Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 767 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2162/2026
Вид
Решение № 767
Подписан
08.06.2026
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.4 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202162 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Б. Н. Т., против наказателно постановление № 26-0273000044/24.02.2026г. на Началник РУ Хисар към ОД на МВР – Пловдив, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100 ал.4 т.1 от ЗДвП. В жалбата си, жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна в молба-становище оспорва подадената жалба.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката: на 23.01.2026г. в 12.30 часа в с. Долна Махала, на ул. 1-ва, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомбил Сеат Алтеа, с рег.№ *******, с посока на движение север-юг, собственост на Бяла Река ВЕЦ ООД, 1 като по време на движение не поддържа задната табела на регистрационния номер чиста. Нарушен е чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителя – И. В., дадени в открито съдебно заседание, потвърждава авторството на съставения от него акт като описва обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава, че в конкретния ден и час, извършеното нарушение – „Автомобилът беше с мръсни табели, не поддържаше задната табела чиста. Абсолютно нищо не се виждаше и не можеше да се установи регистрационния номер“ (свид.

В., стр. 22 гръб). Изцяло потвърждава констатациите посочени в АУАН. Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя. Същите са логични, последователни и изцяло кореспондират с всички събрани по делото доказателства.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.100 ал.4 т.1 от ЗДвП В одачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества.

Съгласно чл.183 ал.4 т.11 от ЗДвП Наказва се с глоба 100 лв. водач, който управлява превозно средство с нечетлив или закрит по какъвто и да е начин регистрационен номер, включително и в нарушение на чл. 100, ал. 4, т.

1.

От събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение – да не е поддържал табелите с регистрационните номера чисти.

Актосъставителят в съдебно заседание потвърди с категоричност 2 извършеното нарушение – „Автомобилът беше с мръсни табели, не поддържаше задната табела чиста. Абсолютно нищо не се виждаше и не можеше да се установи регистрационния номер“ (свид. В., стр. 22 гръб).

Ето защо, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е налице.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Администратичното нарушение е осъществено и виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като водач на МПС е съзнавал, че следва да поддържа табелите чисти, но въпреки това не го е сторил.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказаващият орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административната отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване правото на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издаденият акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на чл. 57 от ЗАНН.

Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото се касае за нарушение извършено в населено място – с. Долна Махала, по път отворен за обществено ползване – на ул. 1-ва, като не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават. Следва да се вземе предвид и справката нарушител/водач на жалбоподателя видно от която същия има множество нарушения на ЗДвП, което завишава обществената опасност на деянието и дееца.

3

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но такива не са сторени, не са поискани, съответно не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

26-0273000044/24.02.2026г. на Началник РУ Хисар към ОД на МВР – Пловдив, с което на Б. Н. Т., ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100 ал.4 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4