Решение № 876 от 06.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. гр. Хасково, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640103466 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД от К. З. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул."*******", бл.**, ет.*, ап.*, против „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Света троица", ул."Зографски манастир" № 15, вх.Г, ет.6 и „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Манастирска" № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, за съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.

№34656/2024г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че на 04.05.2021г. е сключил с първия ответник - „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за заем № ************** от 04.05.2021г. към Договор за Кредитна линия № **************, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 500 лв. при параметри посочени в чл.1, ал. 4 от Договор за Кредитна линия № **************. Съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора за кредитна линия за отпусната сума от 500 лева и за срок от 2 месеца, ГПР бил 45,09 %. Съгласно чл. 1 ал.2 от договора за кредитна линия, заемателят бил задължен в срок от пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от обезпеченията, подробно описани в него. По същото време на ищеца бил даден и договор за възлагане на поръчителство, за който му било обяснено, че е част от договора за заем.

1

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство, той дължал възнаграждение за поръчителство в размер на 155,38 лв., платимо разсрочено на две вноски с падеж на плащане - този на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.

Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит от 04.05.2021г. към договор за кредитна линия от 22.02.2021г., сключен с първия ответник ,,Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, както и клаузата на чл. 2, ал. 1 от сключения към него договор за възлагане на поръчителство с втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство е нищожен и на друго основание - чл. 146, ал.1 ЗЗП, във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като представлявал неравноправна клауза, която задължавала потребителя от по-силната икономически страна по заемния контракт да бъдат сключени неизгодни и допълнително икономически обременяващи клаузи, за да изпълнят поставеното им задължение по чл. 1 ал.

2 от договора за заем. По този начин потребителят дължал „Възнаграждение за предоставяне на поръчителство", което било в прекомерен размер и напрактика било допълнителна печалба, която следвало да се калкулира с договорената възнаградителна лихва, но с невключването в ГПР кредиторът целял да преодолее законовото изискване по чл. 19 ал. 4 ЗПК за таван на лихвените нива по предоставената в заем сума.

Поддържа и излага съображения, че в случая в чл. 2, ал. 1 от договор за възлагане на поръчителство към процесния договор за потребителски кредит формално било уговорено „възнаграждение за възлагане на поръчителство", за да се обезпечи кредитът, но фактически се дължала договорна лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора. Счита, че опциите по чл.

1, ал. 2 от договора не давали възможност на длъжника да избегне сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с паралелното дружество „Кредит Гаранция" ЕООД и от там да не дължи възнаграждение за предоставяне на обезпечение, тъй като били много трудно изпълними. След като това било така, във всички случаи вземането за възнаграждение щяло да възникне в сферата на кредитора. Така възнаграждението се превръщало в средство за обогатяване на кредитора, поради което било нищожно.

Според ищеца възнаграждението за предоставяне на поръчителство било нищожно и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Противоречието със закона и/или с добрите нрави правело уговорката за възнаграждение за предоставяне на обезпечение нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. 1 и предл.3 ЗЗД и препятствало възникването на вземането и на задължението за възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Основното задължение на заемателя по договора за паричен заем било да върне на падежа заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствало на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението на предоставения заем, а с клаузата на чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство било предвидено възнаграждение за предоставяне на 2 поръчителство, но не на главно задължение на заемателя да върне заемната сума на падежа. Фактът, че договорът за кредит задължавал потребителя да предостави обезпечение потвърждавал тезата, че сумата, формално наречена възнаграждение за предоставяне на поръчителство, била всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009 г. на ОСТК така уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство излизало извън предадените му санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции и представлявало източник на неоснователно обогатяване. Уговорено било компенсаторно възнаграждение за предоставяне на поръчителство за изпълнение на задължение, различно от главното, при което дори и при удовлетворено главно вземане, кредиторът имал право да получи и допълнително възнаграждение, което не било свързано с неизпълнение на същественото задължение по договора. Обезпечението в случая имало цел, различна от тази на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Тъй като уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство не преследвала заложените й функции, същата била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство към Договора за потребителски кредит според ищеца била също неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което също и нищожна на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като по този начин оскъпявала цената на заема. Уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство не отговаряло на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и водело до значително неравноправие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя.

Клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143, т. 5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да изпълни неизпълними за него задължения чрез предоставянето на поръчителство от паралелно дружество, за което да заплати необосновано високо обезщетение или възнаграждение.

Изложено е, че същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР, поради което и на основание чл.21 ЗПК била нищожна и заплащане по нея не се дължало. Сключването на тази допълнителна „договорка" имала за цел да прикрие действителните разходи по кредита.

След като това било така, то договорът за заем противоречал на част от императивните разпоредби на ЗПК, поради което в случая следвала да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, доколкото били нарушени т.9 и т.10 на чл.11 ал.1 от ЗПК. В договора трябвало да се посочи размерът на лихвения процент с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което 3 като възнаграждение било нищожно, а реално представлявало сигурна печалба за кредитора. Така фиксирания лихвен процент нямало да възлиза на записания в договора размер, а на по-голямо число. Освен това в договора не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора и в него следвало да участва и сумата от 155,38 лв., изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

Поддържа се, че в случая нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима, тъй като договорът за потребителски кредит не би могъл да бъде сключен без недействителната му част.

Поддържа се още, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочвала какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради което част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона били императивни и нарушаването им влечало нищожност на сключения договор. Доколкото в случая имало нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен на основание чл.22 ЗПК,а последиците от тази недействителност били посочени в чл.23 ЗПК.

Ищецът твърди, че в изпълнение на процесния договор за потребителски кредит, неразделна част от който бил договор за предоставяне на поръчителство, е заплатил на ответниците сумата от общо 678,00 лв.

Поради недействителност на договора за заем според него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума по кредита в размер на 500,00 лв., но не на лихва и други разходи. От това следвало, че разликата между заплатената сума от 678,00 лв. до дължимата от 500,00 лв. /в размер на 178,00 лв./ била платена от него при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответниците на основание чл.55, ал.1, предлЛ ЗЗД.

Сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 34656/ 2024 г. по описа на РС - София. Срещу заповедта били подадени в срок възражения от длъжниците, поради което за него възниквал правен интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.

С тези мотиви и предвид уточняваща молба на ищеца с вх. рег. № 1885/03.02.2025г., се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответниците, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34656 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 4 претендирани в условията на разделност, както следва:

1/ по отношение на първия ответник „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД - на сумата в размер на 22,62 лева, представляваща платена от ищеца сума за договорна лихва при начална липса на основание по чл.1 ал.4 т.3 на изначално недействителен Договор за потребителски кредит с № ************** от 04.05.2021г. към Договор за кредитна линия № **************, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане;

2/ по отношение на втория ответник „Кредит Гаранция" ЕООД - на сумата в размер на 155,38 лева, представляваща платена от ищеца сума за възнаграждение за поръчителство при начална липса на основание по чл. 2 ал.1 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за потребителски кредит с № ************** от 04.05.2021г. към Договор за кредитна линия № **************, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.

Разпечатката съдържа 30 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c284203d-9095-42ba-bcaa-52e4cc93efa4