марка или само правото на изключителна дистрибуция на внасяните стоки на територията на Съюза, това плащане ще се счита за „условие за продажбата“ на стоките винаги, когато тя не би била извършена, ако плащането не бъде осъществено. Наличието на това условие ще бъде разгледано по-подробно във връзка с материалната законосъобразност на оспорения акт.

Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Повод за образуваното административно производство са станали заключенията в Доклад № BG004000/1/3 от 10.05.2022 г., рег. №

32-150396 от 10.05.2022 г. на ТД Митница Русе, ТУ, изготвен от служители от отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница Русе (л. л. 59 - 69 от преписката) след извършена проверка за установяване законосъобразността на действията на проверяваното лице (жалбоподателя) при прилагане на режим 40 „Едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление“, извършена на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 84а от ЗМ. Макар процесуалните действия в производството по последващ контрол да стоят вън от производството по издаване на решение без предварително заявление в хипотезата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 19, ал.7 от ЗМ, то тяхната валидност и законосъобразност представляват условие за пораждане на презумптивната доказателствена сила на констативния доклад, с който приключва проверката, съгласно чл. 84л, ал. 3 от ЗМ.

В случая тези изисквания са спазени. Докладът е съставен от служители в специализираното звено – отдел „Последващ контрол“ в ТД на Митница Русе, които разполагат с териториална и материална компетентност съгласно чл. 84б, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ и са надлежно оправомощени, съгласно чл. 84в, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от същия закон, с цитираните в доклада заповеди за възлагане. Докладът, с който проверката е приключила, съдържа реквизитите, предвидени в чл. 84л, ал.1 от ЗМ, поради което фактическите констатации в същия се смятат за истински до доказване на противното.

С Писмо рег. № 32-173689 от 30.05.2022 г. (л. л. 51 – 55 от преписката), на основание чл. 26 от АПК и чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 13.06.2022 г., последният бил уведомен за образуваното срещу него административно производство във връзка с констатациите в Доклад № BG004000/1/3 от 10.05.2022 г., рег. № 32-150396 от 10.05.2022 г., който, в съответствие с чл. 84л, ал. 4 от ЗМ, бил връчен на представител (прокуриста) на дружеството на 18.05.2022 г. (л. 71 от преписката). В писмото е посочен размерът на новата митническа стойност, както и размерът на дължимите мито и ДДС. На жалбоподателя е указано правото в 30-дневен срок да изрази становище и да се запознае с документите, налични по преписката.