Решение № 142 от 24.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500267 по описа за 2024 година

Производство по реда на 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№11443/29.03.2024г. от Р. С.

Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** против Решение № 326/08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2428 по описа на Окръжен съд-Пловдив за 2022 г.,, с което се отхвърля като неоснователен предявеният от Р. С. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. **, против Б. А. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от ********г., обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № **/**** г. на нотариус С. Д., вписан под акт № **, том **, дело № ****/****г. на С* - П., по силата на който ищцата е дарила на сина си Б. А. К. 1/ 2 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.***.*.** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №П.**-**-**/**.**.****г. на Изпълнителния директор на АГ**, последно изменение на КККР, засягащо СО е от 27.04.2020г. на Началника на СГ**- П., с адрес на имотагр. П., ЖР "Т.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, който самостоятелен обект се намира на етаж * 1 в сграда с идентификатор *****.***.***.*, с предназначение- жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 128,10 кв. м, ведно със съответната 1/ 2 идеална част от прилежащите му: изба № **, с площ от 9,09 кв.м, творческа стая № **, с площ от 16,57 кв.м, творческа стая № **, с площ от 17,94 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата, ниво-*, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.***.*.**; под обекта *****.***.***.*.**; над обекта *****.***.***.*.**, стар идентификатор- няма, както и 1/ 2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.***.*.** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №П.**-**-**/**.**.****г. на Изпълнителния директор на АГ**, с адрес на имота- гр. П., ЖР „Т.”, бл. ***, вх. *, ет. *, гараж № **, който СО се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *****.***.***.*, с предназначение- жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект- гараж в сграда, брой нива на обекта-*, с площ от 19,93 кв. м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*****.***.***.*.**; *****.***.***.*.**; под обекта- няма; над обекта *****.***.***.*.*, поради непредоставяне на поискана парична издръжка и се осъжда Р. С. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на Б. А. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата 1 200 /хиляда и двеста/лв.- разноски по делото.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като бъде отменено атакуваното дарение по отношение на ½ ид. част от процесния имот.

Претендират се разноските пред двете инстанции С жалбата не са направени доказателствени искания.

В законния срок, от ответника Б. А. К. е подаден отговор на жалбата с вх.№14862/25.04.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят на ответника сторените пред 2 настоящата инстанция разноски.

Пловдивският апелативен съд , като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на нормата на чл.269 ГПК, прие следното:

Ищцата Р. С. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. ** е предявила иск с правна квалификация по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД против Б. А. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ЖК "Т.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** – неин син, за отмяна на дарение, извършено в полза на ответника на ********г., обективирано в нотариален акт за дарение № **, т. *, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус С. Д., с което ищцата дарила на сина си притежаваната от нея 1/ 2 идеална част от следните недвижими имоти в гр.П.: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.***.***.*.**, с площ от 128,10 кв. м, представляващ жилище – апартамент, ведно със съответните му прилежащи части- изба № **, творческа стая № **, творческа стая № **, както и самостоятелен обект с идентификатор № *****.***.***.*.**, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ от 19,93 кв. м.

Искът е основан на твърдения, че с оглед сериозно влошеното здравословно състояние на ищцата, наличието на доход единствено от пенсия за инвалидност в размер на 252 лв, която не й е достатъчна до покрива нуждите си за издръжка, лекарства, специална диета, консумативи, липсата на каквото й да е друго имущество и фактът, че според Института за социални изследвания, на човек, живеещ сам, са необходими поне 1103 лв за да покрие разходите си за издръжка, включваща храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт, същата е поискала с нотариална покана от сина й Б. А. К., на когото с бившия й съпруг, с когото се развели през 2019г., били дарили цялото си имущество, вследствие което тя няма от какво допълнително да се издържа, да й дава 600 лв месечна издръжка. Въпреки че синът й имал възможност да й дава поисканата издръжка, тъй като работил като компютърен специалист и нямал задължения за издръжка към низходящи, той не й предоставил такава.

С направените във въззивната жалба възражения се поддържа наличие на предпоставките за уважаване на иска, предвид осъществяване всички 3 предпоставки от фактическия състав на чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, установени във закона и съдебната практика, а именно: изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищцата не е изпаднала в нужда, тъй като притежава имущество, от което получава доходи и от което може да се издържа и поради това няма нужда от поисканата издръжка.

Признава, че действително след развода на родителите му през 2019г., недвижимите имоти, предмет на настоящото производство, му били дарени и към момента са негова собственост. Твърди обаче, че ищцата притежава вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в с. Р., Община К.

– двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 420 кв.м, в дворно място от 1,237 дка, което той е учредил на всеки един от родителите си, заедно и поотделно, безвъзмедно и безсрочно и което представлява актив на ищцата, от която било инициирано по съдебен ред разпределението на реалното ползване върху този имот, предмет на друго дело - № 7996/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив.

Освен това, ответникът твърди, че ищцата разполага с достатъчно средства, за да осигури собствената си издръжка и има много добър стандарт на живот, тъй като, въпреки наличието на намалена работоспособност, същата не е спирала да осъществява търговска дейност в областта на здравословните масла от ядки, ядки, биопродукти и др. подобни, с която дейност се занимавала от години. поради което на практика „трайна нужда“ от получаване на такава от сина й не съществува. Твърди, че ищцата е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество – „Р. -*“ ЕООД, с ЕИК *********, участвала е и в друго дружество – „Н. Б.“ ЕООД, като на 23.09.2021 г. е прехвърлила притежаваните от нея дружествени дялове за сумата от 1000 лева.

Отделно от това, ищцата и ответникът били съдружници във „В. - **“ ООД, което реализирало големи печалби, като видно от ГФО за 2021 г., същото притежавало активи на стойност 982 000 лева. Към момента относно дружеството било образувано съдебно производство пред Окръжен съд – Пловдив, с което се целяла неговата ликвидация. Освен посоченото, ищцата притежавала лек автомобил – „Д. Х. * * **“, който й бил дарен от ответника 4 на 07.06.2021 г.

Извън това, в последните дни на 2021 г. ответникът бил превел по банковата сметка на майка си в „О**“ АД общо 20 000 лева, с основание – връщане на заем.

Твърди се също, че ищцата притежава и други недвижими имоти, придобити по наследство от дядото на ответника, находящи се в района на гр.

С. и с. К.. Сочи се, че на 25.08.2022 г., след завеждане на делото, ищцата е закупила апартамент в гр. П. за сума от близо 98 000 лева, платени от нея по банков път. Предвид горното, се поддържа, че ищцата притежава достатъчно имущество, не е изпаднала в трайна нужда, а напротив - продължава да води и поддържа висок стандарт на живот, поради което се иска претенцията й да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. В съдебната практика се приема еднопосочно, че предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са следните – наличие на трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Тоест, законово основание за отмяна на дарението поради непризнателност е налице само тогава, когато дареният необосновано откаже да даде на дарителя поисканата издръжка, от която последният трайно се нуждае

Според настоящата инстанция, от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на първата предпоставка по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, а именно - ищцата да е изпаднала в състояние на трайна нужда, обосноваващо поисканата от ответника издръжка.

От една страна, по делото не е спорно, а и се потвърждава от представените епикризи, издадени от Клиника по гастроентерология при УМБАЛ „К.”, че в периодите 04.04.2022г.- 07.04.2022г.; 07.09.2022г.10.09.2022г. и 16.06.2023г.- 19.06.2023г. Р. Д. е била на лечение в болничното заведение, като й е поставена диагноза- друга и неуточнена цироза на черен 5 дроб анти HCV положителна- Ч. *, Портална хипертония, Кавернозна трансформация на порталната вена, варици на хранопровода, тромбоцитопения. От информацията в епикризите обаче е видно, че се касае за стари, хроничи заболявания, част от които диагностицирани още 1996-1997г., друго - преди 10г., а последно преди 2-3г. Във всяка от епикризите е отбелязано, че пациента се изписва с подобрения, без оплаквания, с липса на клинични данни за медицински риск при дехоспитализацията. Следователно, в тази насока не може да се приеме, че съществуващите отдавна заболявания при ищцата са обусловили възникване на трайна нужда от издръжка от нейна страна.

От представената по делото пред първата инстанция епикриза от Очна болница „Л.” се установява, че за времето 28.07.2023г.- 30.07.2023г., ищцата е била лекувана с диагноза- първична глаукома с отворен ъгъл, а на 19.09.2023г., е била оперирана в същото болнично заведение за отстраняване на катаракта, като са представени платежни документи за общо 3000 лв разходи в тази връзка. Съдът намира, че тези данни също не обуславят извод за възникнала трайна нужда от издръжка, тъй като очевидно ищцата е могла да покрие тези разходи, а и доколкото премахването на „перде“ днешно време е рутинна операция, завършваща с подобрение, не може да се счита, а и в случая не се твърди, че това заболяване е засегнало ищцата в по-траен аспект.