Решение № 3 от 09.03.2021, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 885/2020
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 09.03.2021
- В сила
- 08.04.2021
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 3 гр. , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов при участието на секретаря Силвия И. Димова като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело № 20205610100885 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че с Рамков Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта №***. ищецът „Райфайзенбанк България“ЕАД отпуснал на ответника Р. С. С. кредитен лимит в размер на 1000 лева. По искане на клиента банката преиздала вече издадената карта, като за новата карта бил подписан нов Рамков Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ***г. Въпросният кредит бил напълно усвоен от С. на 01.03.2018г. Същият се предоставял от Банката и можел да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период можело да се ползват само средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. Кредитът бил револвиращ, т.е. позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част. Кредитният лимит възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин погасената част от главницата отново можело да бъде използвана. С Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва. Тя се начислявала върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за времето от края на отчетния период до пълното погашение и се събирала служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишаване. Ответникът изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не били платени 8 такива за периода от 16.04.2019г. до 16.11.2019г. С оглед на това неизпълнение на задълженията за плащане, до Р.С. било изпратено писмо, което достигнало до посочения от нея адрес и съответно се 1 считало за получено. На 19.11.2019г. била осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит. Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията си, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. В тази връзка в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.
№1966/2019г., по което съдът издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумата от 1000 лева- изискуема главница, възнаградителна лихва в размер на 64,90 лева за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 2,81 лева за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г., изискуема такса в размер на 54,92 лева, начислена за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г., законна лихва за забава за периода от 29.11.2019г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 175 лева. Така издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца-заявител възможността да предяви за вземанията си установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Предвид това, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Р. С. С. дължи на ищеца сумата от 1000 лева- изискуема главница, възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 64,90 лева за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г., обезщетение за забава в размер на 2,81 лева за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г., изискуема такса в размер на 54,92 лева, начислена за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г., законна лихва за забава за периода от 29.11.2019г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1966/2019г. по описа на РС-Димитровград.
При условията на евентуалност, в случай, че установителния иск по чл.422 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк България“ЕАД горепосочените предсрочно изискуеми суми по Рамков Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта №***. и Рамков Договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ***г. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът Р. С. С., чрез назначения й от съда особен представител адв.г. К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са допустими. Намира предявения главен иск за изцяло неоснователен, тъй като уведомлението направено с исковата молба, от който момент длъжника изпада в забава, не може да бъде получено от особения представител, който е в обективна невъзможност да предаде тази покана на лицето, което представлява. Счита, че за да може да се претендира неизплатената част от револвиращия кредит по кредитната карта, Договора за кредитната карта изцяло следва да бъде развален поради неизпълнение от страна на длъжника, което в случая не било направено, тъй като не били настъпили падежите на непадежиралите вноски. Оспорва обстоятелството, че ответника е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо изх.№001-84613, което е било изпратено до адреса на длъжника, но не му е било връчено. Известието за доставяне и обратната разписка не носели подпис на лице, което ги е съставило и не представлявали документ по смисъла на ГПК. От 2 тях не ставало ясно какво е било изпратено, като се оспорва, че това е било уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, предмет на исковата молба. Оспорва описаните документи- известие за доставяне и обратна разписка, приложени към исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Рамков Договор ***/01.03.2018г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, сключен между ищеца и ответника, първият е издал на името на втория основна безконтактна кредитна карта с чип RaiCARD Fix, като същата е била получена на 01.03.2018г. Срокът на валидност на издадената от Банката кредитна карта бил 3 години, а разрешения за ползване кредитен лимит 1000 лева.
Картодържателят дължал месечна погасителна вноска, която не можела да бъде в размер по-малък от 20 лева. Банката имала право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите вноски и операции, разсрочени на равни месечни вноски, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни, за изцяло и предсрочно изискуеми, след писмено предизвестие до картодържателя, ако той не спази което и да е условие от Договора. В Рамковия договор страните се договорили, че картодържателят трябва да уведоми незабавно Банката за настъпили промени в първоначално попълнените данни в Искането, в противен случай всички уведомления, извлечения и други подобни, изпратени от Банката на адрес, посочен в Искането се считали за надлежно връчени с изпращане на адреса. Банката имала право без предизвестие да прекрати договора, при неспазване на което и да е задължение и/или отговорност по настоящия договор от страна на картодържателя. Посоченият в искането адрес за кореспонденция на всяка от страните щял да се счита за адрес за кореспонденция на съответната страна, на който насрещната страна по Договора щяла да изпраща всички предвидени в него уведомления, съобщения и друго документи.
Съгласно Заявка за услуги и/или промяна на параметри и статус по безконтактна карта от 19.02.2019г. ответникът е поискала да й бъде преиздадена горепосочената кредитна карта, като на 05.03.2019г. страните са преподписали Рамков Договор ***.
Видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх.№001-84613/24.10.2019г., ищецът е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на Договор ***/01.03.2018г. за издаване на кредитна карта. Посочено е, че за периода от 03.04.2019г. до 24.10.2019г. тя не е заплатила дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок, което представлявало неизпълнение на Договора. Предвид това, картодържателят е уведомена, че Банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми- непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателни лихви, които към 24.10.2019г. са в размер на 1122,63 лева. Писмото е изпратено до посочения от ответника в Договора неин адрес чрез Български пощи. От представената разписка за доставяне обаче е видно, че пратката не е била връчена на Р.С., тъй като не е била потърсена в срок от нея, като същата е върната на ищеца на 3
19.11.2019г.
Предвид неизпълнението на Р.С. на задълженията й по горепосочения Договор, на 29.11.2019г. в РС-Димитровград „Райфайзенбанк България“ЕАД е депозирала в РС- Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против своя длъжник. В тази връзка е било образувано ч.гр.д.№1966/2019г., по което на 03.12.2019г. съдът е издал Заповед №1073 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на Р.С. е било разпоредено да заплати на заявителя сумата от 1000 лева главница, редовна лихва за времето от 16.03.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 64,90 лева , обезщетение за забава за периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 2,81 лева, изискуема такса за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г. в размер на 54,92 лева, законна лихва от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева - платена държавна такса и 150 лева –юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Е.Д., което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, Р.С. е получила кредитна карта RaiCARD Fix на 01.03.2018г. Минималната погасителна вноска за тази карта е фиксирана, съгласно кредитния й лимит и е в размер на 20 лева. На 05.03.2019г. по искане на клиента Банката е преиздала картата, като на същата дата и процесния договор е бил преподписан от страните. Според вещото лице за периода от 01.03.2018г. до 28.11.2019г. задълженията на ответника по кредитната й карта са в размер на общо 1122,63 лева.
Кредитополучателят не е заплатила месечните погасителни вноски с падеж 16.04.2019г., 16.05.2019г., 16.06.2019г., 16.07.2019г., 16.08.2019г., 16.09.2019г., 16.10.2019г. и 16.11.2019г.
От банковите книги на „Райфайзенбанк България“ЕАД експертизата установява, че неизплатените задължения от Р.С. за редовна лихва за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г. е в размер на 64,90 лева; дължимото обезщетение за забава за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. е 2,81 лева; Неплатените такси за периода от 01.03.2019г. до 16.06.2019г. са в размер на 54,92 лева. Към 24.10.2019г. дължимите по Договора суми-непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви, които към тази дата са в размер на 1122,63 лева. Предсрочната изискуемост на тези задължения е била отразена в счетоводните регистри на ищеца на 29.11.2019г. Според вещото лице, всички вземания на Банката към ответника по процесния Договор в общ размер на 1122,63 лева са с редовно настъпил падеж, преди 29.11.2019г.- датата на обявяване на предсрочна изискуемост.
Наказателната лихва е определена съобразно чл.47 от Договора при изцяло или частично неплащане на месечните погасителни вноски в посочения срок, като Банката е начислила обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума. Няма извършени плащания от ответника след датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 4 изводи:
Разпечатката съдържа 22 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2854316-c6e6-4389-a6f0-cee4f5193cbb