Решение № 251 от 14.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20223110202114 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Фреш ПМ“ ООД, представлявано от управителя П.С.П. -ЕГН ********** , против Наказателно постановление № 03- 2100003/ 15.09.2021г. на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Фреш ПМ “ ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 900 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.

В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че описаното в него нарушение не е допуснато, тъй като св.С. на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г. не е полагал труд, защото е пътувал до родния си гр.Монтана да се снабди с медицинско удостоверение, че е психично здрав, необходимо му за записване във ВСУ „ Черноризец Храбър“. Сочи се, че документът бил издаден на 02.08.2021г., че св.С. лично го получил в гр.Монтана , след което пътувал обратно с личният си автомобил и в 16.00ч. се е явил за втора смяна работа.В жалбата се сочи още, че поради пропуск тази промяна не била отбелязана в графика заради прекомерното натоварване в работния процес през летния сезон.На следващо място са наведени доводи, че такива възражения са били направени след предявяване на акта, но наказващият орган не е провел необходимото разследване. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.

Въззивната страна, редовно призована, представлява се от

1 надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Р.Ж. отново навежда доводи, че нарушението не е допуснато, както и че наказващият орган не е взел предвид представените му доказателства и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.Поради това и пледира за отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата и изразява мотивирано становище за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 10.08.2021 г., служители на ДИТ – Варна , една от които св.

Н. З., извършили проверка в супермаркет „Фреш-Ерма 1000“ в кк“Златни пясъци“, комплекс „Червен рак“, до хотел „Ерма“, стопанисван от „Фреш ПМ“ ООД, в хода на която били изискани необходимите за нейното провеждане документи.

Установило се, че с правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано отчитане на работното време за целия персонал, като били въведени работни смени съответно две осемчасови работни смени – от 08.00ч. до 16.30ч. и от 16.00ч. до 00ч., и две седемчасови работни смени- от 08.00ч. до 16.00ч. и от 14.00ч. до 22.00ч. При проверка на представен месечен график / присъствена форма за м.юли и м.август 2021г., св. З. установила, че св. А. С. , който работел на длъжност „ помощник магазин“ , е полагал труд от 29.07.2021г. до 04.08.2021г. без да ползва почивен ден.По този начин не му била осигурена непрекъсната междуседмична почивка от най-малко 36 часа.

Констатациите от проверката св.З. описала в Протокол № ПР 212666/08.09.2021г., с който дала и съответните предписания.

Поради установеното нарушение на 08.09.2021г. св. З. съставила против „ Фреш ПМ” ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че при въведено сумирано отчитане на работното време св. А. С. е полагал труд в периода 29.07.2021г. до 04.08.2021г. , включително без да му е била осигурена непрекъсната седмична почивка с продължителност не по-малко от 36 часа. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.153 ал.2 от КТ.Било прието, че то е извършено на 04.08.2021г., когато св. С. е следвало да ползва седмична почивка.При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН против този и други съставени и връчени актове, били депозирани писмени възражения.В тях било посочено, че всъщност св.С. не е бил на работа на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г., тъй като е пътувал до гр.Монтана, за да си изкара медицинско свидетелство- удостоверение от ОМЦ-Монтана ЕООД, че е психично 2 здрав, необходимо за записването му във ВСУ „Черноризец Храбър“.Било посочено, че документът е бил получен от свидетеля на 02.08.2021г., който с личният си автомобил се е върнал обратно и в 16.00ч. на 02.08.2021г. е застъпил втора смяна на работа в супермаркета.Тази промяна не била отразена в графика поради натоварването в летния период.В заключение било формулирано искане да се извърши проверка и да се направи преценка, че описаното нарушение не е извършено.Към възраженията била приложена и саморъчно изготвена от св.С. декларация, в която били описани обстоятелствата, изложени във възражението.То било разгледано и с мотивирано становище прието за неоснователно.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в него и правната квалификация на нарушението-по чл.153 ал.2 от КТ.За него на основание чл.414 ал.1 от КТ на „ Фреш ПМ ” ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1 900лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Н. З. актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка по документи, представени от представителя на работодателя.

По искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до разпит и св. А. С. , чиито показания кредитира отчасти, доколкото противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят посочи, че в периода, описан в постановлението, не е бил на работа последния ден на м.юли 2021г. и първия ден на м.август 2021г., като е бил в гр.Монтана за да подаде и респективно да получи документ от психодиспансера, необходим му да се запише във ВСУ „Черноризец Храбър“.Св.С. бе категоричен, че е трябвало да получи лично удостоверението и го е направил на 02.08.2021г., като същия ден се е върнал и е отишъл на работа .

Свидетелят посочи още, че обичайно в началото на месеца се запознава с графика, по който трябва да работи и полага подпис в него.За конкретния случай заяви, че се е обадил на управителя на дружеството по телефона.

Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Ж. копия на график за м.юли 2021г. и м.август 2021г., както и отговор от ВСУ „Черноризец Храбър“.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените към жалбата ,които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание 3 прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-2100003/15.09.2021 г. е издадено от компетентен орган – И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно Заповед № ЧР – 612/24.08.2021г. Същото е издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и с мотивирано становище приети за неоснователни, с което наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което и възраженията в тази насока са неоснователни.

От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че св. С. е работел към „ Фреш ПМ “ ООД , в супермаркет „Фреш Ерма 1000“ като „ помощник магазин“ , както и че според представения от работодателя график той е работил без почивка в периода от 29.07.2021г. до 04.08.2021г.Спорният елемент в настоящият казус е дали действително св. С. е работил в този период, респективно дали от страна на дружеството е допуснато описаното в акта и постановлението нарушение на чл.153 ал.2 от КТ.В тази връзка са оформиха две групи доказателства.От една страна в представените в хода на проверката графици безспорно е вписано, че св. С. е полагал труд в периода от 29.07.2021г. до 04.08.2021г.От друга страна в показанията си самия работник сочи, че в този период на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г. не е бил на работа защото е пътувал до гр.Монтана с цел да получи удостоверение за психическа годност, което му е било необходимо за записването му като студент. Св.С. подробно описва , че обичайно работи пет дни , като дава втора смяна, след което почива, че последния ден на м.юли 2021г. бил съботен и тогава след като приключил смяната си около 00,30ч. на 31.07.2021г. тръгнал за гр.Монтана, че там разбрал, че ще може да вземе документа в понеделник сутринта, поради което и позвънил на управителя на фирмата, за да поиска да почива и в неделя. След това , на 02.08.2021г. взел удостоверението срещу подпис и тръгнал обратно към гр.Варна.Свидетелят посочи още, че не се е интересувал лично за него как се попълва графика когато се е наложило да има промяна на работните и почивните му дни, като потвърди че е положил подпис в графика за м.август 2021г., който е бил представен на проверяващите, както и че такъв е положил и в графика, представен от адв.Ж. в хода на съдебното заседание, в който са вписани различни работни и почивни дни.

4

При преценка на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази, че нарушението е било установено по представени графици за работа, съдът намира , че показанията на св. С., за това че не е полагал труд на 31.07.2021г. и на 01.08.2021г. не могат да бъдат кредитирани.От една страна те категорично противоречат на представените в хода на проверката от работодателя графици за работа и присъствени форми, в които тези дни са посочени като работни за св.С..

Твърденията му пък че е пътувал до гр.Монтана за да се снабди с удостоверение за психическа годност, което после е представил във ВСУ „Черноризец Храбър“ при записването си, категорично се опровергават от представения от адв.Ж. отговор от университета.В него изрично е посочено, че св.С. е бил записан за учебната 2021/2022г. в първи курс , специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, редовно обучение със заповед на ректор № 627/23.09.2021г., че в досието му са налични всички нормативно изискуеми документи, но сред тях няма удостоверение за това, че студентът не се води на психиатричен отчет. Поради това съдът намира , че показанията на св.С. в тази им част, както и представените от адв.Ж. копия от графици за м.юли и м.август 2021г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалите доказателства по делото. В този смисъл е и Решение № 162/15.02.2022г. по к.а.н.д.№ 2578/2021г на Административен съд-Варна. С оглед на изложеното до тук съдът счита, че правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорно е, че в обекта, стопанисван от дружеството е било въведено сумирано изчисляване на работното време , както и че работодателят не е осигурил непрекъсната седмична почивка в размер не по-малък от 36 часа на св. С., с което е била нарушена разпоредбата на чл. 153 ал.2 от КТ.