Решение № 413 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110100646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Юробанк България“ АД е предявило срещу Т. И. Д. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4038,29 лева - главница по договор за кредит № FL1125727, ведно със законна лихва за период от 08.06.2022г. (датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, за сумата 356,69 лева - възнаградителна лихва за периода 07.07.2021г. - 13.04.2022г., както и за сумата 95,05 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2021г. - 29.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30462/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № FL1125727 от 07.07.2021г. Считано от 07.07.2021г., ответницата, в качеството на кредитополучател, преустановила плащане на дължимите по договора вноски за главница и лихва, поради което изпаднала в забава. С оглед изложеното, считано от 13.04.2022г. ищецът е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем, като е връчил на ответницата писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Процесните задължения по договора за кредит останали непогасени.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че преди сключване на процесния договор за кредит не й е бил предоставен стандартен европейски формуляр съгласно изискването на чл.5, ал.1 ЗПК, поради което не е имала възможност да се запознае с преддоговорната информация за същия, с която да съобрази решението си да сключи конкретния договор за кредит.

Отпусната сума по процесния договор за кредит била отнесена за пълното предсрочно погасяване на задълженията по договори № МК29921 и № VС274287, като за последните договори не била предоставена информация като предмет, основание и т.н. Навежда възражение за нищожност на процесния договор за кредит поради наличието на неравноправни клаузи в същия по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, доколкото уговореният референтен лихвен процент и приложимата за него методика били неясни, неразбираеми и недостатъчно дефинирани. Възразява, че поради боледуване е била в невъзможност срочно 1 да погасява задълженията си по процесния кредит. Ответницата получила уверение от банката, че при това положение просрочените й вноски ще бъдат поети от сключена застраховка, обезпечаваща изпълнението на задълженията по кредита. Въпреки това обаче целият остатък от кредита бил обявен за предсрочно изискуем.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 07.10.2020г. страните са сключили договор за потребителски кредит № FL1125727. Съгласно договора ищецът „Юробанк България“ АД се е задължил да предостави на ответницата Т. И. Д. потребителски кредит в размер на 4370 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор MK29921 и VC274287, сключени между банката и ответницата като кредитополучател. Ответницата се е задължила да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви съгласно уговореното в договора (чл.1, ал.2).

Уговорено е, че по нареждане на кредитополучтеля със средства от усвоения кредит по уговорената сметка на кредитополучателя банката погасява остатъка от сумата, представляваща такса за оценка на кредитоспособността съгласно действащата тарифа на банката (чл.1, ал.2).

В клаузата на чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката : 1/ през първите 24 месеца от срока на договора променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10,990 %. За референтен лихвен процент е уговорено да се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата ; 2/ след изтичане на посочения по – горе период и до крайния срок на договора се прилага променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 11,990 % за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Предвидено е, че референтният лихвен процент (РЛП) ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити се определя съгласно методология на банката, публикувана в интернет страницата на банката и представляваща Приложение № 1. ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на месечна база при спазване на условията, описани в методологията. Към датата на определяне на годишния лихвен процент на кредит се прилага стойност на ПРАЙМ за необезпечени кредити в размер 0,650 %.

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 15,16 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 6045,14 лева, изчислена към момента на сключване на договора (чл.3, ал.9).

Кредитополучателят следва да заплаща на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит в размер на 3,50 лева (чл.5 , т.2).

Уговорено е кредитът да се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва, главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора (чл.7, ал.1).

Предвидено е, че информацията, съдържаща се в погасителния план, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на другите разходи, посочени в договора (чл.7, ал.5).

Уговорено е, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем (чл.14).

Част от договора за кредит е и Приложение № 1 – Методология за определяне на референтен лихвен процент - РЛП (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно – ипотечни 2 кредити, в която е установен начинът на определяне на РЛП ПРАЙМ на банката, както и начина на функциониране и последваща промяна на ПРАЙМ. Посочена е и формула за определяне на ПРАЙМ заедно с пояснения към конкретните компоненти. Приложение № 1 от договора носи подпис на ответницата.

Към договора за потребителски договор от 07.10.2020г. е приложен и погасителен план, съгласно който последната месечна вноска е с падеж 07.10.2025г. Общо дължимата сума по договора е 6045,05 лева, която включва главница : 4370 лева, възнаградителна лихва : 1465,05 лева и такса – 210 лева общо (по 3,50 лева месечно). В погасителния план е посочен размер на погасителната вноска, както частта от главницата и от възнаградителната лихва, с която се погасява всяка вноска. Падежната дата на всяка вноска е 7 – мо число на съответния месец. Задълженията са разсрочени на 60 бр. вноски, дължими ежемесечно, в периода 07.11.2020г. – 07.10.2025г., вкл. Погасителният план носи подпис на ответницата.

Основателно е възражението на ответницата, че преди сключване на договора за кредит не е доказано да й е бил представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно изискването на чл.5, ал.2, вр. ал.1 ЗПК. Неизпълнението на задължението за предоставяне на стандартен европейски формуляр не влече недействителност на договора за кредит, защото само неспазването на изрично предвидени правила относно форма и съдържание на договора за потребителски кредит има за последица недействителност на договора – арг. чл.22 ЗПК. За неизпълнението на изискването по чл.5 ЗПК от страна на кредитора е предвидена административна санкция – чл.45, ал.2 от Административно – наказателните разпоредби на ЗПК.

Процесният договор е сключен с цел рефинансиране – за пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходно сключени между страните договори, а именно договор MK29921 и VC274287. Така цитираните договори са приобщени по делото. Приет като доказателствата е договор за издаване на кредитна карта „Мастъркарт“ MK29921 от 28.02.2017г., заедно с Общи условия и Приложение № 1 (л.54 и сл.). В Приложение № 1 от договор MK29921 (л.67 ) е уговорен размер на ГПР 36,37 %, максимален кредитен лимит от 3000 лева, годишен лихвен процент 19,9 %; усвояване на усвоения лимит на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 292,74 лева и общо дължима сума от 3512,92 лева. Приет като доказателство по делото е и договор за издаване на кредитна карта № VC274287 от 27.06.2018г., заедно с Общи условия и Приложение № 1 (л.71 и сл. от делото). В Приложение № 1 от договор VC274287 (л.82 ) е уговорен размер на ГПР 31,73 %, максимален кредитен лимит от 3000 лева, годишен лихвен процент 18,9 %; усвояване на усвоения лимит на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 287,83 лева и общо дължима сума от 3453,92 лева. Съдът намира, че е допустимо страните да уговорят с процесния договор за кредит да се погасят предходни задължения на ответницата по сключените между страните договори за кредит, като възникналите в тежест на ответницата задължения по предходни договори за кредит са доказани посредством приобщените по делото договори MK29921 и VC274287 и не се установява недействителност на тези договори на основание чл.22 ЗПК.

Ответникът е направил възражение за нищожност поради неравнопраност на клаузи, които уреждат размер на референтния лихвен процент (РЛП), обосновано с това, че методиката за определянето му е неясна и недостатъчно разбираема, съответно че въведените в изчислителната процедура критерии – вид, количествени изражения и относителната тежест на отделните компоненти – пазарни индекси и /или индикатори не са достъпно дефинирани, поради което не са изпълнени изискванията за добросъвестност съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП.

Задължителен реквизит на потребителския договор за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК е лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен 3 лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е уговорен референтен лихвен процент (клаузата на чл.3, ал.1 от договора). Съгласно т.6 от ДР на ЗПК „референтен лихвен процент“ е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент. Той представлява бенчмарк за лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или от Националния статистически институт или комбинация от тях. Референтният лихвен процент се прилага от кредитора по определена от него методика – чл.33а, ал.1 ЗПК. Методиката трябва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори) – чл.33а, ал.2 ЗПК. В Приложение № 1 към процесния договор за кредит, неразделна част от същия, е изложена именно такава методика за определяне на РЛП. Не се установява при действието на договора за кредит да е била настъпила промяна в референтния лихвен процент ПРАЙМ съгласно чл.3, ал.4 и ал.5 от договора, което да е довело и до едностранна промяна на размера на погасителните вноски по договора, включително от страна на банката да е бил съставен нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите. Въпросът за това дали има ясна и достъпна дефиниция на методиката (формулата), по която се определя референтният лихвен процент (съгласно общото изискване за това клаузите от договорите за потребителски кредит да са съставени по ясен и недвусмислен начин – чл.147, ал.1 ЗЗП), би имал значение при настъпила промяна на ПРАЙМ и упражнено от банката право едностранно да промени размера на погасителните вноски по договора. Тогава би се поставил и въпросът за това дали изменението на вноските, в частност относно възнаградителната лихва, съответства на промяна на РЛП ПРАЙМ съгласно уговорената методика и за това дали така уговорената методика е определена по ясен и разбираем начин, така че кредотополучателят да е бил запознат с обхвата на задълженията си към момента на сключване на договора. В конкретния случай погасителният план не е променян едностранно от страна на банката съгласно предвиденото в чл.7, ал.6 от договора при промяна на РЛП ПРАЙМ. Следователно кредитополучателят е бил наясно с обхвата на задълженията си при сключване на договора, след като му се е съгласил с изготвения към сключване на договора погасителен план и същият не е променян. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл.145, ал.2 ЗЗП, съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В конкретния случай размерът на възнаградителната лихва е конкретно посочен в погасителния план на договора, той е част основното съдържание на договора за кредит и този размер не е бил изменян по време на действие на договора.