Решение № 155 от 23.06.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 105/2025
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 23.06.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Тетевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №
20254330100105 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Ц. М. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
Т. от ЛАК срещу Б. Г. И., ЕГН ********** с постоянен адрес с. З.П., област Ловеч, ул.
„ххххххх“ № 23, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 05.07.**** г. от брака си страните имат родено дете М. Б. И., пълнолетна към момента. В самото начало отношенията им се развивали нормално. Сочи се, че в началните години от съвместният си брак, съпрузите живеели добре и в разбирателство. Ищцата заявява, че постепенно отношенията им започнали да охладняват и двамата да се отчуждават. Твърди се, че съпругата, първоначално започнала да работи в чужбина, а в последствие това направил и съпругът като международен шофьор. Ищцата сочи, че от 5 години съпрузите живеят разделени и не подържат контакт помежду си, в резултат на което в брака им съществува дълбоко и непоколебимо разстройство на същия, което не може да бъде преодоляно. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се изследва въпросът за вината.
В определения срок по чл. 131 ГПК ответната страна Б. Г. И., е получил разпореждането за депозирана искова молба за развод, но в указания срок не е депозирал отговор. В последствие, с Определение № 287 от 26.03.2025 г. съдът е изготвил проект на доклад по делото и е насрочил същото в открито съдебно заседание. Цитираното определение не е получено то ответната страна И.. Съдебният състав е изискал служебни справки за постоянен и настоящ адрес на ответната страна, справки за регистрирани трудови договори и справки за задгранични пътувания на лицето. На всички известни адреси съдът е изпращал уведомление за насрочено съдебно заседание, както и препис от изготвения проект на доклад по делото. След неустановяване на адрес, на който ответникът И. да бъде редовно призован, съдът е разпоредил назначаване на същия на особен представител на разноски на ищеца, който особен представител да защити интересите на И. в хода на съдебното производство по разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като от 1 данните по делото се установи, че ответника лично е получил разпореждането по реда на чл.
131 от ГПК за предоставяне на отговор на ИМ, но не е сторил това, в определения срок, във връзка с което, срокът за това е преклудиран.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 05.07.**** г., когато сключили граждански брак, като съпругата променила фамилното си име от Ц. а на И.. От брака си страните имат родено едно дете – М. Б. И. /пълнолетна/.
По делото не са представени доказателства, а и не сочено от страните, между тях да е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на един свидетел на страната на ищцата.
Видно от показанията на св. М. И. – дъщеря на страните. Свидетелят заяви, че съпрузите и нейни родители Б. и Ц. И.и от 5 години са разделени и не подържат никакъв контакт помежду си. Сочи, че майка й Ц. живее и работи в Германия, има нов партньор в живота си и живее с него. Баща й Б. И. също живее и работи в Германия. Сочи, че родителите й не се интересуват един от друг. Свидетелят заявява, че подържа връзка и отношения и с двамата си родители и е наясно с настъпилия разрив в брачните им отношения помежду им. Заявява, че е наясно, че двамата не подържат никаква връзка помежду си.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св. И. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, предвид факта и че свидетеля е дъщеря на страните по делото, която е наясно с отношенията, мждиу родите й.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата заявява, че с ответника не поддържат никакви отношения, в това число дори и вербални. Сочи, че до навършване на 18 годишна възраст на дъщеря им са комуникирали, макар и рядко, но след това не подържат дори и вербална връзка. Ищцата от 2021 г. живее е Германия.
Ответникът не е изслушван по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като не се явил за провеждане на изслушване в открито съдебно заседание.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Районен съд - Тетевен, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 от СК.
Като взе предвид гореизложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, изразяващи се в отчуждаване на съпрузите и разкъсване на семейната връзка по между им.
В подкрепа на изложеният извод са показанията на св. И., която е възприела пряко конфликтните ситуации между съпрузите, а в последствие и факта, че същите не не подържат никакъв контакт помежду си от 5 години.
С оглед изложеното, съдът намира, че бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. Ищцата е изразила становище в тази насока. Видно от приетото по делото удостоверение за сключен 2 граждански брак същата е променила фамилното си име от Ц. на И.. Поради това съдът следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачната фамилия на ищцата – Ц., каквото е и заявеното й становище в исковата молба.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е направена от нито една от страните. Установи се, че страните са живели първоначално в с. З.П., област Ловеч, в последствие в с. Гложене, област Ловеч, а след това поетапно първо съпругата се преместила във Федерална Република Германия, а в последствие и съпругът, та в тази връзка не би могло безспорно и непротиворечиво да се изведе заключение къде точно е било семейното жилище на съпрузите. В тази връзка съдът не следва да се произнася по въпросът за семейно жилище, предвид и данните по делото, че съпрузите не са придобивали недвижимо имущество по време на брака си.
Относно разноските за делото
Разноски не са претендирани от страните, затова и такива не следва да бъдат присъждани. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 25.00 лева.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 05.07.**** г. с Акт за граждански брак № 4/05.07.**** г., съставен в гр. Ябланица, община Ябланица, област Ловеч между Ц.
М. И., ЕГН ********** и Б. Г. И., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 от СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака съпругата Ц. М. И., ЕГН **********, ще носи предбрачното си фамилно име – Ц..
ОСЪЖДА Ц. М. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3