Определение № 272 от 23.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. П., 23.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500332 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 6980/26.02.2024 г. от „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... против протоколно определение № 350/19.02.2024 г., постановено по г. д. № 645/2023 г. по описа на ОС – П. в частта, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, както и в частта, с която „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... е осъдено да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ...... сумата от 9 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; да заплати на „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 9 860.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 9 860.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ако бъде прието, че прекратяването е законосъобразно, да бъдат отхвърлени претенциите за разноски или да бъде намален размера на присъдените разноски поради прекомерност.

Ответник „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ..... счита, че частната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Ответник „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК .... счита, че частната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Ответник „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... счита, че частната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Ответник „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ...... счита, че частната жалба е неоснователна.

Претендира разноски.

Останалите ответници не са взели становище по същество.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 9258/14.03.2024 г. от „Т.-Ц.“ ЕООД, 1

ЕИК ..... против определение № 6140/06.03.2024 г., постановено по г. д. № 645/2023 г. по описа на ОС – П., с което „Т.-Ц.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК .... сумата от 9 860.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Единственият ответник по тази частна жалба „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК .... счита, че същата е неоснователна.

Постъпила е молба вх. № 6028/12.07.2024 г. от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., както и молба вх. № 6029/12.07.2024 г. от „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... и „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК .....

С тях са направени искания за остраняване на съдия Станислав Георгиев и на съдия Христо Симитчиев от разглеждането на предмета на в. ч. г. д. № 332/2024 г. по описа на АС – П..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

І. по предмета на въззивна частна жалба вх. № 6980/26.02.2024 г.:

1. относно прекратяване на производството:

С протоколно определение № 350/19.02.2024 г., постановено по г. д. № 645/2023 г. по описа на ОС – П. в частта, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, както и в частта, с която „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... е осъдено да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ...... сумата от 9 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; да заплати на „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 9 860.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ..... сумата от 9 860.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с предявяване на разпределението по отношение на процесната сума и влизане в сила на разпределението, е приключило изпълнението спрямо конкретното имущество на длъжника, което е предмет на делото, което прави недопустим така предявеният иск.

Пред ОС – П. е депозирана искова молба вх. № 7858/09.03.2023 г. от „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... против „А.-И.“ ЕООД, ЕИК ....., „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ......, „М.С.“ ЕООД, ЕИК ...., „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... и ТД на НАП – П., ЕИК .....

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „А.-И.“ ЕООД, ЕИК ..... (длъжник по изпълнително дело № 2/2022 г. по описа на ЧСИ П.Н., рег. № 911, както и по отношение на взискателите по същото дело: „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ......, „М.С.“ ЕООД, ЕИК ...., „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ....,

„Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... и ТД на НАП – П., ЕИК .... , че сума от 138 000.00 лева, преведена на 22.12.2022 г. от „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... по банковата сметка на „А.-И.“ ЕООД, ЕИК .....

(която е запорирана) не принадлежи на длъжника и не е част от неговото имущество, тъй като е платено поради грешка – иск с правна квалификация чл. 440, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 440, ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от 2 изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

За да бъде очертано приложното поле на посочената норма, следва да бъде изяснено съдържанието на понятието „имущество“.

Според Български тълковен речник, „имущество“ е всичко, което принадлежи в материален или стопански смисъл на едно физическо или юридическо лице.

Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

Според настоящата инстанция имуществото представлява съвкупността от парично оценими права и задължения, както и фактически състояния.

Ето защо с иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, едно трето лице може да търси защита, ако в изпълнителното производство е засегнато негово имуществено право, включително и негово парично вземане.

Следователно за „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... е налице правен интерес да установи чрез иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение (в случая сумата от 138 000.00 лева, за което се твърди, че ищецът погрешно е превел на длъжника „А.-И.“ ЕООД, ЕИК .....), не принадлежи на последния.

Ако това право бъде отречено, процесната сума ще бъде разпределена между взискателите, без третото лице да има способ за защита.

В случая и длъжникът признава, че процесната сума не му се е дължала на никакво правно основание и подлежи на връщане.

Но същата не може да бъде върната, тъй като сметката, по която е преведена, е била вече запорирана преди постъпването на парите.

Едва след приключване на исковото производство със сигурност може да се каже дали процесната сума е част от имуществото на длъжника или не и дали може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Въпросът с допустимостта на претенциите по искова молба вх. № 7858/09.03.2023 г. вече е бил разглеждан два пъти: в производството по в. ч. г. д. № 118/2023 г. по описа на АС – П., по което е постановено определение № 83/07.03.2023 г. и в производството по в. ч. г. д. № 622/2023 г., по което е постановено определение № 454/13.12.2023 г.

Посочените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и допустимостта може да бъде преценявана във всеки момент от исковото производство, за което и съдът следи служебно, с оглед конкретните обстоятелства по делото, включително и новонастъпили такива.

В този смисъл не е налице нито една от хипотезите по чл. 22 от ГПК.

Следователно не са налице условия за отстраняване на съдия Станислав Георгиев и на съдия Христо Симитчиев от разглеждането на предмета на настоящото производство.

Съдиите Георгиев и Симитчиев са взели участие в състава, който е постановил 3 определение № 454/13.12.2023 г., постановено по в. ч. г. д. № 622/2023 г. и са взели отношение за допустимостта на така предявения иск, въз основа на обстоятелствата към момента на постановяването. Но не са се произнасяли по съществото на делото. А и в настоящото производство се обжалва друг съдебен акт, различен от този, който е бил предмет на в. ч. г. д. № 622/2023 г. по описа на АС – П., по който е поставено определение № 454/13.12.2023 г.

Ето защо исканията за отстраняване на посочените съдии следва да бъдат оставени без уважение.

Както вече беше прието, ищецът „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... по принцип има правен интерес от воденето на предявените искове. Но този интерес не съществува абсолютно и безкрайно. Интересът отпада, когато воденето на този установителен иск няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и няма да осигури търсената защита.

Нормата на чл. 440, ал. 1 от ГПК определя и времева граница, до което искът може да бъде предявен. С този иск се дава възможност на всяко трето лице да запази своето имущество, за да не послужи същото за удовлетворяване на взискателите на друг правен субект. Следователно интересът съществува до приключване на изпълнението върху процесното имущество.

Към момента на влизане в сила на разпределението от 10.02.2023 г., интересът на ищеца „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... би отпаднал.

Видно от представеното уведомително писмо (л. 270 от делото на ОС), разпределението от 10.02.2023 г. е влязло в сила на 27.04.2023 г.

В рамките на настоящото производство не може да бъде извършвана проверка относно законосъобразността на разпределението от 10.02.2023 г.

Следователно интересът на ищеца „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... е отпаднал на 27.04.2023 г. Такъв не съществува и към настоящия момент.

Този извод не се променя от обстоятелството, че с определение № 371/10.02.2023 г., постановено по ч. г. д. 379/2023 г. по описа на ОС – П. (влязло в сила на 07.03.2023 г.), е допуснато обезпечение на бъдещ иск от „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... против „А.-И.“ ЕООД, ЕИК ....., „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ....., „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ......, „М.С.“ ЕООД, ЕИК ...., „Р.Б.“ ЕООД,

ЕИК ...., „Х.Н.“ ЕООД, ЕИК ..... и ТД на НАП – П., ЕИК .... за установяване по отношение на ответниците (длъжник и взискатели по изпълнително дело № 2/2022 г. по описа на ЧСИ П.Н.), че сумата от 138 000.00 лева, погрешно преведена на 22.12.2022 г. от „Т.-Ц.“ ЕООД, ЕИК ..... не принадлежи на длъжника „А.-И.“ ЕООД, ЕИК ..... чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело в частта, относно разпределение на сумата от общо 138 000.00 лева до приключване производството по бъдещия иск.

Разпределението е предявено на 10.02.2023 г.

Обезпечителната заповед е представена на 13.02.2023 г. – след неговото извършване.

Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c283bee1-00e7-422b-b09c-38f8e3b7e141