Решение № 1031 от 16.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100501569 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52112/11.06.2025г. по регистъра на РС-Варна, депозирана от Д. В. Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, срещу Решение № 1497/29.04.2025г. по гр. дело № 12015/2024 г. по описа на ВРС, 34-ти състав, с което е осъдена да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се паркиране в зоната за маневриране пред гараж № 4, с идентификатор ***, разположен на партерния етаж в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, по който начин да осигури възможност на С. Н. Р., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, да упражнява безпрепятствено правото си на собственост върху гореописания гараж.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че не е създадена трайна, съществена и фактическа пречка за достъп до гаража, тъй като вещото лице е посочило, че паркирането в гаража е напълно възможно дори при наличие на спрял автомобил на ответницата и в тъмната част на денонощието. Сочи, че не се установява ответницата да спира постоянно пред гаража на ищеца, както и че ако спира, то не застъпва повече от 30-60% от светлия отвор. При нормални усилия от ищеца може да бъде преодоляна създадената от ответницата пречка, поради което и искът по чл.109 ЗС се явява недопустим. Освен това се сочи, че ищецът не е положил никакви усилия да преодолее пречките- не е променил конструкцията на гаражните врати, не е премахнал канализационна тръба, не е закупил по-малък автомобил, не е доказал, че ползва постоянно гаража. Твърди, че процесното решение нарушава правата и на собственик на дворното място. Моли 1 решението да бъде отменено и искът отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК отговор на въззивната жалба е депоризан от ищеца С. Н. Р., като въззивната жалба се оспорва. Оспорват се изложените аргументи във връзка с приетите заключения на вещите лица, както и изложените съображения досежно непредприети от ищеца действия за разрешаване на възникналата пречка с ползването на гаража. Моли решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът С. Н. Р. твърди, че въз основа на договор за покупкопродажба, оформен в нотариален акт № 153/19.05.2023г. на Служба по вписванията-Варна, е придобил собствеността върху апартамент № 1 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, находящи се в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***. Достъпът до гаража се излага да се осъществява от вътрешен двор, до който се достига чрез тунел. Излага, че гаражът е във вида, в който е бил при приемане на строежа и въвеждането му експлоатация, като вратите на същия се отварят навън. Твърди, че в обхвата на маневрената площ срещу гаража ответната страна Д. В. Д. паркира собствения си автомобил марка „Хюндай“, като в дъното на двора има още един неин автомобил – Москвич, без контролни номера, който не е в движение повече от 10 години. С действията си по паркиране на автомобила марка „Хюндай“ в обхвата на маневрената площ твърди, че му пречи да упражнява собствеността си върху гаража, като го използва по предназначение.

Въпреки многократните разговори, изпратени писма, търсеното съдействие от кварталния инспектор и Общинска полиция, ответната страна отказва да преустанови действията си.

Поради това сезира съда с искане за осъждане на Д. В. Д. да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране пред гараж № 4. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Д. В. Д. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва да е извършвала каквито и да е действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху гараж № 4. Поддържа, че въз основа на постигнато споразумение с другите собственици на имот с идентификатор № ***, наистина паркира във вътрешния двор на сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, но твърди да прави това по начин, който не създава пречки по ползването на гаражите и обектите с вход от към вътрешния двор.

Излага, че паркира автомобила на самата граница на имотите и на максимално разстояние от сградата, в която е разположен процесния гараж № 4, като между автомобила и сградата остава разстояние от почти 6 метра. Отделно от това излага, че това състояние не е трайно, доколко тя често не паркира във вътрешния двор и не винаги на едно и също място. Сочи още, че във вътрешния двор паркира не само тя, но и други лица – собственици на дворното място или обекти в сградата, а също и лица, които нямат или не ползват обекти в сградата.

Твърди и, че често се случва непосредствено пред гаража на ищеца да се паркирали лица, които извършват ремонтни дейности в негов имот, а също и такива, на които той е посочил, че могат да спират там. Поддържа на следващо място, че начинът, по който се отваря гаражната врата, намалява маневрената площ за влизане в гаража. Поддържа, че не тя е избирала начина, по който да се отваря вратата на гаража и в този смисъл не счита, че трябва да се съобразява с техническите характеристики на имота, на който тя не е собственик. С оглед горното и моли съда за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174/2023г. н.д. №681/23г. на нотариус Ж.Т., Между страните е прието за безспорно установено, че С. Н. Р. е собственик на гараж № 4, находящ се в сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“ ***, на партера на сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***.

Видно от представените по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж, разрешение за строеж № 17/10.02.1995г., протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Жилищна сграда ул. „Г.Ц.“, ***“ и разрешение за ползване, сградата, в която е разположен процесният гараж, е изградена в обединен парцел VIII-10, 11 в кв. 696 по плана на 2-ри микрорайон на гр. Варна, на ул.

„Г.Ц.“ ***-20, с обща площ от 403 кв.м. и в която сграда е предвидено да бъдат изпълнени осем броя гаражи, два броя ателиета и осемнадесет броя жилища. Сградата е въведена в експлоатация през м. февруари 1997г.

От нотариалния акт за учредяване право на строеж се установява, че за праводателя на ответната страна Д.Ф.Д. (удостоверение за наследници л. 82) е учредено право на строеж за апартаменти № 5 и 6 и върху гараж № 2.

Между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че достъпът до процесния гараж се осъществява от вътрешния двор, до който се достига чрез проход, в който вътрешен двор паркира собствения си автомобил ответната страна Д. В. Д..

В съдебно заседание на 03.02.2025г. между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ответната страна паркира собствения си лек автомобил срещу гаража на ищеца по начина, по който е позициониран на снимките, приети по реда на чл. 204 ГПК.

Видно от приложеното по делото заверено от страната копие на свидетелство за регистрация – част I, издадено на 14.01.2019г., е, че ищецът Н. е собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 400“, рег. № ***.

Представени от ищеца са и отправени от него молби към ответната страна, Община Варна и домоуправителя на ЕС с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.Ц.“, ***, свързани с разрешаване на възникналия между страните спор относно паркирането от страна на ответната страна в дворното място и невъзможността ищецът да ползва собствения си гараж по предназначение.

Приобщена към доказателствения материал е и преписка № 12559/2024г. по описа на Районна прокуратура – Варна, образувана по жалба на Д. В. Д., в която същата е изложила, че паркира автомобила си срещу гаража на ищеца, считайки че отстоянието между последния и паркирания неин автомобил е достатъчно, за да може ищецът да ползва гаража си. Посочено още в жалбата е, че е преотстъпила паркомястото си на свои гости.

По делото са ползвани специални знания на вещи лица по първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза отстоянието от гараж (при отворени врати, всяка по 1.20м.) до ограждащия дворното място зид е 6.20м. При положение, че автомобилът на ответната страна, чиито габарити са дължина 3.5м и ширина 1.48м, е паркиран до оградата стена, изчисленото разстояние между него и гаража (с отворени врати) е 3.72м. (при съобразяване на необходимо разстояние от 1м между зида и автомобила, необходимо за отваряне на врата).

Това разстояние според вещото лице е недостъчно, за да може ищецът да паркира собствения си автомобил в процесния гараж. В заключението си експертът сочи, че съобразно габаритите и техническите характеристики на автомобила на ищеца, за маневрата по паркирането му е необходим коридор с дължина 5.866м и ширина 3.311м. Необходимата маневрена площ, съобразно строителните правила и норми е коридор с дължина 5.85м и ширина 4.50м. Вещото лице сочи, че е възможно да бъдат поставени ролонни врати на 3 гаража, по който начин ще се удължи коридора за маневра с 1.20м. Посочил е, че това може да стане след снабдяване със съответните строителни книжа. Твърди обаче, че дори и да се добави 1,20 м. към маневрения коридор, то при паркирал автомобил пак не е достатъчно, тъй като става дължината 4,70м., а са необходими 5,85 м. Вещото лице е уточнило, че е правило замерванията на място с лазерна рулетка и след оглед на двора.

Според заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, отстоянието от гаража до ограждащия дворното място зид е 7.50м. При положение, че автомобилът на ответната страна, чиито габарити са дължина 349.5см и ширина 149.5см, е паркиран до оградната стена, изчисленото разстояние между него и гаража е 306 см., а когато няма спрян автомобил - 481 см. Във връзка с изпълнение на задачите по повторната експертиза е направен опит за паркиране на автомобил в гаража и при паркиран до оградната стена автомобил на ответната страна, като в заключението е отразено, че маневрата влизане и излизане от гаража е реална и възможна при следните условия: Посочено е, че при спрял автомобил са били нужни четири маневри при влизане и четири при излизане от гаража, навигиране от трето лице, както и се изискват умения и опит от водача. Вещото лице е посочило, че по норматив /без да посочи в коя разпоредба се съдържа/ при отворени врати, необходимото разстояние при спрял автомобил е минимум 2 м. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при извършване на експеримента и направените маневри е необходимо да се слиза от автомобила да се дърпат, затварят вратите на гаража. Също така експертът установява, че при извършване на маневрите, водачът на автомобила е бил направляван, за да може да паркира в гаража. Наред с това от разясненията на вещото лице се установява, че при извършеното пробно паркиране автомобилът на ответната страна е бил паркиран плътно към л.а. „Москвич“, върху чуканче от корен на дървото, като вещото лице излага, че очевидно лекият автомобил Хюндай е преместен от постоянното си положение напред, а не както се паркира обичайно. Сочи, че по начина, по който е паркиран Хюндая на представените по делото снимки, не биха могли да се извършат маневрите, които са направени в експеримента, но биха могли да се направят други, за да се влезе в гаража.