Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 414 от 30.07.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1325/2024
Вид
Решение № 414
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Разлог, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101325 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, депозирана от К.М.К., ЕГН*, с адрес *, и В.М.Д., ЕГН*, с адрес *, ч/з адв. В.У., против Б.М.К., ЕГН*, с адрес *.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответницата, че всяка от ищците е собственик по наследство на по 1/8 ид. ч., или общо двете ищци са собственици на 2/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КК и КР на *, одобрени със Заповед №*/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР от 07.08.2015 г., с адрес на имота *, с площ от 416 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при съседи ПИ с идентификатори

***,

***,

***,

*** и

***; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, ап., с площ 68 кв.м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, ап., с площ 95 кв.м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, ап., с площ 95 кв.м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съобразно описанието им в представените кадастрални схеми и в Нот. акт №78, том IV, рег. №6590, дело №642/2022 г. по описа на нот. С.В..

Иска се на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен до размера на общо 2/8 ид. ч.

Нот. акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение №78, том IV, рег. №6590, дело №642/2022 г. по описа на нот. С.В., рег. №489 на Нот. камара, с район на действие Рг.РС, с който ответницата е призната за собственик на целите процесни недвижими имоти.

В ИМ се твърди, че страните са сестри и н-ци по закон на М.Б.К., починал на *. Приживе М.К. и неговата съпруга М.П.К. придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ УПИ XIV, пл. №592 в кв.36 по плана на г.Д., с графически изчислена площ от 360 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жил. сграда и съответните части от общите части на сградата, който имот по действащата КК представлява 1 описаните в ИМ ПИ и самостоятелни обекти в сграда.

Твърди се, че след смъртта на М.К. правото на собственост в/у неговата половина от имотите било наследено от преживялата му съпруга М.К. и трите им дъщери – К., В. и Б., при равни квоти. Така всяка от дъщерите придобила по 1/8 ид. ч. от целите имоти, а преживялата съпруга притежавала общо 5/8 ид. ч. – 4/8 ид. ч. като свой дял от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/8 ид. ч. по наследство.

Навеждат се твърдения, че през 2005 г., М.П.К. дарила на ответницата Б.М.К. притежаваните от нея 5/8 ид. ч. от имота. По този начин ответницата станала собственик на общо 6/8 ид. ч. – 5/8 по дарение от майка си и 1/8 по наследство от баща си, докато всяка от ищците запазила своята наследствена 1/8 ид. ч..

Ищците не оспорват правата на ответницата в/у придобитите от нея 6/8 ид. ч.. Оспорват обаче удостовереното в Нот. акт №78, том IV, рег. №6590, дело №642/2022 г. право на ответницата в/у останалите 2/8 ид. ч..

Твърдят, че ответницата никога не е осъществявала по отношение на техните части владение, годно да доведе до придобиване на собствеността по давност. След смъртта на родителите им имотът продължил да се възприема като обща семейна къща. Ищците посещавали имота, разполагали със свои помещения и вещи, извършвали ремонти и се интересували от поддръжката му. Ответницата не била заявявала по ясен и недвусмислен начин, че отрича правата им и владее техните части единствено за себе си.

Твърди се, че ищцата К.К. ремонтирала и обзавела стая в 1 етаж и имала намерение да обособи самостоятелен вход. Ищцата В.Д. изградила и ползвала гаражно помещение като магазин за дрехи втора употреба. След заминаването им извън страната ищците продължили да се връщат в г.Д., да посещават имота и да търсят достъп до него.

Според ищците ответницата впоследствие започнала да заключва къщата и да не им предоставя ключове. Това поведение обаче не било съпроводено с недвусмислено изявление, че отрича наследствените им права, а и не било установено кога точно е започнало. Дори ограничаването на достъпа да се разглежда като действие по отблъскване на фактическата им власт, от него до снабдяването на ответницата с нот. акт през 2022 г. не бил изтекъл необходимият * срок.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва родствената връзка м/у страните, придобиването на имота от родителите им и извършеното в нейна полза дарение от майката.

Оспорва обаче твърдението, че ищците са запазили собствеността в/у наследствените си части, като твърди, че ги е придобила по давност.

Навежда твърдения, че след смъртта на бащата, а и преди това, именно тя живеела постоянно в имота, полагала грижи за родителите си и заедно със семейството си стопанисвала къщата и двора. Ищците се били задомили, напуснали родния дом и живеели на други места, а по-късно и извън страната. Не участвали в разноските и ремонтите и не упражнявали фактическа власт в/у имота.

Твърди, че в продължение на повече от 10 г. единствено тя и нейните деца извършвали всички необходими ремонти, включително ремонт на покрива, подмяна на дограма, изграждане и ремонт на отоплителна инсталация, полагане на настилки, благоустрояване на дворното място и изграждане на ограда. Заплащала данъците и текущите разноски за имота и демонстрирала пред всички намерение да го владее като единствен собственик.

Позовава се и на изразена приживе воля на родителите им процесната къща да остане на нея, тъй като тя живеела с тях, полагала грижи за тях и не била получила друг имот. Счита, че ищците са знаели, че имотът е предоставен на ответницата, не са възразявали с/у извършваните ремонти и не са предявявали права в продължение на години.

Ответницата моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски.

2

В СЗ ищците ч/з процесуалния си представител поддържат ИМ. Ответницата ч/з пълномощника си поддържа писмения отговор.

По делото са представени и приобщени писмени док-ства от двете страни. Изискано и приобщено е заверено копие от нот. дело №642/2022 г. по описа на нот. С.В., по което е издаден оспореният нот. акт. Приета е справка от О.Б., о-л „МДТ“, относно декларирането на процесните имоти, откритите данъчни партиди и отразените собственици. По делото са събрани и гласни док-ства ч/з разпит на свидетелите З.Г.М., И.К.П., Т.А.Г.-К., М.З.П., Л.П.К. и А.К.Б..

Съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за н-ци №119/22.02.2024 г., издадено от О.Б., се установява, че М.Б.К. е починал на *, и е оставил за н-ци съпругата си М.П.К. и трите си дъщери – К.М.К., В.М.Д. и Б.М.К..

От представените документи за собственост се установява, че приживе М.К. и М.К. са придобили по време на брака си процесния недвижим имот, представляващ по предходния план УПИ XIV, пл. №592 в кв.36 по плана на г.Д., с построена в него жил. сграда.

Със смъртта на М.К. съпружеската имуществена общност е прекратена. М.К. е запазила собствената си 1/2 ид. ч. от имотите. Другата 1/2 ид. ч., принадлежала на починалия съпруг, е преминала по наследство в/у преживялата съпруга и трите дъщери при равни квоти, поради което всеки наследник е придобил по 1/8 ид. ч. от целия имот. Така след откриване на наследството М.К. е притежавала общо 5/8 ид. ч., а всяка от трите дъщери – по 1/8 ид. ч..

От Нот. акт за дарение на недвижим имот №181, том V, рег. №776/2005 г., дело №34/2005 г. се установява, че М.П.К. е дарила на дъщеря си Б.М.К. притежаваните от нея 5/8 ид. ч. от процесния недвижим имот. Така след извършеното дарение ответницата е станала собственик на общо 6/8 ид. ч. – 5/8 ид. ч., придобити ч/з дарение от майка , и 1/8 ид. ч., придобита по наследство от баща . В патримониума на всяка от ищците са останали по 1/8 ид. ч., придобити по наследство.

Тези обстоятелства не се оспорват от страните. Спорът се свежда до това дали ответницата впоследствие е придобила по давност принадлежащите на ищците общо 2/8 ид. ч..

От изисканото нот. дело №642/2022 г. се установява, че ответницата е подала до нот. С.В. молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК,. В молбата е посочила, че владее процесните имоти като свои в продължение на необходимия давностен срок. Към нотариалното производство са представени удостоверение за н-ци, документи за собственост, кадастрални схеми, данъчна оценка и други документи. Разпитани са свидетели, въз основа на чиито показания нотариусът е признал ответницата за собственик по наследство и давностно владение на целите процесни имоти и е издал Нот. акт №78, том IV, рег. №6590, дело №642/2022 г.

От материалите по нот. дело се установява и че ответницата се е позовала на собственическо поведение, изразяващо се в постоянно обитаване, извършване на ремонти и поддържане на имота. От съдържанието на преписката обаче не се установява да са представени писмени док-ства, удостоверяващи кога точно е започнало отричането на правата на ищците, какви конкретни действия са предприети спрямо всяка от тях и кога тези действия са достигнали до тяхното знание.

От представената справка от О.Б., се установява че за процесния имот е била открита данъчна партида още през 1998 г., по която като собственици са били отразени Б.М.К., К.М.К. и В.М.Д.. В декларация, подадена през 2015 г., отново са отразени трите сестри като собственици на имота. Едва след снабдяването на ответницата с констативния нот. акт през 2022 г. данъчната партида е променена и ответницата е отразена като единствен собственик.

От представения документ за банков превод се установява извършено плащане от ищцата К.К. към М.К. – син на ответницата. Документът е представен във вр. с твърдението, че К. е предоставяла средства за ремонт на имот на семейството.

3

Според показанията на свидетелката З.Г.М., която познава страните от повече от три10 г. и е поддържала близки отношения с ищците и техните родители, процесната къща е построена от М.и М.К.. Свидетелката описва къщата като двуетажна, с дворно място и гараж. След смъртта на родителите имотът бил ползван от трите сестри. Свидетелката заявява, че ответницата освободила 1 етаж и се преместила на втория, където извършила ремонт. К. и В. продължавали да идват в имота. К. ремонтирала 1 от стаите на 1 етаж, обзавела я с кухня и ъглова спалня и имала намерение да изгради отделно стълбище и самостоятелен вход. м/у страните възникнали разправии и това намерение не било реализирано. Според свидетелката гаражът бил направен от В. и в него бил обособен магазин за дрехи втора употреба. След заминаването на В. вещите били изнесени, а впоследствие помещението било ползвано от синовете на ответницата. Свидетелката заявява още, че след смъртта на майката ищците срещали затруднения да влизат в къщата, тъй като тя била заключена и ответницата не им предоставяла ключ. В. идвала при свидетелката, когато не можела да влезе. К. също посещавала г.Д., но оставала в дома на съпруга си или на дъщеря си. М. сочи още, че К. споделяла, че изпраща на сина на ответницата суми от по 100, 200 или 300 британски лири за ремонт на къщата. Свидетелката не е виждала документите за преводите и в тази част показанията възпроизвеждат изявления на ищцата, а не нейни непосредствени възприятия.