Решение № 80 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330111742 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от К. Р. К. против „Моят кредит” ЕООД и уточняваща молба от 08.07.2025 г. се посочва, че на 04.03.2025 г. ищецът получил заем в размер на 400 лв. от ответното дружество. Съгласието за получаване на заемната сума било дадено устно на 04.03.2025 г.

Договор не бил връчен на К. К., поради което същият заявява, че не може да посочи индивидуализиращи белези на правоотношението. Заемната сума била изплатена от ищеца в периода от 31.03.2025 г. до 02.06.2025 г. Въпреки това, служители на ответника продължавали настойчиво да търсят ищеца и да претендират заплащане на още 400 лв. След извършена справка в Централния кредитен регистър ищецът установил, че ответното дружество е вписало като дължима сумата в размер на 400 лв. с идентификатор на кредит ***. Ищецът поддържа, че не знае какво включва посочената сума и как е формирана същата, тъй като не е получил никакво обяснение от ответната страна. Твърди, че не е давал съгласие да връща други парични средства освен получената в заем сума, предвид което обосновава правния си интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на процесната сума. С оглед изложеното е направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 400 лв., което вземане е вписано в Централния кредитен регистър с идентификатор ***. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Моят кредит“ ЕООД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответната страна твърди, 1 че на 04.03.2025 г. между страните бил сключен Индивидуален договор за заем № ***/04.03.2025 г., по който ищецът получил парична сума в размер на 400 лв. Договорът бил надлежно подписан от ищеца, като същият бил предварително запознат с условията, изчерпателно изброени в чл. 3 от договора. В чл. 3, ал. 6 от същия договор бил посочен общият размер на всички плащания по заема, а именно сумата от 441,12 лв., формирана от усвоената главница в размер на 400 лв. и договорената възнаградителна лихва в размер на 41,11 лв. На същата дата между ответното дружество и ищеца бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с Индивидуален договор за заем № ***/04.03.2025 г., с който заемателят декларирал, че иска да му бъде предоставена услуга „Комфорт”, за която дължи сума в размер на 349,76 лв., заедно с погасителната вноска по кредита, съгласно от чл. 1.2 и 1.3 от договора за предоставяне на допълнителни услуги. Сочи се, че след сключването на договора била отпусната и получена от ищеца сумата от 400 лв., съгласно разписка № *** от 04.03.2025 г., подписана от получилия сумата и от предалия сумата. Оспорва се твърдението на ищеца за дадено устно съгласие за получаване на заемната сума, предвид представените от ответната страна договори и приложенията към тях в писмен вид. Изложени са съображения за валидно сключен между страните договор за кредит при спазване на разписаните в Закона за потребителския кредит изисквания.

Ответникът поддържа, че процесната сума от 400 лв. представлява главницата по сключения между страните договор за кредит и дори същият да се приеме за недействителен, то потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен индивидуален договор за заем № *** от 04.03.2025г. между „Моят кредит“ ЕООД и К. Р. К., с посочена като предоставена в заем сума в размер на 204.52 евро, ведно с Приложение № 1 към договора. Представен е договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № *** от 04.03.2025г.

Представена е разписка за получена от ищеца сума в размер на 400 лв.

Представена е и справка за кредитна задлъжнялост от БНБ – Централен кредитен регистър.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните са сключени индивидуален договор за заем № *** от 04.03.2025г. и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № *** от 04.03.2025г. Установява се от писмените доказателства, че от страна на кредитополучателя К. Р. К. е получена левовата равностойност на отпуснатата в заем сума – 400 лв., на дата 04.03.2025г., видно от представената разписка. Няма спор и относно това, че по договора за заем е платена сумата от 400 лв.

Ответното дружество сочи, че по силата на сключения между страните договор за предоставяне на допълнителни услуги, ищецът е пожелал да му се предостави услугата 2

„Комфорт“, за която дължи сума в размер на 349.76 лв., която се дължи заедно с погасителната вноска по кредита. Съдът намира за основателни твърденията за недействителност и на двата договора. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият.

Начисляването на възнаграждение за допълнителна услуга представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и следва да бъде включено при формиране на същия.

Доколкото това не е сторено, посоченият ГПР не отговаря на действително приложения в кредитното правоотношение, поради което договорът е недействителен. Поради това и предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК дължима е само чистата стойност на кредита, като по делото не се спори, че отпуснатата в заем сума е върната на кредитодателя. Независимо от това, видно от представената справка за кредитна задлъжнялост от БНБ – Централен кредитен регистър от дата 17.06.2025г. /след погасяване на кредита/ в регистъра се съдържа записване за дължимост на сумата от 400 лв. от страна на ищеца към ответното дружество по договор за потребителски кредит от 04.03.2025г. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 22.09 евро /43.20 лв./ за внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Поради това и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на ***, следва да се определи възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищеца в размер от 153.39 евро /300 лв. с включен ДДС/, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Р. К., ЕГН ********** от *** не дължи на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.

„Александър Стамболийски“ № 55, ет.3 сумата от 400 лв., вписана по справка за кредитна задлъжнялост от БНБ – Централен кредитен регистър № БНБ – ***/17.06.2025г. към „Моят кредит“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3 да заплати на К. Р. К., ЕГН ********** от *** сумата в размер на 22.09 евро /43.20 лв./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет.3 да заплати в полза на ***, сумата от 153.39 евро /300 лв. с включен ДДС/ адвокатско възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4